Крещите ли на бебето/детето?

Ужасно трудно е с бебе момченце в подобен период! А за днешните "бащи" да не говорим.. Масово създават и оставят след себе си нещастни майки и деца, защото не са готови за това, което ги очаква и вместо да са подкрепа на съпругите си, както беше преди, те ги натоварват още повече. Бих им изкрещяла: Защо създавате семейства бе, господа, защо? Ако няма да обичате и подкрепяте жена си като в началото и то точно в най-важните моменти от живота, защо изобщо сте й подали ръка?!
И аз се отървах (уж) от един паразит, който освен, че ме тормозеше, разваляше и възпитанието на сина ни (2,6г.), който пък е страшно истерично дете, с което няма, НЯМА ден, в който да не вдигна нерви.  И от разстояние продължава да ни тормози и да ме изнудва и не ми стигат и многобройните грижи по децата, а още трябва да го търпя. Ставаме майки и съпруги с радост и ентусиазъм, а после живота ни разказва играта. Поне дъщеря ми мога да предпазя от такава участ, а сина ми ще го възпитам да не е като днешните.. хм.. "мъже".

В повечето случаи жените сами си избират мъжа. Какво е виновно бебето?! Ако изобщо причината е в мъжа, а не в характера на жената.

Детска ясла!! Иначе здраве няма да ни остане!😢 И строго възпитание. 👌🏼

Недейте да крещите на бебетата си, нищо не постигате освен да ги травмирате и разстроите още повече. Те не разбират и не го правят нарочно. Напълно е разбираемо, че не издържате, стресирани и нервни сте, но не си го изкарвайте на децата. Опитайте да
- оставите детето на някой (баща/баба/детегледачка..) поне за малко
- пуснете го на ясла
- оставете го на безопасно място и излезте за малко от стаята, да се успокоите
- пробвайте различни техники като дълбоко дишане, броене до сто и т.н.

Аз мен не е нормално родител да вика на бебе. Разбирам да е голямо дете, да ви прави на пук и да ви ядоса, но БЕБЕ. Те въобще нищо не разбират и не знаят къде са и какво правят. Вие трябва да се грижите за него, а не да му създавате травми. За мен такива хора, не са готови да бъдат родители и не трябва да имат деца, докато не станат готови. Да не говорим, че много хора раждат деца само, защото трябва, а не защото го желаят и ето го резултата. Не е нормално! Преразгледайте си поведението!

Е хайде сега, не става ли за родители крещящите?! Просто трябва малко самоконтрол - дълбоко дишане, излизане от стаята, игнор, докато майката се успокои. Между другото, много помага и при разгневени тийнове. Така че малко усилия сега и после инвестицията се връща. Ходенето на ясла също не е лош вариант, но знам, че в България яслата не е на почит. Ние сме в чужбина и аз се върнах на работа, когато синът ми стана на четири месеца и половина. От шестмесечен ходеше на ясла.

После в училищна възраст започват едни психолози, едни терапевти, детето било проблемно. Не е детето, родителите са проблемни. Искат да не мърда като статуя и да си зяпат в телефона- няма как да стане. Всичко му е интересно, сега опознава причинно- следствените връзки. И аз имам момченце на 11 месеца за справка. Не си представям как ще му крещя. Той тъкмо е започнал да опознава света по-осъзнато, с крясъци какво ще постигна- да е нещастен, че се е появил на този свят?! Не съм го родила, за да бъде овикван. Човека, който доскоро му е осигурявал спокойствие и ласка, изведнъж крещи и е пълната противоположност на познатото, може самомда задълбочи когнитивния дисонанс у детето.

Много късно сте го пратили, на 6месеца. Трябваше още от родилното. Все пак пари има да се вадят.
Пък и вкъщи да ви ядосва, да му крещите, не е работа.

Майчинството ми беше 20 седмици. И да, трябваше да работя - сама си гледам детето и плащам жилищен кредит, както и всичко друго, де. С майчинство 15 седмици (8 седмици за самоосигуряващите се) тук е масова практика децата да тръгват на ясла 2-3 месеца. Да ти кажа, оцеляват и то много добре. Има една конкретна етническа група, при която не е толкова масово, защото жените не работят.

И аз викам доста пъти и то толкова високо, че пинчърката като ме чуе и се изнася и тя от стаята, да не би нещо тя да е сгафила. Всичко подред подхващам вкъщи и викам като луда, хич не се притеснявай, те трябва да си знаят, че трябва да има ред, ако не после стават разглезени и се чудят майките им, защо ги удрят и истерясват децата.
Редовно ги гледам как някое дете около мен бие майка си с шутове, а тя с тъпотиите от позитивното родителство-" Маме недей, маменце".

Така е, ако не крещим истерично на едно бебе, то тогава остава само да го удряме или да го разглезваме.

Децата на истерични родители истерясват много повече. Интересно как учим детето да си регулира емоциите, ако му крещим като обезумели

Потресена съм от половината коментирали тук... абсолютно безмълвна.
Дами, вие се нуждаете от професионална помощ, а децата ви от НЕистерични родители.
Виковете не са превенция срещу разглезено поведение, те водят до много по-лоши резултати.

Споделям собствен опит, като майка на 3 деца - на 13г, 11г. и на 8 месеца.
Първото родих на 21г, казвам го, защото сега го виждам като важен фактор. Бях доста нетърпелива, неуверена, объркана от съвети как да се грижа за детето си + следродилна депресия.
Второто се роди, когато първото беше на 1.8г. Големия имаше това, което наричат "бебешки пубертет". Аз, в напреднала бременност, буквално не можех да излизам с него навън. Не можех да го обличам - той веднага се събличаше, пищеше в истерия,  тръшкане... Не искаше да седи в количката, няколко пъти го хващах в последния момент, преди да падне от нея. Няма да изпадам в подробности, но по-голямата си част от времето, прекарваше в рев и тръшкане. Отказваше да яде почти всичко. Опитвала съм всичко на тази земя - отклоняване на вниманието, гушкане, успокояване, говорене, угаждане..... В някакви моменти съм си изпускала здраво нервите под формата на викове, разплаквах се, оставях го в креватчето да плаче няколко минути, за да мога аз да поема глътка въздух в другата стая и да не му направя нещо, което не искам. Беше много тежко и само човек, който го е преживял, може да разбере. След като се роди брат му, някак се успокои, но все още беше "по-лошо то дете".
Брат му пък беше най-кроткото бебе на света. Заспиваше сам, хранеше се страхотно, играеше си сам, когато иска нещо не се тръшкаше, щом кажа "не" той разбираше, без да ностоява..... Както казват хората - не разбираш, че имаш дете.
Сега, 10-тина години по-късно, познайте кой ходи на психолог - да, второто. На което не му е крещяно, не е "наказвано", не се е тръшкало.
А голямото, което вече е тийнейджър е страхотно дете, доколкото е възможно в тази възраст.
Недейте да съдите така и да вменявате вина и трайни последствия на родителите. Всеки води своята битка. Всяко дете, родител, ситуация, фактори са различни.
Агресията към децата никога не е решение - било то физическа или вербална. Подкрепям с две ръце, че ако родителите крещят и са нервни, децата копират това поведение. Видяла съм го с очите си вкъщи.
На всички майки, на които нервите не издържат, мога да дам съвет - повтаряйте си, че това е фаза и ще отмине. Защото е така. Аз даже трето родих, без страх 😄
Сега, вече доста по-улегнала, по- спокойна и търпелива, виждам грешките си и ще се старая да не ги повтарям.
Разказвала съм на големите ми деца какво е било, когато са били малки и съм им казвала, че много често не съм била права в реакциите си към тях, независимо дали си спомнят или не и се извинявам за това.
Баба ми веднъж ми каза: "Палавите деца, са здрави деца. Има родители, които си мечтаят децата им да разхвърлят играчки, да пипат всичко и да тичат навсякъде. А има хора, които мечтаят да имат деца". Това доста ме успокоява в моменти на нервни изблици, защото изведнъж.... от изнервена до несвяст, започвам да се чувствам благодарна.
И това ще мине, няма да е лесно, но ще мине. Кураж и здрави нерви на всички 🙂

Е не ме бива в sugarcoating- a. Не вменявам вина на никого, дамата може да се консултира и със специалист, за да ѝ потвърди негативните последици от редовните крясъци. Това, че на някой не му се е отразило, или поне ,асега така изглежда, не означава, че той е представителна извадка и не смятам, че е приемливо да се продължи, живеейки в илюзиите и надявайки се, че щом съседката креши и детето нищо му няма, и на нейното нищо няма да му има. Аз съвсем хипотетично се изразих, последствията може да изплуват в интимните отношения някой ден, примерно. Или в професионална среда, в отношенията с шеф или колеги. В темата обсъждаме честото практикуване, а не "няколко пъти", така че нека не омаловажаваме ситуацията, по-добре да се стресне и да се постарае да се поправи аврорката, отколкото да ѝ обясняваме, че всички правят така, и на нас крещяли и нищо ни няма, а после се срещаме в темите за "Търся добър психолог", "Как се справихте с паник атаките" и други подобни.

И аз имам 3 деца така, че имам същата база сравнение и гарантирам, че се отразява, за съжаление от собствен опит. Е не беше чак толкова малка, но все пак...

На по-голямо дете бих могла да оправдая в ситуация, когато има нещо опасно. Трябва да се спре детето да не излезе на улица или да не бръкне в контакт, да не пипне печка и такива.
Но на такова малко бебе за мен е безумно да се повишава тон. Какво целим, да се наака от страх ли, или да започне да заеква…