Медицински университет - Тема 3

Това ми се струва другата крайност на предложения по-горе прием по диплома... Какви чак толкова смислени като  съдържание научни трудове може да има публикувани човек на 19? Дъщеря ми е 6 курс, от повече от година работи над докторската си работа (там, където следва, е позволен и преди завършването процесът по изготвянето й, проучванията, изследванията , а вече защитата и евентуалната й публикация  в медицински журнали са възможни едва след като си се дипломирал)-  тоест всичко е във време, в което вече са натрупани нужните знания/умения. И въпреки това се проточват нещата, представям си един 19-годишен какво  може да направи.. И  клиничният му опит какъв ще е  на този довчерашен гимназист преди приема  предвид липсващите базови знания/умения в сферата на медицината? В това отношение много повече ми харесва лично на мен  европейският модел - задължителните стажове и практики се правят  по време на следването. Преди това ще се мотаеш в  някое отделение като муха без глава и нищо съществено/полезно няма да ти дадат да правиш.

Наскоро ми попадна някаква информация (но признавам, че не задълбах в нея), че Франция обмисля програмата, при която приемат много и после отсяват, да бъде променена по някакъв начин, защото им излиза твърде скъпо издръжката на студентите.

Твърдо против съм на този етап да се приема при нас такъв подход, защото както казаха и останалите, оценките от дипломите съвсем не са достатъчен показател.

А дали ще се използва оценка от изпит по биология и химия или оценка от ДЗИ по двата предмета, не виждам разлика, все ще ходят на изпит.
Виж, за единен изпит за всички университети съм с две ръце за.

Mosquita, не съм задълбавала за Франция, та може и да е така - широк вход и бързо стесняване нагоре. Но малко ме съмнява, понеже  щеше да има доста българчета,  завършили примерно ФЕГ, които да се пробват..От малкото, което съм чувала за там, при това от българче с френско гражданство, живеещо там, има много яко пресяване  след  първата година, която не знам дали е еквивалент на наш 1 курс или е  някакъв преход между  гимназията и  университета. Но много широк прием на входа и после естествено пресяване на база справянето в хода на следването няма нито в Австрия,  нито в Италия, нито в Германия, нито в  Нидерландия, нито в Швейцария..

Аз доколкото съм чела, във Франция много университети все още имат специална система, в която студените минават първоначален курс на интензивно обучение. И там учат биология  и химия но и анатомия, физиология.  и след първата година се явяват на изпит където отсяват кои ще продължат нататък и там цедката е жестока.
От това което чета разбирам, че е нещо като предварителна година.
Което само по себе си на мен ми харесва, но наистина не е ясно как се отразява на университетите една година, в която се грижат за много студенти.

В САЩ системата на медицинско образование е друга, затова  изискването има смисъл. Тези които кандидастват за медици са поне на 23 и имат поне бакалавърска степен. Казах го само като сравнение.

Като се замислиш има смисъл - не всеки пък бил и най-прилежния студент има подход към пациентите.

От момиче от 9 ФЕГ завършило медицина във Франция знам, че приемът им е странен.
При кандидатстване не я приемат медицина, а фармация. Отива да се запише и на място случайно разбира, че за медицина има свободни места. Цял ден тича и успява да се презапише в медицина. Накрая й обясняват, че нямало смисъл - в края на 1-ви курс има тежък изпит и реално само първите (мисля, че бяха 200) са приети в медицина. Другите - избират да повторят годината и да се явят на изпит или да запишат друга специалност.  Но все пак е имало известни разлики между програмите за медицина и фарамция в 1-ви курс.

В САЩ, доколкото знам от запознати, не влизат веднага “медицина”, а имат “pre-med track”, което според престижа, щата и финансирането на университета е между 2 и 4 години. Учат биология, химия, анатомия и всякакви дисциплини свързани с медицината,  но за разлика от нашите, обучението им е много по-практическо насочено, в лабораторни и болнични условия. Имат и задължително доброволчество в болници, с контакт с пациенти. Целта е да си преценят дали наистина стават за професията или не. Ако стават, минават медицина, ако не стават, записват нещо друго - някакъв вид биология, генно инженерство и т.н.

Намирам я за хубава система, но непасваща на нашата реалност в здравеопазването.

Pre-med e просто част от обучение за бакалавър, което съдържа химия, биология, физика и т.н. Без бакалавър не може да се кандидатства в медицинско училище в САЩ. Ако човек не ги е взимал тези предмети по време на бакалавър или са минали повече от 5 години оттогава, може да ги вземе като посещава курсове към университети за кредит.
Като цяло не можеш да практикуваш като лекар преди 30, като това е най-краткия възможен срок. Често поне още 2-3 години за повечето.

първо да обясня, че ниво В2 на френски не е като ниво В2 на английски. и не го постигат мнозина с лекота. освен това, ниво В2 е достатъчно като изискване за прием във френски университет, с изключение на няколко специалности.

сега за приема в специалност медицина във Франция да обясня.

тая история, дето я е разказало девойчето, е чиста измислица. който е кандидатствал за френски университет през системата Parcoursup - знае как стоят нещата и не, не стоят така изобщо.

който иска да учи нещо, свързано със здравето на човека - медицина, фармация, акушерство, кинезитерапия - кандидатства за прием в т.н. PASS - parcour access sante - път с достъп до здравеопазване. задължително се избира и друга, minor специалност, напр. биология, химия, математика, филология и т.н.
през първата година се изучават фундаментални науки от рода на анатомия, биология, химия, физика и т.н. учи се и по втората специалност.

накрая на първата година има комплексен и много тежък изпит. ако не изкараш минимум 50% на него - през втората си година от следването учиш по втората си специалност, но имаш право още 1 път да се явиш на изпита след втората година. ако и вторият път не издържиш 50% - продължаваш си науките по втора специалност и нямаш право повече да опитваш за здравни науки.

ако издържиш над 50% - те разпределят според успеха от изпита и желанието ти - дали ще учиш медицина, фармация, кинезитерапия и т.н. тоест, гаранции няма никакви, че ще учиш наистина медицина.

затова не ходят масово да кандидатстват медицина във Франция.

Jam,
вероятно си права за настоящия момент. Забравих да уточня, че става дума за прием в медицина преди 15+ години.

Не искам да казвам конкретика, защото може да ме намери всеки с едно търсене в гугъл. Тва което мога да кажа е че специалността е с немалко желаещи, клинична и нехирургична. Намерих я като просто кандидатствах по обява обявена в сайта на лечебното заведение и РЗИ. Назначаването стана с издържан конкурс. Условията са след като взема специалност да работя при този работодател още 5 години, а заплатата на която започнах е общо взето СРЗ за областта според НСИ, и не полагаме извънреден труд.

Какво е мнението Ви за обучение платено медицина в МУ София.  Гледа ли се на тях като втора категория от преподаватели и дали са отделни групи от държавната поръчка.

За три години не съм чул някой да се е оплакал, а и не знаем кой е платено. Освен самите те да си кажат.

При дъщеря ми, която влезе 2023-та година, платеното обучение са от определена група нататък, но не съм чула това да е проблем.
Дъщеря ми е в последните групи държавна поръчка и след нея почват платеното, поради което в нейното каре са две групи платени и две групи държавна поръчка. Никога не ми е казвала да е имало някакво по-специално отношение към платените или някой да ги дели, да го обсъжда, да имат проблеми с изпитите или упражненията и т.н.
Аз много се съмнявам и че знайни и незнайни преподаватели следят до коя група са държавна поръчка и до коя - платени, пък кой студент от коя е точно.

В Медицина не са в отделни групи - смесени са с другите. Няма различно отношение, според дъщеря ми.