След Ковид, локдаун и транспортна стачка за този випуск ДЗИ ще са като закачка - 12 клас - 2024/2025

Ние не ходихме пред хотела, но всеки да си го направи както му харесва, няма точни правила.

Ние отидохме пред хотела, но то така си дойде. На 24ти в 5 се строихме по софийските улици с много близко приятелско семейство; тъкмо спря дъждът и час и половина обикаляхме, за да се снимаме. По трасето се включиха приятелите на дъщеря ми, та и те бяха чинно снимани. После нямаше друг начин да се транспортираме освен с колите, в които се наложи малко да се понатъпчем с извънредния брой деца, които събрахме по пътя, което пък стана повод за бая хилеж. Та така стигнахме пред хотела, а там беше много емоционално и хубаво.
Общо взето като си изпращаш собственото дете на бал, рязко спират да ти изглеждат просташки виковете от 1 до 12. 😁

Аз много исках да отидем пред хотела и си организирах семейното събиране в заведение през улицата. Много добре ни се получи, направо и аз се изненадах🤣. Заведение, храна, тайминг,  30 дни и нощи да го бях обмисляла, нямаше така добре да стане, просто си ни беше ден!

Спомням си, че и ние ходихме до класната, когато аз бях абитуриентка. Моите родители са учители и винаги в годините някой е идвал от вкъщи да ги вземе. Те вече са пенсионери, но още ги канят, особено майка, която доскоро работеше

Александър Невски ни беше по път днес и направихме няколко кръгчета да се ориентирам . Родителите и близките надвишаваха броя на абитуриентите - ще се ходи ,значи - тази дилема ми отпадна . Уцелихме момент не само на сухо време , но и на топло и слънчево . Дано и в следващите дни да е така !
Загледах обувките на момчетата - ами 50/50 официални и бели (маратонки) или кожени , но с бяла подметка . Всякак е добре според натюрела на децата.
И нашата класна ще я вземат от дома й . Уважително  и мило е  според мен .

При нас беше ходене до Невски, после до класната, от където взеха и таз по бел, че живеела наблизо. При училището не се ходи май вече, едно време ние там се събирахме, сега Невски е сборният пункт. Само аз ходих, естествено , но не правих почти никакви снимки, дискретно стоях отстрани, мисля че не съм го злепоставила с присъствието си. За щастие нямаше и нещо, което да ми направи лошо впечатление  - млади красиви хора.

При нас трябваше да се съберат в СМГ, но предвид дъжда, който не спря 2 дни, това отпадна. На класната (и на двете) ходиха на практика да погостуват за половин час преди бала като знак на уважение. Не бяха целия клас, а част. Едната реално им е преподавала 6 години преди да излезе по майчинство. Ние навремето също ходихме на гости на някои учители.
Пред хотела имаше родители, не на всички младежи и девойки. Беше много приятна емоция. Направихме си снимки, снимаме тях. Те са доста задружен клас и енергията беше много хубава.

Едни от най-хубавите им снимки са пред хотела и после отографът (за албума) ги е снимал вътре. Нашите бойкотираха Невски. Ние направихме чудни снимки пред Квадрат 500 - с много нацъфтели рози (преди година - дано и сега ги има).

Ще бъде дълго 😁😁😁, предупреждавам 😁
Четири дни яли (тежки трапези), пили и се веселили (ама много се веселили, повече от всичките ми очаквания)

При нас всичко започна с пристигането на първите ни гости в петък вечерта, 23.05, макар и без абитуриента( той беше канен на 2 бала същата вечер). С пристигналата част от родата вечерта се събрахме, ей така за отскок и за "малко", уж да уточним организацията за следващите три дни, та чск до малките часове 🤣...
Събота (24.05)   - денят с вечерта на семейното тържество..Планировката ми беше буквално по минути разпределена. И за мой късмет и радост, всичко ми се получаваше от раз - гримът - фантастичен и не ми отне 1,5 ч., за колкото го бях предвидила 😀, прическата си я направих за още по-бързо...По план отидохме в заведението със сетричката да украсим масите - безкрайно съм доволна от резултата. Там се засякохме и с фирмата, която бе за украсата с балоните - арката и "китките" балони за останалата украса ми се бяха получили по-добре от предварителните ми представи и уточнения, които бях дала на фирмата..Цялостният резултат бе отличен, дадох последни указания на сервитьорите и се прибрахме, вече да облечем тоалетите. Междувременно всичките ни пътуващи гости бяха дошли в града вече. Вечерта на купона започна с много снимки, подаръци, усмивки, приповдигнато настроение, особено младежите си дойдоха с купонджийското настроение 😀..Продължи с вкусна храна, хубави питиета и много, много танци. Певците почти постоянно бяха на нашите маси, поздрав след поздрав, съответно не само младежите "избухнаха/хме". Такова лудо забавление беше,  думи нямам. Същевременно във всеки един момент имах поглед над абсолютно всичко за всяка една маса, сервитьорите ме държаха в течение дори и след колко мин. ще е готова храната, чакаха да им давам указания кога точно да изнасят различните ястия..Чувствах се абсолютно спокойна и уверена, дирижирах всичко, вкл и фотографа, имах поглед във всеки един момент над всички и същевременно много, много се забавлявах, танцувах, пях 😁 и бях абсолютно освободена. Ситуацията беше под пълен мой контрол, сервитьорите следяха плътно указанията ми, гостите - млади, стари се забавляваха щуро, храната се оказа изключително вкусна и в изобилие ( сигурно цяла седмица ще ядем мезета в изобилие и пърленки, тортите последващите 2 дни ги изядохме 😁), музиката бе точно по вкуса ни 😀, всички играеха, младежите, синковеца - толкова освободени, танцуваха, пяха...Още преди края на вечерта започнах да получавам благодарности за организацията, която съм създала, за украса, храна и т.н....Младежите към 00.30 ч ни напуснаха за да отиват на предварително запазената дискотека, а ние "старите" продължихме до 2 ч.
25.05 - неделя, денят на бала. Поспах няколко часа след купона, и станах да правя закуска, че абитуриентът и няколко от аверите му от друг град спяха в къщи и се бяха прибрали от дискотеката в 5 ч. сутринта.  Междувременно още от 24.05 се лееше проливен дъжд, а нас от 12.30 ч. ни чакаше официалната фотосесия. В 9 ч. се уточних  с фотографа, че вместо на 3 места, ще се случат снимките само на едно, където може и при лошо време. За голямо щастие в 10.30 ч спря да вали, от този момент нататък започнах да се моля да не вали поне до 19 ч, когато ще е минало и дефилето по Червения килим...Отидохме на уреченото място за фотосесията - не валеше, разкошни снимки - сам, заедно с гаджето, разкошни. Виждайки, че времето е с нас (без дъжд, но много студено), предложих на фотографа да отидем и на второто място. Отидохме. Аз бях с втората рокля, която си бях купилс и събличах якето за снимките, съпричастна с гаджето на синковеца - и двете с голи рамена на 10 гр. 😀. Не ни валя въобще до 15 ч., когато приключихме. Оттам по къщите, да дооправим аутфитса до 17 ч., когато трябваше да го вземе колата, заедно с приятелката му, за да слязат ритуално на мястото, откъдето започва дефилето. Аз се преоблякох  с трети тоалет, които нагласих от нищото, заради времето (третата ми рокля така си остана на закачалката).
В 17 ч. започна същинската част - колата (единственото нещо, за което синковецът много държеше на марка и определен модел, и сам си уреди, аз не участвах 😀) дойде да го вземе, отидоха да вземат и гаджето, а аз и останалите ни в града гости се отправихме към центъра, да може да проследим цялото дефиле с тях (роднини вървят успоредно с колоните ученици през половината център до мястото, където е трибуната и е ограничен достъпа само за тях). Дефилето тръгна точно в 17.30 ч. Те бяха първо училище, той - третия клас...Аз вървях успоредно на половин метър от него, а родителите на гаджето - от другата страна, на половин метър от нея, за да може да им подадем чадъри ако завали, а на нея горна дреха - болеро, че тя упорито отказваше да я наметне и си изкара по голи рамена. В момента, в който вече преминаваха под арката балони и се насочваха към ограниченото за родители място, откъдето се качват на трибуната, започна да вали. Успях да го попитам дали иска чадър, отговорът беше отрицателен. Под съпровода на музика, обявяване постиженията на гимназията, на всеки един клас и персонално постиженията на всеки проявил се ученик, докато им слагаха лентите "отличник на община..." започна по-силно да вали,. Държаха ги около половин час на трибуната, докато течаха обявяванията. Напускайки трибуната и преминавайки през изходната арка от балони, вече им подадохме чадърите. На синковеца му нямаше нищо, сакото не бе така мокро, подплънките бяха поели и ризата си беше суха, но милата ни дама трепереше, роклята беше мокра 2 педи нагоре по краката...Някъде около 40 мин. синковецът се снима пред намиращия се в близост паметник с приятели, които бяха дошли да го видят, с нас също. Оттам с родителите на гаджето отидохме до тях, да може тя да се преоблече и ги върнахме в ресторанта, вече за официалната им бална вечер.
Дойде и нашето време най-накрая, на родителите,  когато всичко беше минало по ноти, последните два дни дори беше надминало и най-смелите ми очаквания, защото всички замесени бяха предоволни. Събрахме се вечерта пак на маса  - частта от родата ми, която не си беше отишла, родителите на гаджето, моите родители, общо взето повторихме предната вечер, но без младежите и на домашна среда с музика не на живо, а от тонколона 😁, танците пак ги имаше..по малките часове не се прибрах в моя си апартамент - беше си вечерта на абитуриента 😁
26-05 - сутринта, заедно с обеда прекарах с едните от приятелите, които бяха дошли в нашия град по покана за бала. Следобед се срещнахме с братовчедите ми (от чужбина си дошли, за да празнуваме и гледат бала), поразходихме се из града, следобедни коктейлчета и вечерта отново спретнахме маса до малките часове в наетия от тях мезонет - те, родителите ми, леля ми (също дошла от друг град) и абитуриентът вече също 😀. От весело, по-весело...
 Общо взето, наборът е с неутрално мнение за вечерта в ресторанта. Менюто - "измислени глупости със сурова пържола, дори без гарнитура..отвратителна торта от тиква (предполсгам е била от моркови 🤣).Дж го познавам от дискотеката. За 3 снимки дадох 80 лв" - това са му впечатленията. За дискотеката след това  - неговата компания вече са го чакали вътре на сепаре, когато те са се наредили с класа да влизат. По тази причина той и гаджето са влезли много преди класа му и си е бил с компанията. Там вече си е прекарал, както си знаят - много готино...
Утре всички роднини и приятели си заминават..Някои излетяха вече..
Наборът е на работа от 8 ч., до края на седмицата ще започне и втората работа, която си е намерил. На основната се е разбрал от 1.06 да му пуснат и договор с осигуровки...Въобще не му липсва училишето 😀, напротив - чувства се свободен"
 вече да си подрежда живота.

Доволна съм, много съм доволна от себе си, удовлетворена, че направих бала на сина си, така както исках, че гостите ни останаха изключително доволни, че детето ми е безкрайно щастливо от миналото му житейско събитие и че му създадох незабравими спомени...
От утре започвам да мисля и събирам багаж за предстоящата след 5 дни морска почивка, която си подарявам за добре свършената ми работа 😀

Весело изкарване на тези, на които им предстои!

Ехааа..AIR..браво, браво на теб!Справила си се страхотно,а най-вече момчето ти е  останало много доволно!И времето е било с вас!Пожелавам му успех!Има страхотна подкрепяща мама!

Аз пък съм толкова зле с организацията на група от хора...Добре че са тези около мен, за да ми напомнят за разни детайли. Винаги си представям нещата много простичко - че можеш да се обадиш на хората сутринта и те следобед да дойдат. Обичам всичко да се случва в последния момент, планове за повече от три дни напред жестоко ме напрягат.

И аз се уморих само докато четях , не знам дали бих издържала този маратон. Хич ме няма по сложните организации, но по притесненията съм отличник.

И аз съм като Аманда. Сигурно е от зодията )))

Ние се събирахме вкъщи. Ако не беше майка ми сигурно щяхме да сме на солети.

Еър, звучи весело и ти се справила чудесно. Важното е, че всички сте доволни и със сигурност ще остане незабравим спомен. Иначе, и на мен като Elwing ми звучи много сложно и ангажиращо. В петък бях оставила всеки да се справя сам 🙃, а бяхме значително по-малко хора. Дори и почти никакви снимки не направих.

Аз пък се изкефих, да не говорим че ви и видях и сияехте, наистина щастливи и доволни! Браво! Освен страхотно парти ( давай координати на парти агенция Air), си се справила и с отглеждане на отговорен, смел и оправен мъж! Смело напред, много успехи и радост и на двама ви!