Медицинските работници, тяхното възнаграждение и условия на труд

Коя операция, на брат ми ли? Проф. Начев беше началник-отделение, но не съм го виждала. Д-р Камен Станев прие и оперира брат ми, по ЗК. Пак повтарям, един лев не са ни искали и не сме дали.
Единствено искаха някои консумативи – памперси, самобръсначки, мокри кърпички и т.н., при това списъкът беше изнесен на входа на отделението и хората сами ги купуват и носят.

ПП Да допълня, че преди това брат ми беше в частната „Тракия“, но там се оказа, че не могат да правят такива сложни операции и го насочиха към „Токуда“ или „Св. Георги“. Като натискът беше да избере „Токуда“, но за нас беше по-удобно да лежи в Пловдив, а не в София.
И изобщо, малко са частните болници, които могат да се справят с по-сериозни или спешни състояния. Обикновено ги препращат към общинските болници.

Добре, че не си го видяла.

нормално ли е един шофьор да взима 2х повече от медик в спешното или сестра? но пък администрацията е много  - по 4-5 лелки само за едни лист хартия. да, и те трябва да работят, да ядат, но ако едните шофират по цял ден, другите стоят на стол и в повечето време пушат и пият кафета.

Да намалят чиновниците и да дадат на шофьорите, 60 счетоводителки и касиерки имали, какво толкова правят? Ние сме три на 120 човека фирма и сме всичко- счетоводител, касиер, домакин, изчислител, ТРЗ и експедиция и нямаме  уплътнение на работния ден, имаме време и за мамата и за фейс и за излизане по лична работа, тия 60 какво правят?

Аз лично мисля, че в близко бъдеще държавни болници няма да останат. Първо няма лекари и сестри, а тези които са там се държат потресаващо. Няколко пъти съм ходила в държавна на преглед, или са се държали с мен като с животни, или не са ми помогнали. Като бях бременна се наложи да отида на кожен в Александровска, а там ми измисаха мазило забранено за бременни... Как да им вярвам? Аз лично от години ходя само в частни и съм доволна. Най-хубавото на наще чудни болници е, че ако някой е болен от нещо по-сериозно му казват да ходи в Турция. И вкрайна сметка за какво плащаме осигоровки? Наще мили кадърни лекари дори не могат да ни лекуват.

Преди няколко години си нараних глезена. Отиваме в спешното в Токуда. Казаха, че ако ме снимат на рентгена там, няма да има кой да разчете снимката. Беше през нощта. Няма дежурен рентгенолог.
Отидохме във ВМА, имаха и рентген, и рентгенолог. Ама толкова. Не можех да ходя, мъжът ми ме вози с един инвалиден стол на майната си, през едни празни коридори, напомнящи на затвор, без никой да ти обясни къде, какво.
Оказа се, че нямам счупване. Казаха, ако не ти мине до седмица-две си ходи на частно. Така или иначе по каса няма да ти дадат ямр за това.

След няколко години се случи почти същото. Нараних си коляното. Снимаха ме във Вма на рентген и казаха, че щом не е счупено.. сме до там. Да си търся ЯМР да си плащам. Ми не ми мина, оказа се скъсана връзка… ама касата това не го покрива.

В семейството си имам общо петима медици, двама от тях не са между живите вече. Всичките са работили в чужбина в някакъв момент. Най-младият от тях преди 10 години работеше за под хиляда лева заплата. Сега работи в чужбина за много повече пари, защото тук не издържа, не можеше да създаде и издържа семейство със заплащането си.
Баба ми е работила в психиатричната клиника в Курило и един пациент я хваща да я души. Не знам какви пари е трябвало да им плащат, за да търпят всичко това.

Да са мислили като са учили имали са 4 години. На мен пък не ми е приятно да им слушам сумтенето, недоволството, да ме дърпат, ръчкат и да си го изкарват на пациента. Мързи ги да гледат, само реват. Това голяма част от сестрите. Те искат достойно заплащане, аз пък искам достойно обслужване.

Имаме близки медици, на джипи-то доходът му е над 10 х.лв, при това е селски доктор. Другият е неврохирург в държавна болница - няма проблем с парите.
Относно болничната помощ - и там трябва сериозна реорганизация и оптимизация. Отношението към пациентите е потресаващо, особено когато гледат болния все едно е неодушевен предмет и не е разумно същество.
Живея в областен град, болницата ни е известна като "моргата на Северна България", малко пресилено, но напълно заслужено. Няколко години родилките ходеха да раждат в съседната областна болница, на около 150 км от града.
Сега положението в родилното се подобри, но в останалите отделения е същата безнадеждност.
Преди 3 г най-добрият хирург в болницата отказа на колегите си да го оперират от апендицит и отиде в София - това се казва доверие в болницата и лекарите в нея.

Ниското ниво на обслужване и въобще на качество на работа вече е повсеместно, ако не сте забелязали. Във всеки бранш.

Майсторите по ремонти взимат доволно пари и пак гаранция Франция какво ще свършат. Ама там сме научени да им мълчим.

От лекар до лекар има разлика, просто не може да се обобщи. Разбира се, тези които оперират взимат повече. Личните лекари работят с много фарма компании и получават  финансиране от там. Един дерматолог, който слага филъри прави добри пари. Въобще не може да се обобщи “лекар”.

За лекарите имаме все още добри специалисти, но другия персонал е под всякаква критика.

Селските лични лекари получават повече и от градските. И това е така. Но пък да си “селски” лекар означава 24/7 на разположение, не е за всеки и освен това не може да стане всеки.

Много се чудех дали да коментирам, защото това е моята болна тема - здравеопазването у нас, но понеже в първия пост е “засегната“ и СП, пак ще си кажа, не, че досега не съм го писала многократно.
Но нещата стават все по-зле с всеки изминал ден, не месец.
Нивото на Спешна помощ у нас е ниско, много ниско, и говоря основно за малките населени места и по скоро за ФСМП-тата. Като започнем от материалната база и това, че в някои от тях не са правени ремонти от години, много години, минем през липсата на линейки /за много ФСМП броя на линейките е ЕДНА, макс ДВЕ, а има такива с район над 10 и повече села и малки градчета/, и стигнем до най-големия проблем - липсата на кадри. В 99% от филиалите работят фелдшери, повечето от които са на достолепна възраст - 65, 70+. Санитарки, сестри, всички са пенсионирани такива, защото няма кой, просто няма. Линейките са в потресаващо състояние, да не говорим, че в тях няма никакво оборудване, в повечето случаи се ползват основно за транспорт, ако изобщо има и стигне навреме. Възрастните хора от отдалечените и малки места просто са оставени на доизживяване, защото приоритетно се обслужва ромското население, което има основно права, а задължения никакви. Не знам дали някой от вас си спомня, но за катастрофата, в която загина Сияна на главния път София - Русе линейката беше пристигнала след 40 минути. И това е не защото не им е подаден сигнал навреме, а защото просто такава е системата - малко линейки по филиалите, няма една, която да е оборудвана и да стои само за такива инцидентни и спешни случаи, и да може да тръгне веднага, а това особено при такива инциденти е от първостепенна важност.
Възнагражденията на тези хора са смешни, но никой не стачкува и за това не се говори именно защото всички са пенсионери и всеки допълнителен доход им е добре дошъл. Проблемите се замитат под килима, а селата продължават да се обезлюдяват.
Трагично е, и лично аз не виждам как нещо може да се промени. Защото на никой не му пука, колкото и грозно да звучи.

И на мен ми е болна тема.
Лекувам се в частна болница и съм доволна. В държавната бях преди това и ми лепнаха вътреболнична инфекция, от което последваха серия операции и едвам останах жива. В частната клиника всичко е по каса, има доплащане 50 лв на посещение и то не за всичко. Лекарите са “дръпнати” от голяма държавна болница, има и много млади специалисти. Има отлично отношение към пациентите. В Пирогов ме оперираха, много добри специалисти са и базата им не е лоша. Но това е друг тип болница и с друго финансиране. За 4 г имам 11 операции. Парадоксално е, но в частната клиника ми излезе по-евтино отколкото в държавната. В Пирогов нищо не съм плащала, но на другите места да. Мъжът ми е лекар и мога много да разказвам.
Нямам сили да издържа мизериите на държавните болница. Като топ мизерия е в Александровска. Там като видях какво е, останах безмълвна.