Медицинските работници, тяхното възнаграждение и условия на труд

А, добър ден.
В големите градове ходят поне на място, в малките дори това не правят - “поръчват си“ по телефона линейки за болки от няколко дни в ръка, коляно, за многото им деца с хрема, кашлица, температура или ОВИ /също от няколко дни/, докато в същото време възрастните хора умират, защото единствената линейка е в ромската махала по “поръчка“.

Много позната картинка.
И накрая те са в детско отделение, а за децата на работещи и плащащи данъци родители няма места . Това е социалната политика.

И затова след направения преглед, и установяване, че състоянието не е спешно ги задължават да платят едни 200 лв.,( вече май са и повече ) и другия път се замислят, дали не могат да  отидат на сутринта на лекар,като ги е засърбяля пъпката.
Много се редуцираха последните години тия спешни пациенти.
А такива с болки, които наистина са с инфаркти и инсулти се приемат по спешност и им се оказва навременна помощ.

Аз не знам как разбират кое е спешно. Явно искат да умираме. Аз след операция имах сташни проблеми със световъртеж и то до степен, в която не можех да стана от кревата. Отидих до спешното и те ми казаха да чакам. Седнах и чаках, но не виждах света от силен световъртеж, беше ми страшно зле и едвам гледах. Как стигнх до болницата не знам на магия. Едвам издържах в колата. Чесно щях да пукна докато чаках някой да се сети за мен. Никога не ми е било толкова зле, че чак да не мога да стоя. Скараха ми се, че не съм отишла в болницата дето са ме оперирали, но тя няма спешно. Вкрайна сметка след вливки се пооправих. И това е в частна болница, ако бях опишла в държавна щях да си пукна.

Не разбират. Аз, където съм била свидетел, приемат всякакви състояния, включително и паникьори, които се редят при кардиолога, преглеждат, преслушват и даже бият диазепам понякога.

Това, което Хепи е написала, е новост за мен. И не е лоша идея - да се заплаща преглед, когато състоянието се окаже неспешно.

Триаж.
Но когато обаждането е по телефона, винаги може да се излъже, като се преиначи и естествено, преувеличи състоянието на т.нар. “болен“. Масово ромите лъжат, понеже СП не могат да откажат за болно дете, а те винаги имат много, състоянието на детето се преувеличава, измислят се симптоми, и когато линейката отиде, се оказва, че “болния“ е 40+ годишен мъж/жена с болка в ухото примерно, или в крака, или нещо друго далеч не животозастрашаващо. Да не говорим, че като видят линейка, се стичат от всички съседни бараки и къщи, и се редят за преглед.

Ужас!!
Софийските циг@ни явно са по-здрави. Май не съм срещала много из болниците. Е, освен в гинекологичното, разбира се.

Два пъти в живота ми се е случвало да ползвам спешно - едният път в държавна, а другият път - в частна болница.
Извинявайте, ама тия хора са герои, колкото и да им плащат - все ще е малко.

До ден днешен в държавната болница ми се въртят пред очите картини:
Беше след мач Левски-ЦСКА - двама се сбили и единия стоварил на другия кинескопен телевизор на главата, пострадалия - целия посинен и видимо неадекватен, налиташе на бой (със сигурност беше и доста пиян)
Мъж, празнувал в службата 60 годишнина, се качил пиян на колата и се ударил в дърво, стърчаха кости, а жена му ревеше колкото ѝ глас държи, че след алкохолната проба ще го рапортуват в КАТ, какво толкова бил изпил 3-4 ракии. Близо 2 промила беше резултата... какво толкова бил направил
Дойдоха един задух, два инсулта и едно дето не го разбрах какво е.
Излезе лекаря, питах го - каза - вашето е притеснително, изчакайте, ама поне още час, защото видя на детето е добър. После  - 9 пъти се извини, че ни е забавил. Млад лекар, много внимателен, въпреки че беше видимо изтощен, с усмивка предразположи детето. Да е жив и здрав! Не ни взе 1 стотинка, каза - спешен случай е това, на мен това ни е работата.

Частна болница - повикаха спешно педиатър, тя само ме погледна и каза - в болницата. Обади се в отделението, директно да подготвят предписаното лечние, докато се качим и да ни чакат на вратата. Оказа се, че имаха свободни само 1 легло в стая с бъбречни инфекции и вип - взехме випа, макар че беше безбожно скъп. И тези  хора да са живи и здрави - освен за детето, за което се погрижиха, сестрата като ме видя на предела на силите си, се погрижи и за мен лично, макар че аз не бях пациент и не би трябвало да съм  нейна грижа. След нас приеха още 3 деца... и всичките, така с усмивка и топло и грижовно отношение.

Да спомена и ковида - грижата за майка ми и баща ми - светла му памет, младите лекари в реанимация, които се бориха до последно за него. Целия персонал, които им носеха торбите с вода и храна и всеки път ми казваха - мило момиче, остави ги на пода, че е страшно, да не лепнеш нещо. Младото момче, което се грижеше за тях - майка ми е лекар, с години стаж, и всеки път ми каза, че е питал: кажи докторке, повече от мен знаеш кажи как още да помогна. Да са живи и здрави, че поне мама спасиха.

Пак да кажа - колкото и да им плащат - малко е.

Болна тема ми е това и се чудех дали да пиша. Точно затова реших да напусна България, заради неравноправието в съсловието, че има безсрамно богати лекари и бедняци, изнемогващи в държавните болници. Сега, надявам се, не е така. Ама по- рано беше. И беше ужасно, защото не е само работа в болницата ами и втора работа и пак си беден. Супер съм благодарна на Германия. Тъй и тъй работиш, тъй и тъй поемаш огромна отговорност, ами поне пари да има.

Интересна тема....

В големите болници тук в Пловдив държавни или частни колите на служебния паркинг са по 120-150 - 200хил, това не е от ниско заплащане

Вчера изписаха едното ми  дете от отделение на частна болница, отношение, организация да не се чака много ок, чисти помещения, доктори учтиви, млади, некоординирани повечето, не помнят какво са изписали...
Тегава работа е с качеството на материала, който завършва и тепърва ще ни лекува.
 Хубаво е, че може и платено да се възползват да учат медицина, но от всяко дърво свирка не става, плащат частни уроци, плащат изпити само и само да се докопат до диплома, имам такъв пример....

Селските доктори не са за ожалване, знаят си между 10 и 15хил, по-отдадени с годините не стават...

Рядко е вече лекар по призвание и да запази баланс от главозамайване и отегчение с годините, да не бъде арогантен типаж

Селските лекари освен заплатите имат бонус и провизии.

Мечтая за деня, в който в болниците ще работят само лекари.

Димис Нали се сещаш, че това ако стане, за един абокат ще те бодат по 5 пъти, докато нацелят вената

Какво имаш предвид?

Ами това си е баш тяхно задължение- абокатите, а тук е едно от многото лекарски задължения, които вършат сестрите.