Какво значи достойна заплата?

Има разходи, които не могат да се пренебрегнат - примерно за лекарства, които се пият постоянно. Ако човек има средна заплата, има вероятност при един такъв непрекъснат разход да му стигне едва за покриване на сметките, храната и лекарствата.

Извинявай, но това никак не e вярно, което си написала. Виждала съм неща, които искрено ме изумяват, съжлаявам за генерализацията, ама българите като цяло имаме много ниска финансова култура.

Да дам няколко примера:
Аз и колежката, младши позиции, подозирам вземаме приблизително еднакво. Аз - облечена в конфекционни марки, чанта от изкуствена кожа (щот такава имам и мога да си позволя), но се храня с нормална храна на обяд - сандвич най-често, за заведение пари нямаше.
Колежката - яде само солети, оплаква се ежедневно от запек, както и колко зле ѝ понасят солетите. Каза, че спестява за чанта фурла, тогава струваше горе долу колкото две мои заплати. Е купи я заветната чанта, продължи да яде само солети и да се оплаква от запек. Още тогава си мислех - струва ли си, да се чувстваш зле...

Друг пример: таксиметров шофьор. След като изслушах лекцията в стил "САсипаха я тази дАржава", каза, че бърза да си плати вноската за лизинга на последния флагман айфон, който струваше повече от колата му.

И така нататък.Ежедневни примери виждам от този сорт, които ме шокират. За много хора - животът е тук и сега, нямат два лева спестени за черни дни и на края на месеца, ако детето се разболее, искат заем да му купят лекарства, съжалявам ама не го разбирам. Иначе - през останалото време - щедри бакшиши в кръчмата, че то било срамота. Масово се опитваме да живеем луксозно, без да можем да си го позволим, данните и за младежте със съдебно изпълнение също говорят красноречивно. Огромна нужда да се демонстрира, колко сме богати, успешни, велики, ама само ние си знаем дали е така.

И преди да ме емнете, че гледам в чуждото канче - давам примери за неща, които са ме впечатлили и не разбирам. Да, и аз искам да съм облечена в Армани и Версаче, но ми се налага да се задоволя с по-масова конфекция, защото това мога да си позоволя. И не, няма да си съспивам здравето, за да впечатля неясно кого с неясно какво. Свят широк, хора разни, но поговорката да се разпростираме според чергата си е много вярна. Колкото и да си говорим за достойни възнаграждения и т.н. - масово тук пишем хора средна класа, в ниския и по-средния ѝ сегмент и не можем да си позволим всичко.

Аз пазарувам в стил разумната достатъчност - спрямо дохода, който имам и бюджета, който съм си заделила.

С всичко съгласна - има го и "сам си е крив" (да не казвам по-неприличния вариант) за примерите от поста, и "сит на гладен не вярва" от предходния пост го има обаче; само никога не мога да разбера защо негативните черти на Х са винаги черти на "българина", а позитивните са си наши си.

Да рече човек, че тук е раят на изгладуваните Фурли и бързите кредити... няма такива данни.

Не се ласкайте- и в чужбината ги има тия, и то по много!
Още повече, заради лесния достъп до всякакви заеми, кредитни карти, клиентски карти....

https://finance.ec.europa.eu/news/eurobarometer-survey-reveals-l … -eu-2023-07-18_en
Според проучване на Евробарометър от 2023 г., само 18% от гражданите на ЕС имат високо ниво на финансова грамотност, 64% – средно, а останалите 18% – ниско. Най-добре представящите се страни с над 25% високо ниво на финансова грамотност са:
Нидерландия, Швеция, Дания, Словения

Не знам дали е българска или общочовешка черта, но също смятам, че днешните хора са много често като описаните от Слънчезара. Аз имах колежка също като нея, бяхме млади на по 21-22, първа работа в корпорация, естествено на ниско ниво без опит, бяхме студентки още. Аз се радвах, че имам работа, купувах си неща, разбира се, но повече от необходимост. Примерно нямах офисни дрехи, защото не бях ходила в офис преди това. Купих си някакви от най-обикновените магазини. Обаче тя купуваше чанти за по 1 заплата. Подаряваше джорданки на приятеля си, за да муфти после скъп подарък от него. Правеше си рождените дни в скъпи заведения.
Просто искаше живот, който нямаше възможност да си позволи, беше от обикновено семейство, не богато.
Такива хора има много. Продавах си стария айфон, те държат цена и втора ръка. И се свърза с мен жена, която каза, че другата седмица ще го купи, чакала превод от НОИ. Последното нещо, което ми се стори удачно е да си купиш айфон с болничните…
Лошата финансова култура я има у много хора и млади, и стари. С ужас научих, че моя много близка жена е теглила бързи кредити да си харчи за заведения, защото заплатата й не стигала! Сам човек, живеещ с техните! И то да читава работа! Случаи всякакви.
Има и такива наистина ниски възнаграждения, които няма много как да ти стигат. Примерно библиотекарите взимат ниски заплати, бях гледала някъде дори за тези в университетите. Стана ми тъжно.

Напрягам се само като чета такива истории.

Виждат лесни възможности. Няма как да е само у нас.
Хора с широки пръсти (развейпраси, както се майтапим вкъщи) е имало винаги, не напразно и думи за това си има по много. Даже не е точно финансова култура - и да не разбира как работят лихвите и т.н., всеки пълнолетен може да се сети, че утре ще има да връща. Или няма да има да харчи, ако похарчи всичко сега.
ММ има някакъв приятел от компанията от студентските и първите "работни" години във Варна. За тоя човек, женен с дете, легенди разправят и сега, като се видят с друг от същата компания, как си харчи всичките пари за джаджи и за другото - каквото остане, а то нищо не остава. Хора на около 50 години са. Не знам дали още е женен.

Сега просто имат изкушения и нямат контрол на главата на семейството, който държи кесията с парите и решава за разходите. Айде, това важи за преди деветнайсти век, но и спрямо 20-и изкушенията са повече, реклами и продукти, а младите остават зорлем безгрижни дечица за по-дълго и не мислят за пестене. Нещо такова си представям като причина за големия брой.

Че има такива случаи има, факт.
Но като човек преживял го на свой гръб - носейки сандвич на работа, дрехи изцяло ВУ,  живеещ даже без наем, да се чуди една седмица преди заплата как да оптимизира десетте си лева, такива коментари за финансовата грамотност са ми обидни.
При ниска заплата за живот (а иначе не чак толкова ниска за града, в който си - да, не всички имат села и им пращат от там, странно, а) така се получава и няма общо колко ще преразпределяш, от какво ще се откажеш и т.н.

Офтопик. Аман от тия села и пращане - намерете си село и престанете да споменавате за пращане и буркани. Пращането иска бачкане, не пада от небето. И не, и аз нямам село и нищо не ми пращат. Много странно, нали, ах, само ние сме граждани.

Съгласна съм за другото, понякога заплатата е определено ниска на фона на средното и нуждите. И аз съм го преживяла. Тогава нямах деца, но пък плащах наем.

Аз не твърдя, че сме само българите. Мисля, че южните държави в Европа като цяло не са пример, но и не е хубаво да се обобщава, хора има всякакви.
Със сигурност лесния достъп до стоки и кредити помага много на младежите да са безотговорни. Ясно е, че майка ми и баща ми в комунизма не са имали такива лъскави и красиви стоки като сега. Те са се радвали на телевизор, а видеото е било чудо. Сега искаме айфон, искаме почивка на Малдивите, всеки вече ако не е ходил в Италия 10 пъти значи е изостанал, лятото не можеш да ходиш на Ахтопол, щот’ е пенсионерско, трябва минимум Лозенец и Синеморец, ама за месец, иначе си загубеняк.  Социалните мрежи допринасят да мислим, че сме назад, защото постоянно се сравняваме.

Мисля, че и много родители се опитват да компенсират това, което те са нямали като деца и са искали, за това глезят тийнове и младежи със скъпи вещи, не ценят парите и от едни травмирани с бедност родители после се създават глезени деца.
Моят проблем е, че много ми се пътува, примерно. Ама наистина много и с ужасните разходи, които имах пак успявах. Не се оплаквам от доходите си, а от бесните си разходи. Но изоставих плановете си за ремонт в нас, което не е хубаво, но и до там ще стигнем. Просто няма как всичко, каквито и доходи да имаш, ако си средна класа, де.

Единственото, което не разбирам от последните постове - защо се смята, че 'днес' хората нямат финансова култура. Демек днешните млади нямат и харчат за глупости. Родителите им, бабите и дядовците също не са с добра финансова култура, а и там играят и страх и просто различни предпочитания. С всякакви доходи може да си купуваш неща, които за друг са глупости.

Днес младите са по-задлъжнели, оттам се тръгна.

Не се смята- доказано е, че са по-задлъжнели днешните мнлади.
Писала е Магдена...

ТВЪРДО ДА! Ти горе долу описа моите 15 години трупов стаж миксиран с имиграция, женене, гледане на деца, купуване и продаване на къща и премествания.  За мен тези 15 години на търчане напред назад, най-градивни в живота са славни, и хубавите и гадните периоди си ги пиша със златни букви.
Те ме развиха, до степен в която се гордея със себе си. Самия живот по проектите (в командировки) е бил интересен - не бих казала, че е бил песен но когато си го минавала веднъж и се адаптираш, вече не ти прави впечатление и му намираш и хубавите страни.
И накрая - ти винаги имаш възможност да си промениш живота ако не ти харесва. Никой не те кара на сила да работиш далеч от семейството. Заслугата да не си харесваш живота си е само твоя.