Какво значи достойна заплата?

Ще ти напиша моята гледна точка. Като аз съм на 32, родителите ми са родени в периода 1956-1961, баба ми, с която съм общувала 1942. Животът ги е карал да имат финансова култура. Наложило им се е. Заплатите и на нашите, и на баба ми не са били за завиждане. Баба ми се е оженила много млада, трябвало е да си строят къща, през това време с бебе са живели по квартири, в къщата на други хора, където са имали стая. Въобще това не е единична история на моето семейство, а история на много българи в тоя момент. Майка ми е учила средно в друг град, сама на квартира и ми е казвала, че й е било много трудно, защото баба ми не е имала почти никаква финансова възможност да й праща джобни.
Научавали са се с минимален бюджет да разпределят перата - храна, разходи по къщи и т.н.
Сега разполагаме с много повече и възможности, и избор. Виждам, че говорите за задлъжнялост, статистически е така.
Също така за последните 100 години населението се е замогнало в сравнение с преди. Натрупало се е и богатство в семействата, за един къща на село, за друг нива, за трети апартамент. Има хора, които не се нуждаят от основно жилище, за да живеят в него, защото имат такова.
Има възможности за обучение в чужбина, емиграция, печелене на пари от бизнес, несравними със заплата.

Хубавата приказка е "Да се поставиш на негово място". Това с обувките е малко като аз нося 44 но трябва да обуя 41. Точно никога няма да стане.
Дори и да се поставя на мястото на този дето брои стотинките, пак няма да го докарам до това състояние поради да кажем умението да си планирам разходите
Това е предположение извън темата. Въпросът беше как се оценява такъв живот.

Сигурна съм е ясна метафората с обувките ...

Има си достатъчно добър израз на български. Свободният превод от английски е точно моето предложение.
Спамим...

Нарциса, масово българите не спестяват. Далеч съм от мисълта да живееш като скот, ама колкото и да е ниска заплатата, ей така,  за форс мажор да оставиш едни 20 лв настрана. И да си наложиш да не ги пипаш. Другия месец пак, не казвам хиляди, казвам пропорционално на дохода.
В младите ми години работех за доста ниска заплата, да сме точни - минималната. Ми винаги - 10-20 лв да бяха, но винаги спестявах по малко. Това имам предвид аз, навика, самата настройка.

И преди да ме обвините, че ситият на гладния не вярва - изобщо не е така. Това, което искам да кажа е следното: ако човек не му стига за хляб, за облекло и т.н. не си купува последен модел айфон на лизинг, да се овъртоли още повече, а си купува по-нисък клас, да има телефон докато дойдат по-добри времена; Лишава се от високолихвена кредитна карта, която да не може да изплати, или ако все пак се налага да има такава - то се организира как да я покрива, по възможност в гратисния период; не се хвърля да плаща за скъпи марки, а залага на практичността. Не, защото не му се иска или не му се полага, а защото това може да си позволи. И така нататък...

Виждала съм познати, за които се знае, че имат финансови проблеми, как празнуват рождени дни на децата си като малки сватби, хвърлят колосални бакшиши абсолютно ненужно, само с цел показност и после реват, че то скъпо, пари нямат и банката си ги иска. Еми като нямаш възможност - го караш малко по-скромно, докато дойдат по-добри времена.

Колкото до това, че с всякакви доходи можеш да си кушиш всичко - вероятно е така, права си. Но ако заради това всичко си задлъжнял много над възможностите си, само и само да демонстрираш неясно какво и пред кого... аз не го разбирам, просто аз не го разбирам. За друг - може да се окаже напълно правилно, не знам.

Аз като гледам как се спестява и се вземат кредити за абитуриентски балове… майко мила! И какво празнуване и какво показваме и на кого!?
Как ли пък не съм дала цяла заплата за една чанта. Ако нямаш стандарт, и с 10 Фурли наведнъж да тръгнеш, то си личи отдалече. Комплексарски истории.

Доказано е и че днешната покупателна способност е много по-ниска, отколкото на предишните поколения. Не говорим просто за номинален размер и бройка брандове за избор на пазара. Колкото по-голяма е 'покупката', толкова е по-скъпа в сравнение с аналогичната от времето на мама, баба или прабаба.
Моите родители се чудят защо не съм си купила апартамент, но забравят, че две поколения вдигнаха тяхната къща върху вече притежаван фамилен парцел и накрая всичките кредити по строежа ги погасиха благодарение на поредната финансова криза от 90те, която ги обезцени. При мен първо няма кое друго поколение да помогне, второ няма такива кризи - поне не и за банките, за мен кризи си има.
Последно време се заглеждам по видеата на един тип, Гари Стивънсън, със сигурност има и други. Та той обяснява, че този пример за 2-3 поколения назад,  които успяват да си купят жилище и да се издържат 5 човека с дохода на 1, всъщност е изключение от хилядолетна 'нормална' история на малко богати и много бедни. Само ще вече се връщаме към 'нормалното' и ще става по-зле с всяко следващо поколение. Няма значение колко много изкарваш, просто всичко става все по-скъпо.

Нарциса, това за предишните поколения и по-високата покупателност за България ли се отнася? Мисля, че за по-развитите държави от нашата, да. За нашата в периода 1944-1990, не съм сигурна. Просто и животът е бил много различен.
Скъпи почивки и глезотии може да си позволи само една част от човечеството. Разбира се, ние се стремим да сме в тази част и това е супер, но нека не забравяме как живеят хората и в много бедните страни.
Специално при българите винаги това го е имало да се целим в собствен имот, къща да си построиш, дом да имаш. На моята майка й е странно това, че искам да пътувам. Веднъж не можах да отида на екскурзия, която си бяхме платили и я питах дали иска да иде вместо нас. Не, сакън! Тя не обича да пътува и за нея е важно да си гледаш дома, семейството, къде ти свят ще обикаляш. Излишни разходи. Аз пък нали сега съм млада, ако родя известно време няма да мога да пътувам особено и ще съм залепена с дете, ако сега не харча за това, кога???

hechicera_, ти утрепа всичко детско, дето се казва
На дърти години, след като си изгледаш децата, също се пътува- ако го искаш, де.

И забравяме, че сме част от една малка група привилегировани, европейци, които имаме социалните придобивки на 20ти и 21ви век, които една огромна част от човечеството, няма да познае никога.
 Глобалното неравенство е реалност – докато в Европа имаме достъп до здравеопазване, образование, безопасност и базови социални услуги, повече от половината от населението на света живее в условия, които са несравнимо по-трудни.
Да осъзнаем своята привилегия не е повод за вина, а напротив - възможност за емпатия, солидарност и отговорност, дори изборите, които правим като потребители – могат да имат влияние.
Аз лично, нокога не бих се вдигнала да ида на курорт в Мексико, Доминикана или дори някои части на Азия ,заобиколена от стени и охрана, но някои хора го смятат за признак на лукс.
В смисъла на темата, достойното заплащане е в центъра на търсенето на справедливо общество. Но въпросът не е просто "колко взимаш", а какво можеш да направиш с тези пари – т.е. реалната покупателна способност и жизнен стандарт.
Можем да говорим и за това какво означава "богатство" днес – не винаги е в лъскавото, а често в стабилността и времето за себе си и семейството.
По време на пандемията си пролича ясно, какво става с големите луксове, и как те бяха заменени от друг вид избори, и видяхме ,как много от така наречените "луксове" изгубиха смисъл, а други, по-човешки неща, се оказаха безценни.

Ози, харесва ми много последния ти пост.

Само да допълня, че не отричам пътуването с деца, а по-скоро с бебе. Като цяло не е невъзможно, но не знам дали би имало смисъл за мен с наистина малко дете. А по-големички, ясно.
Обаче сега мога да видя билети за 15€ до Италия и да хукна за един дълъг уикенд с една раница. С бебе на 6-8 месеца или година не мисля, че ще го направя.

И за България се отнася това за покупателната способност, само че с бележка какво си можел да избереш да си купиш. Между другото, ако се замисли човек, то и понятието 'почивка' е доста ново за човешката история.

Да, уважителното отношение към нещата и хората, май се оказва най-важното нещо. Другото са някакви относителни неща, които не бива да се поставят на пиедестал.

Друга гледна точка. Сега е много модерно пътуването на всяка цена. Имам хора около себе си - няма значение къде, където са най- евтини билетите, хукват. Обикалят там малко, ядат на корем, снимки бау бау и после дома. Нито от културата са опознали кой знае колко, нито хубаво са обиколили, нито са имали време да починат, все на педал и по бързата процедура.

На мен това не ми допада, примерно. Имам си дестинации, които искам да посетя и само за тях следя билети. Предпочитам една екскурзия до по- скъпо място, но което аз искам и харесвам, отколкото 5, накъдето ме духне вятърът и където зърна билет.

Аз не мисля, че е намаляла покупателната способност в тесния смисъл. Умножили са се може би нещата, които се плащат и ги смятаме за нужда и норма.

Кеч, това са лични предпочитания. Аз примерно имам списък с дестинации, които са ми топ и следя за твх. Междувременно ако изскочи нещо интересно, което ми допадне, защо не?
Вече няколко дни в Италия са по-евтини от Велинград или Банско.

Разбира се, че почивката е нещо ново, като погледнем назад. Като цяло туризма и транспорта, достъпността. Животът много се е променил в последните 1-2 века.