Сериали и филми - sci-fi, fantasy, mystery, supernatural/тема XIII

Foundation - сезон 3, епизод 4
The Stress of Her Regard
https://www.imdb.com/title/tt32429257/
 
Отново предупреждавам, ==> Има спойлери <<==
 
Хареса ми епизод 4!
Още повече развиха някои персонажи и така усложниха всичко, че настана голяма главоблъсканица. Кой с кого и защо!
 
Най-важното от епизода в традиционните ми щрихи:
 
Демерзел разкрива в терапевтичен разговор с Ворелис (първия Зефир на Трантор), че тя стои зад взрива на ''Звездния мост“ в сезон 1 - акт, довел до смъртта на милиони, но от нейна гледна точка - необходим за съхранението на Империята. Така косвено е подпомогнала и оцеляването на Хари Селдън. Реално е искала да предизвика криза, която ще удължи легитимността на Империята. Освен това, взривът е бил и начин да убие множество врагове на Империята в едно движение, и най-вече да осуети независимостта на Анакреон и Теспис.
Аз бях шокиран! 😮 И не, тази хрумка не ми хареса. Никак даже.
Ворелис предполага, че Демерзел дълбоко в себе си копнее за свобода, дори за живот извън оковите си. Нов живот. Но Демерзел отрича яростно, заявявайки, че не е човек и не трябва да бъде третирана като такъв.
Когато Ворелис настоява, че вижда в нея страдание, Демерзел буквално се разпада - част от лицето и се напуква, и за момент се вижда метала под синтетичната кожа. Това е първият физически символ, че тя носи вътрешен конфликт между машина и разум с човешки елементи.
 
Голям обрат! Хан Причър не е потомък на Гаал Дорник, а неин любим?! 😮
По-точно: Заедно са само от 32 дни, но реално от години, заради кратките събуждания на Гаал по време на криогенния си сън.
 
Прийм Палвър (висш менталист от Втората Фондация и неин първи говорител) свързва умовете на Гаал и Причър, използвайки техниката, "ментално преплитане.'' Това им позволява да споделят спомена за срещата на Причър с Мулето.
Те осъзнават, че Мулето е не просто силен и могъщ телепат - той никога не е срещал други менталисти, и това го плаши.
Прийм прави ключово наблюдение: Мулето държи на това да бъде обграден от хора - защото се чувства самотен. Това говори за емоционална уязвимост под хищния му контрол.
 
Остават 72 часа до ''събуждането“ на Хари Селдън (Vault-а), което ще маркира Третата Кризa от Плана.
 
Подсказват ни, че брат Здрач и посланик Куент имат интимна връзка.
Брат Здрач показва на Куент ''Първичния блясък“ (Prime Radiant), като опитват взаимно да споделят контрол и разбиране за Плана на Хари Селдън.
 
Ден задава въпрос на холограмата на първия Клеон - за Година 26. Тогавашният Клеон е убил 20 000 микогенианци, за да се добере до техни артефакти, които е подарил на Демерзел, защото е бил влюбен в нея.
Тези артефакти се оказват инструментите, с които тя поддържа тялото си - от медицински и инженерни наноботи до регенеративни функции.
 
Ден се отправя към Микоген - не само от лична нужда, но и в чест на Сонг, която е загубил.
 
Мавон, клавигерът на Ден, уж помага на Императора, но се оказва човек на Демерзел.
Взима насила със себе си своя клавигер, Мавон. Дава му от наноботите си, за да излекува дъщеря си, но след това изненадващо го убива, защото правейки се на наивен през цялото време внимателно го е наблюдавал и е разбрал, че Мавон не работи за него и не му е верен. А е бил човек на Демерзел. Той му вля от наноботите си след като го уби, за да заблуди Демерзел. Така тя ще търси един труп и ще го намери, но много късно, защото брат Ден вече ще е на Микоген.
Следва един от най-силните монолози в сериала"
‘’Никой не може да избяга от Империята, дори Императорът’’
 
Брат Изгрев и Гаал се опитват да избягат от Трантор.
В тунелите под повърхността, Гаал използва менталните си способности, за да заблуди преследвачите.
Успяват да се измъкнат, а Гаал разкрива съществуването на Втората Фондация пред брат Изгрев, което може да е съдбоносно за него...
 
Сцената на финала с моторите (докато Ден пътува към Микоген) визуално ми напомни много на филма ''Трон“ - светлини, неон, тунели и футуризъм, в стил ретро-кибер. Куулт!
 
Нещата наистина станаха многопластови и сложни за разгадаване. Могат да поемат във всякаква посока, но все пак спазвайки най-кардиналните събития от романите. 😊
 
При мен изникват няколко въпроса след епизода.
 
1) Какво ще търси брат Ден в Микоген освен любовта си, Сонг? Знаейки, че всички нейни спомени са изтрити.
А дали няма да търси нещо с което да убие или подчини Демерзел? Нещо скрито на Микоген?
 
2) В какво ще се трансформира брат Изгрев, като най-млад от династията Клеон? Дали ще стане член на Втората Фондация (макар да няма ментални способности). Дали ще стане близък приятел с Гаал Дорник? Очевидно Империята е обречена и скоро ще падне.
Но какво ще стане с Клеоните?
 
3) Хан Причър дали не е ''заразен'' от Мулето? Дали не е станал несъзнателно негов троянски кон? Имаше лека подсказка в епизода по време на разговорите между него и Гаал. Честно казано по-скоро не го вярвам, но предвид непрестанните обрати, няма да се изненадам. Но не ми се иска да е така, защото между него и Гаал има химия. Но пък много би ми харесало ако се случи нещо между Гаал и брат Изгрев, защото и те стоят добре заедно. Даже по-добре от Гаал и Причър, защото последния ми е малко обсебващ.
 
Отличен епизод.
-
8.0 / 8.5

Руски фантастичен хорър с океанско чудовище. Има субтитри. Свалих, но още не съм гледал.

Едва довърших втория сезон на "The Sandman" - сериозна LGBTQ пропаганда (почти нямаше хетеросексуален герой), болшинството образи - чернокожи (не съм расист; просто прави впечатление, че преобладаваха); клиширани диалози, мудно темпо, един вечно депресиран, неправдоподобен, Морфей; тюрлю-гювеч от герои от митологиите и религиите; за финал - последна серия, нямаща нищо общо с предните, но за сметка на това - тъпа колкото си искаш и пълна отново с LGBTQ и някакви банални нелепици.
Не знам Нийл Геймън дали не е време да се оттегли вече. След American Gods, и то първите 1-2 сезона, всичко останало смърди на кеш и безидейност.

Здравейте, нова съм в темата.
Просто исках да кажа, че мнението ми за втори сезон на The Sandman напълно съвпада с горното. Честно казано, поразочаровах се.

Ммм чудовище с гадни пипала , и синеоки мъже..любима комбинация , ще се гледа

Аз още отпреди скандала не харесвам Нийл Гейман (преди години го търпях и имах умерено положително мнение, но след като Тери Пратчет почина, започна да ми прави впечатление колко нагъл е всъщност Гейман) и според мен е добре да се пенсионира и да не се опитва да прави повече завръщания.
Целият му имидж се гради на това какъв голям либерал и защитник на онеправданите е той, очевидно това е което се опитва да покаже и с творчеството си.
Огромен лицемер (както и повечето активисти)!

Не съм запозната с личността на Нийл Геймън, но творчеството му ми е много любимо.
The Sandman за мен е разкошен приказен сериал, точно това обединяване на митологии много ми харесва. И специално 2ри сезон е визуално пиршество. Последната серия, предполагам се визира тази, която е бонус? Свободният ден на Смърт. Тя си беше обявена като замислена допълнителна история още от 1ви сезон.
(Много ми се иска, когато се коментира някакво изкуство, хората, които не сме професионални разбирачи, да започваме мненията си със "според мен".)

И аз съм очарована от Sandman. И Good Omens гледах с голямо удоволствие.

Foundation, сезон 3, епизод 5
Where Tyrants Spend Eternity
https://www.imdb.com/title/tt32429266/

Пореден добър епизод. Много кратки ми идват епизодите (45-50 мин.), ще ми се да бяха по час, но пък продукцията е скъпа, а епизодите са все пак 10, а не 6 или 8.

--> Има спойлери <--

Започвам традиционно с моите щрихи от епизода / най-важното, както и моите размисли успоредно с това.

Много бързо Демерзел разбра за измамата на брат Ден, но го отписа. ‘Той няма да ни безпокои повече и няма да се завърне.’ При положение, че е уязвим без наноботите си, тя явно го зачеркна. Интересно е дали брат Ден ще умре или ще намери своето щастие далеч от имперските тегоби.
Брат Изгрев обаче е много по-ценен за Демерзел като бъдещ командващ Клеон. Тя каза, че лично ще се погрижи за него...
 
Лорд Индбър затвори ''непокорният си син'' - Хан Причър.
 
Торан Малоу, Байта и Магнифико не успяха да акостират на Нов Терминус и по неволя кацнаха на родния за Торан Малоу, ‘Хейвън’ - трудно кацане след като бяха свалени от орбиталната защита.
Чичо Ранду Малоу (внук на Хобър Малоу), предводителят на търговците срещу Фондацията ги приюти.
Байта очарова сприхавия Ранду и го убеди да отиде с тях на Нов Терминус, където да преговарят с Индбър. Идеята и е да използва Магнифико и неговата вълшебна музика като ключ към напредък в преговорите.

Гаал показа на Изгрев, своята ‘Зигота’
Там е съхранена ДНК памет на нейната дъщеря Салвор, което ще се роди отново...
Преди да потеглят към Кларион, Изгрев изпрати видеосъобщение до брат Здрач, в което искрено съжали за ‘предателството си’ спрямо него, Клеоновата династия и Империята.
 
Гаал Дорник и брат Изгрев се насочиха към станция Кларион (близка до Калган), където Изгрев ще се опита да изнуди консул Винод Тариск да застане на негова страна по отношение на обсадата над Калган.
Тариск има влиянието да убеди голяма част от съвета да гласува 'ЗА' обсадата.
Зера, член на Втората Фондация, помагаше на терен на Изгрев.

Изгрев дали не прекали? Уби случайна жена - любовница на консула, само защото е чула разговорът им.
В крайна сметка брат Изгрев се наложи над съвета и с помощта на Тариск имперската флотилия ще бъде изпратена на Калган.

Обсадата бе направена много бързо след взетото решение, но Мулето се включи с видеовръзка в реално време и обяви, че той и свитата му са напуснали Калган още преди флотилията им да мине през портала, ‘Златен кон', който вече е негов (всичко това видяхме в епизод 3).
Мулето унищожи Калган пред очите им, използвайки Кобалтова енергия - т.нар. 'синя смърт'
Той не само унищожи цялата планета, но и флотилията на Империята. Всички портали временно се изключиха - няма път за бягство или помощ. Само с един ход Империята беше поставена на колене.

Разбра се, че Гаал е подозирала за провала на Империята на Калган и унищожаването на флотилията, но не е била на 100% сигурна. Само е предполагала, че Мулето ще използва портала и ще избяга, но залагайки капан на Калган.
В името на голямата политическа игра Гаал жертва цяла една планета?! Как изобщо това може да и се размине? Защо толкова кардинални решения ни се показват набързо и с по две изречения???
И трябва ли ние да простим на Гаал? Убий 100, за да спасиш 1000? Това да не са ябълки и круши???
Нейната игра е Империята да отслабне и изчезне, както е предвидено от Хари Селдън. Така Фондацията ще изпъкне повече. Трябвало видиш ли да се съхранят митичните кораби, планетите-житници и колкото се може повече хора глобално.

Империята вече е сериозно уязвима без армадата си и е въпрос на време съветът да изземе властта и да сложи край на Клеоновата епоха. Целта на Гаал е да направи обсада на Мулето на Трантор, а не на Калган, които така или иначе били обречени и нямали шанс срещу Империята.
Как, Гаал го разбра и откъде е толкова сигурна, след като Мулето е аномалия и за него психоисторията не казва нищо?

Брат Изгрев не можа да и прости и не се върна при нея. Явно реши да се завърне на Трантор.
Тариск издебна Изгрев пред отворения шлюз на кораба и отчаян стреля, което предизвика взрив и двамата бяха изхвърлени в космоса. 100% брат Изгрев ще оцелее, тъй като е защитен с костюм, а отделно има своите наноботи.
 
Демерзел се качи неканена на кораба на Гаал. Какъв край само на епизода! 😊

Какво разбрах и мисля за 'Зиготата' и Кобалтовата енергия или т.нар. 'Синя смърт'

Зигота:
Стъклена капсула съдържаща - биологично-генетичен 'архив' на Салвор Хардин. Тя ще се роди отново, когато дойде моментът.
В научно-фантастичен смисъл това напомня класическите идеи за клониране и генетично съхранение, но с добавка на нещо почти свръхестествено - тук 'ДНК паметта не е само генетичен код, а включва и спомени и опит, което е чисто фантастична концепция, но типична за Азимовския свят.

Синята смърт (поради синята светлина, която отделя):
Кобалтът в реалния свят е силно радиоактивен метал, но в сериала 'синята смърт' е изобразена като енергийна, унищожителна сила с огромна, всепомитаща мощ.
Тя е оръжие за масово поражение, способно да предизвика верижна реакция, която буквално разрушава целия планетарен щит и повърхност за секунди. Мощта и е много по-голяма от атомните бомби и е по-скоро еквивалент на бомба, използваща антиматерия, което също си е чиста научна фантастика.
Смъртта поне е бърза - един миг и вече те няма.

Разбира се, няма смисъл да пояснявам, че нито ''зиготата'', нито ''кобалтът'' като оръжие съществуват в романите на Азимов.

Генерално давам по-ниска оценка от традиционната си (варираща между 7.5 и 8.5), защото прекалено бързо се случиха някои събития, а и въпреки че визуално епизодът стои уникално, оръжията за масово поразяване не кореспондират много с философията на Азимов. Но разбирам защо го правят - така сериалът става по-ефектен и по-привлекателен за младата публика. Лошо няма.
-
7

Умишлено сега изчетох менията за 5 епизод на Фондацията, защото го гледах преди малко. За мен серията беше много добра, най-добрата от началото на сезона и като цяло целия свзон ми харесва много повече от предходните. Харесват ми и различните идеи, вкарани в сериала, не ми противоречат на романите, а ги доразвиват. Много много добър сезон и като цяло сериала.
За разлика от Дюн, където в една серия не могат да предадат толкова много съдържание от книгата, тук ми допада. Финалът беше уникален!

Радвам се, че ти е харесала. Аз не съм толкова възторжен, но това няма никакво значение. Все пак 7 е добра оценка.
Иначе под мненията визираш ИМДБ, Редит или тук? Защото тук май само аз си коментирам, с много редки включвания от други потребители. Ще е хубаво повече хора да коментират сериала, защото то дискусиите са най-интересни.

Чела ли си романите?

Ще ме накарате да го гледам, а не мислех...

Визирам коментарите ти тук. Не чета другаде, нямам време. Чела съм романите и са ми любими 😊
За мен сериалът е много добър предвид всичко, което съм чела и след това съм гледала филмирано (фило то филм или сериал).

Аз малко като спам, ама говорите за книгите, та да питам. Ще почвам да ги чета и се чудя в какъв ред. Според годината на издаване от автора или хронологично за историята? Имам двата тома на Бард и там са подредени хронологично, започвайки с "Прелюдия за Фондацията". Ама мен сякаш ме влече да ги чета в оригиналния ред, както са написани от Азимов.

Не е спам, защо? Мисля, че ги четох в хронологичен ред. Може би трябваше да ги чета по реда на издаване. Прелюдията много ми харесваше. Чела съм ги отдавна, но пък се е запазило усещането от книгата. Стоманените пещери сигурно съм я чела поне 3 пъти, Голото слънце може би 2 пъти.