A Song for the End of Everything
https://www.imdb.com/title/tt30309600/
Днес беше премиерата на дългоочаквания старт на сезон 3 на сериала посветен на най-великата научнофантастична творба - Фондацията на бащата на жанра и на роботите - Айзък Азимов (Жул Верн е дядото).
--> Има спойлери <--
Не лош епизод, хареса ми, но не мога да му дам по-висока оценка, защото много се подразних на разкритието за Втората Фондация - една от най-големите тайни във всички романи и един от най-големите туистове изобщо + прекалено очевидното разобличаване на Мулето (трябваше да подходят много по-мистериозно и плавно) + вкарването на дразнещ мулат приключенец и тарикат (в добрия смисъл на думата), който дори знае какъв е Мулето... И този ако не е някакъв потомък и телепат на Гаал Дорник, те па на.
Също така някои нови герои никак не ми харесаха.
Но иначе си е все така визуално пиршество и с плюсовете с Демерзел като чувствена жена + Клеоните като ''тризнаците'' - Изгрев, Ден и Здрач.
+152 г. след края на сезон 2.
Фондацията контролира външния периметър и напредва към средния пояс.
Мулето превзема Калган - планетата на удоволствията. Независима, но ключова планета, базирана в средния пояс.
Империята вече не контролира хуманоидите. И пътуват през портали, което засилва падението и.
Династията на Клеоните губят все повече власт.
Империята владее 6342 свята
Фондацията малко над 800
Фондацията обаче е станала алчна и там цари корупция. И там вървят по стъпките на Империята. Явно си е заложено у хората...
Фондацията обаче е много по-напреднала технически, а и държи огромен ядрен ресурс.
Фондацията започва твърде рано да прогнива отвътре - т.нар. съюз на търговците или търговските принцове са на път да и нанесат тежък удар. Империята тайно ги снабдява с оръжие. Тези 'принцове' могат да унищожат Фондацията отвътре и всичко за което тя се е борила през последните 300 години да рухне.
Ранду Малоу е техния предводител. Империята изпраща оръжията на опасната планета - Хейвън, където за секунди можеш или да се изпепелиш или да замръзнеш...
Остават 10 дени до момента в който Изгрев ще стане Ден, Ден ще стане Здрач, а Здрач ще бъде унищожен, за да се ''роди'' новия Клеон - Изгрев.
Професор Еблинг Мис отива на Нов Терминус, за да се срещне със своя кумир, Хари Селдън. Той нулира нулевото поле на Селдън, нещо което никой досега не е правил. Той е биограф и самоук психоисторик. Предлага се за помощник на Хари за неговото предстоящо появяване. След 3 дни.
Той очаква тази трета криза да са търговците. Всъщност всички очакват това и че тази криза ще е свързана с назряващата гражданска война. Никой не подозира за Мулето (но ние зрителите вече знаем, че ще е той - огромна грешка!).
Появява се дразнещия Причър - командир по сигурността на лорд Индбър - най-влиятелния човек във Фондацията. Откъде този Причър знае за Мулето, особено пък, че е мутант?!
Лейди Демерзел се изповяда пред първият Зефир на Трантор - Ворелис. Тя е Луминист - вярват в богинята Майка и в прераждането. Но ще и изтрие спомените след изповедта, като те ще и бъдат връщани само при следваща среща помежду им.
Демерзел разкри, че е позитронен робот. До дървото със златните ябълки - златно, защото са от ''кръвта'' на роботите - течен иридий - отровен за хората заради нанофлуидите.
Тя разказа за първи, втори и трети закон на роботиката + специалния нулев закон.
Демерзел каза, че била генерал и Империята се бояли най-много от нея. Запазили я, но е препрограмирали, за да е вярна на династията на Клеон. На Клеон I и на неговите клонинги.
Тя се бои от факта, че 'Не знае какво би била без Империята'
Най-накрая да покажат и великия Ден. Хах, паднах като го видях в този трети сезон - нищо общо с образите от сезони 1 и 2. Тук е някакъв бохем-хедонист и поет. 🤣 Явен признак, че краят на Династията им е близо.
Появява се поредната героиня с шоколадов цвят на кожата. Сонг - елитна компаньонка - любимка и душеприказчик на брат Ден. Тя е от ниво 88 - Микоген.
Той и е разказал всичко за династията на Клеон и клонирането. WTF?! 😮
Лейди Демерзел свиква Изгрев, Ден и Здрач, за да им проектира третата криза от кълбото на Селдън:
Катаклизмът, който ще се случи след 4 месеца - някакво събитие, което отключва третата криза. Разиграла е милион симулации, но изходът е един и същ. Идват тъмни векове за човечеството. След 4 месеца Империята ще падне! Самият модел се разпада, което означава, че има събития, които объркват изчисленията на Селдън. Всичко това може да доведе дори до изчезването на хората!
Краят на всичко! Но никой не знае кой/кое стои зад това.
Но ние знаем - бляяяяяяяяяккккккккккк!!!
''A Song for the End of Everything“ е зрелищен, интелигентен и интензивен първи епизод, който загатва за грандиозен конфликт между науката (психохисторията), психичната аномалия (Мулето), религията (Луминизмът), политиката (Клеоните и Индбър) и икономиката (Търговците).
Промяната спрямо романите е огромна - от минимализма на Азимов се отива към мащаба. Заменя се мистиката с мощ и на моменти излишен драматизъм.
Ще подчертая отново - това не е адаптация по романите на Азимов, а една история, вдъхновена от романите и по мотиви от героите и историята на Айзък Азимов. И това е единствената причина да съм по-скоро снизходителен и позитивно настроен към сериала.
Защо Мулето е толкова кардинално важен в творчеството на Азимов?
Реално той е на власт само около 10 години, но е на път да унищожи цялата галактика.
Защо той е аномалия и защо е толкова важен?
Както знаете, Селдън е създал цяла математическа система, наречена Психохистория, която работи с огромни маси хора и тяхното колективно поведение в хода на историята. Но тя не може да предвиди действията на отделен индивид с изключителни способности!
Мулето е аномалия, защото е индивидуален субект с мутантски психически способности (телепат).
Няма прецедент - никой не очаква същество като него.
Неговото съществуване обърква всички изчисления - като черна дупка в Космоса!
Мулето е въплъщение на хаоса в един свят на изчислен ред.
Той не е само враг - той е живото доказателство, че дори и най-великата наука (психохисторията) има своите граници и не е съвършена!
Той е грешка, той е непредсказуем. Но защо?
Защото човекът не е число, а душата не е формула. Болката, гневът, мечтата не могат да се поберат в един модел. Това е невъзможно.
Мулето не иска власт, а смисъл. Неговата болка го изкривява - неговата самота го превръща в чудовище.
Той побеждава, не защото е по-силен, а защото е неочакван. Побеждава, защото не може да бъде изчислен.
По-късно той е спрян от... Втората фондация. Не го спират с оръжие, а със знание и с разбиране. Отново триумф на човешкото над числото.
Мулето = Хаосът в реда + Анархията в системата
Мулето представлява единственото непредвидимо събитие в свят, където всичко се очаква да следва предначертан път.
Внася нестабилност в една изкуствено балансирана вселена - не просто във военен, а в концептуален смисъл. Той е хаотична точка в иначе подредения поток на бъдещето.
Разрушава не само империите, но и смисъла на йерархиите - духовни, научни и политически. Той не вярва в институциите, защото е бил отхвърлен от тях. Унищожава ''реда“, защото този ред никога не го е включвал в себе си.
Всичко това го прави анархист по принуда, не по идеология - символ на това, което се ражда, когато обществото отхвърли изключителното.
Всъщност Мулето е катарзисът на системата:
Той е онзи момент, в който Вселената ни казва:
''Нищо не е сигурно. Всичко може да се срине.“
Той е една природна стихия, която не се влияе от модели и не може да бъде предсказана. Идва, за да ни покаже колко нищожни сме и че винаги и по всяко време можем да бъдем унищожени - в повечето случаи, защото сами сме си постлали така.
Азимов вкарва много ирония в него. Мулето не иска разруха. Той иска любов и приемане. Място в света, който го е заклеймил и отхвърлил. Но в опита си да го получи изгаря всичко. Той е хаос, който мечтае за стабилност. Анархия, родена от нуждата за принадлежност.
Мулето не е врагът на човечеството. Той е врагът на предопределението.
-
7.0 / 6.5