Разглезваме ли децата си?

  • 1 864
  • 25
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 683
Гушкането на детето е основен компонент за изграждане на топла и доверителна връзка с детето. В никакъв случай не е глезене.

# 16
  • Мнения: 11 093
Разбира се че не е глезене. От друга страна сме склконни за малко тишина и спокойствие да оставим детето да прави нещо , кото по прицип не искаме то да прави. Това го предразполага към налагане с рев и лиготии за да получи каквото желае. Но много майки имат трудно, забързано и натоварено ежедневие и им се иска малко тишина и спокойствие в къщи. Т.е. както винаги е въпроса на приоритети и баланс.

# 17
  • Мнения: 154
Завършила съм педагогика, имам известен опит в областта.
Тази малоумна теория са я измислили мъже, които са се страхували, че жените им няма да ги обгрижват достатъчно ако се занимават толкова с децата, колкото последните имат потребност.
Реално теорията е представена за първи път от Джон Уотсън, който е бил не педагог, а психолог, имал ограничен достъп до деца. Достига до това умозаключение в следствие на абсурден и жесток опит с 9 месечно бебе, което остава с трайни психологически последствия в живота си. Целта на експеримента е бил да се докаже, че чувствата могат да бъдат приучвани у човека, като чувството, което е избрал за експеримента си Уотсън е бил.... Ами страх....
Тази теория обаче е отречена от всички големи имена в педагогиката, като Мария Монтесори, Йохан Песталоци, Джон Боулби и други.
Включително професорите  ни по педагогика, от които очаквахме да са комунистически монументи, признавам, заради възрастта, тотално отричаха всякакви такива методи и методологиите, които се основават върху тях.
Една конкретна професорка все повтаряше 'Обичайте ги тези деца'.

# 18
  • Мнения: 11 093
Само където доста много обичани деца има умряли от свръхдози нарктици и други такива. Т.че обич е едно, време за деето друго, усет и подход - трето , ценности четвърто и т.н.

# 19
  • Мнения: 154
Само където доста много обичани деца има умряли от свръхдози нарктици и други такива. Т.че обич е едно, време за деето друго, усет и подход - трето , ценности четвърто и т.н.

Доктор Габор Мате има много какво да каже по въпроса.
Вие познавате ли наркозависими?
Аз израстнах буквално в гето.
Всички деца, които се закачиха имаха емоционални дупки за запълване. Обичта сама по себе си без осъзнатост не е достатъчна, вярно е, но тя сама по себе си не може да бъде причина. Няма такова нещо като твърде много обич. И без нея, едно дете е обречено

Последна редакция: сб, 24 май 2025, 15:37 от Alpaca

# 20
  • Sofia
  • Мнения: 1 654
Има много неща, които могат да разглезят детето, но гушкането определено не е от тях.
Ако обаче детето поиска нещо, а вие не разрешавате и то се разплаче и дойде да ви гушне след което вие казвате: Хайде добре,но само този път! -Ето това вече е разглезване 😉
Съгласна съм  и аз съм на това мнение.
Но по принцип, детето така си се ражда с характер, който не можеш да промениш.
Дъщеря ми никога не сме я глезили и в моето семейство не са ни глезили, като бях малка. И съпруга ми също.
Но дъщеря ми стана глезлива, сама си се глези. Сега когато  е омъжена и има деца, също се глези, но на съпруга си Simple Smile

# 21
  • Мнения: 469
Сега ще Ви разкажа история за две гостожички- глезанки, за които гушкането е утеха, помощ, закрила, разбиране, уют и всичко което може да Ви мине през главата.
Голямата ми дъщеря е на 3,5 г., а малката на 1 г. Още от бебе с каката и на мен все ми повтаряха да не я гушкай ще я разглезиш, остави я да реве, че после ще ти е все на ръцете, не и се връзвай толкова, защото децата са манипулатори. Не знам дали ще ми повярвате - по онова време, когато станах майка за първи път хем не го вярвах, хем вече бях леля на 4 племенници и имах малка представа какви са децата, но друго си е да го изживееш.
Та каката я гушках скришом, по време на игра, което си беше по цял ден, но наистина гледах да не я нося на ръце. С малката сега е същото, но интересното е как за каката моята прегръдка е всичко - когато и се скараме е утеха, помощ, разбирателство, уют, спокойствие, а когато е щастлива - подкрепа, обич и доверие. Тя постоянно иска да я гушкам, за щяло и за нещяло, което както ме радва, така и понякога изнервя. Но аз така си го направих. И съм щастлива, че дори като и се скарам за нещо - пак иска да я гушна. И щом я гушна - забравям всичко. Спомням си, че няма по-важно нещо от нея и от щастието и и се сепвам, как нервите ми ме променят толкова бързо.

Та затова и да го гушкате и да не го гушкате - всичко си зависи от вашите чувства, емоции, настроение и желания. Аз обичам да гушкам о да ме гушкат и това и правя. И си гушкам децата при всеки удобен момент, защото бързо ще пораснат и ще спрат да ме търсят и искат. Cry

А малката на 1 година гледа от кака си и почна да ревнува и тя и още повече се гушка в мен. И се оказва, че ревността е подтик към непрестанно гушкане и търсене на внимание.

# 22
  • Мнения: 351
От такива "съвети" да не ги разглезвам, после ми отне адски много време да изградят връзка с тях. И точно по тази причина се сблъсках с може би, най-тежкото нещо за една майка - децата й да предпочитат друг да се грижи за тях. Имаха много по-близки отношения с баба си. Не обвинявам нея, в никакъв случай, жената няма вина, че аз бях прекалено млада, глупава и наивна да се водя по абсурдни твърдения.
Имам две момчета с две години разлика, които вече са тийнейджъри.
Сега имам трето момченце на 8м, гушкам го постоянно, нося го на ръце, когато беше по-мъничък го приспивах върху мен. Сега сам се отказа и заспива до мен, като ме гушка през врата, което е най-сладкото нещо на света. Спи при мен, въпреки че неговото легло е до моето.
Гушкайте си децата, обичайте ги, носете ги, люлейте ги, правете това, което вие усещате за редно, а не това, което някой друг казва.
Понякога е трудно, тежко - болят ме ръцете и гърба, нямам време да свърша нищо съществено, но знам, че имам спокойно дете, което знае, че е обичано и в мен намира сигурност.
Разглезването идва малко по-натам, когато на детето не се поставят граници. Първо трябва да имате здрава връзка, за да може то да ви има доверие. Много е трудно да възпитаваш дете, което не ти се доверява - от опит го казвам.

# 23
  • Мнения: 10 135
Много е хубаво, че всички сме на едно мнение. Няма по-хубаво от гушкането. Сега вече и тя ме гушка с ръчички и се обляга на рамото ми. Да, понякога е изморително, но е толкова мило. Гушкам я винаги, когато мога. И й повтарям, че я обичам. Също съм на мнение, че разглезването идва по-нататък и няма общо с гушкането. Обожавам да спи на мен. И на нея също й харесва да усеща прегръдка и топлина. Нищо не мога да свърша, но тези моменти ще свършат и няма кой да ми ги върне. Домакинската работа няма да избяга, а и тя никога няма край.

# 24
  • Мнения: 154
От такива "съвети" да не ги разглезвам, после ми отне адски много време да изградят връзка с тях. И точно по тази причина се сблъсках с може би, най-тежкото нещо за една майка - децата й да предпочитат друг да се грижи за тях. Имаха много по-близки отношения с баба си. Не обвинявам нея, в никакъв случай, жената няма вина, че аз бях прекалено млада, глупава и наивна да се водя по абсурдни твърдения.
Имам две момчета с две години разлика, които вече са тийнейджъри.
Сега имам трето момченце на 8м, гушкам го постоянно, нося го на ръце, когато беше по-мъничък го приспивах върху мен. Сега сам се отказа и заспива до мен, като ме гушка през врата, което е най-сладкото нещо на света. Спи при мен, въпреки че неговото легло е до моето.
Гушкайте си децата, обичайте ги, носете ги, люлейте ги, правете това, което вие усещате за редно, а не това, което някой друг казва.
Понякога е трудно, тежко - болят ме ръцете и гърба, нямам време да свърша нищо съществено, но знам, че имам спокойно дете, което знае, че е обичано и в мен намира сигурност.
Разглезването идва малко по-натам, когато на детето не се поставят граници. Първо трябва да имате здрава връзка, за да може то да ви има доверие. Много е трудно да възпитаваш дете, което не ти се доверява - от опит го казвам.

Хич не се обвинявай. Децата в различни периоди предпочитат различни хора, но мама винаги е една.
Моето получава всички гушки на света, обаче в момента пастрокът ѝ е човек номер едно. Той като се прибере от работа и тя забравя, че съществувам

# 25
  • Мнения: 1 380
Гушкането, милването, да му казваш, че го обичаш - това са незаменими моменти и никое дете не заслужава да бъде лишавано от тези малки, но значими прояви на обич. Така ще израсне след време като здрав индивид. Да изразяваш и показваш чувствата си е най-нормалното нещо. Разглезване е да го оставиш да се тръшка в магазина и да пищи истерично по улиците, да ти троши покъщнината и ти дори да не му повишиш тон. Когато се държи безобразно, трябва да има санкции.
Моят син може и да не говори още така добре като връстниците си, но е гушкав и ми казва, че ме обича постоянно. Почти на 4 години е, но аз продължавам да си го приспивам и за мен това са любимите ми моменти, когато се гушкаме и заспиваме.
От "безценните" съвети на нашите прабаби да не си гушкаме децата, за да не ги разглезим, се навъди цяло поколение мъже-социопати, които със своята безчувственост си съсипват семействата.

Последна редакция: ср, 18 юни 2025, 16:33 от mariamp28

Общи условия

Активация на акаунт