Дигитална детоксикация в семейството: Как да си починем от екраните и да прекараме време заедно

Сподели и ти какво правиш, че иначе звучи като проучване.
Най-добрият начин е заместване с други по-интересни занимания.

Seveva как в семейството ? Само в семейството ли? Искаш да кажеш, че някой може да е един в семейството и друг другаде и да има различни интереси в зависимост къде попадне ?
Ако сериозно питаш, независимо с каква цел , отговора ми е - позиционирай семейството в свят в който не се позлва тази дигитализация навсякъде .
Или просто се опитай да си обясниш гледните точки и научи този човек да има лична хигиена и здравословно отношение във връзка с дигитализацията, но тя да важи на всякъде.
Иначе рискуваш според мен да му дотежи семейството с разни норми, които не се вписват с околната действителност.
Или се сменя околността и обкръжението (сектите май така правят ? ) или се вобяснява и пр (както с цигари, алкохол, вредно хранене  и пр. разрешени вредители )
Само в семейството няма да стане без нежелани ефекти , като неразбиране , криене , лжене и ... отчуждаване.
Това според мен.

Пиша ви тук, защото съм в задънена улица и наистина имам нужда от съвет и подкрепа. Боря се с един огромен проблем.Чувствам се като майка, която постоянно води битка с екраните, и честно казано, губя сили.
Започнахме невинно,малко анимации, после игри... и неусетно нещата излязоха извън контрол от телевизора на компютъра, после на таблета.  Вечно е  залепен за някой екран, а всеки опит да ги откъсна оттам води до скандали и цупене.
Опитвам какво ли не: опитвам се да им ограничавам времето пред екрана, да ги насърчавам да играят навън или да се занимават с други дейности. Но те просто не проявяват интерес. Дори когато са навън, единственото, което искат, е да си щракат снимки или да гледат клипчета.

На колко са години децата? По мое мнение, докато са прекалено малки, не могат да си играят сами навън, особено ако, както казваш, са залепени за телефоните. Не говоря от гледна точка на безопасност, но трябва да има някой по-голям, който да им създаде игра, да им определи някакви правила на играта, да я направи по-интересна. И по мое време не беше от началото сами навън, винаги е имало по-големи братя и сестри, които учеха по-малките на "правилата" на жмичка, на ластик, на народна топка, на съпътстващите песнички, или възрастни, които организираха занимания. Децата може би реално "не знаят" как да си играят.

А вие какъв пример давате? Възрастните в семейството.
Важат ли "правилата" за всички?
Явно сте започнали наопаки. Първо сте позволили, а после се опитвате да ограничавате.
Под каква форма е насърчаването?

Давам пример как е у нас и смятам, че съм открила "златната среда".
В дома ни, както и във ваканционните ни жилища, нямаме телевизори. Никакви.
Нямаме стационарни компютри - мястото им е в офиса, а не у дома.
Децата ни до 3 години изобщо не ползват екрани, а след това само контролирано определени филмчета (основно образователни) и музика (със скрийн сейвър, а не с клипове).
До 2-ри клас нямат лични телефони. После имат, но с определени ограничения до 5-ти клас.  Някои от ограниченията падат по време на почивка - в определени часови зони.
Ние също не ползваме във времето, когато сме заедно семейно, когато не се налага по работа или по спешност.
Децата ни спортуват активно от малки - ходят на организирани спортни мероприятия почти всеки ден и още от бебета (плуване, тенис на корт, карате, волейбол, танци - според предпочитанията на конкретното дете), двете големи дъщери ходеха на хор, третата на рисуване. Семейно сме навън максимално дълго време в светлата част на деня, когато нямаме други ангажименти. През уикендите сме сред природата или извън града/страната. За пътувания не ограничаваме правенето на снимки, но на тези до 5-ти клас се дава фотоапарат за снимки, а не телефон.
Не гледаме безразборно предавания - семейно следим някои образователни поредици и си правим киновечери през уикендите. През останалите дни ние със съпруга ми следим няколко сериали и Серия А, когато малките спят, докато за големите не сме налагали ограничения в тези моменти, защото те сами преценяват дали да ги ползват за учене или забавление.

Ние се детоксикираме когато сме на море - това е около месец; когато сме на екскурзия - поне два пъти по 5-10 дни в годината; А тийна все още ходи след море за още 2 месеца при баба и дядо - и там също се детоксикира - братовчеди, пчели, дървета, река, гора, играе си с лъкове и каманаци)))); След лятото сато се прибере е като диваче)
Между другото преди време в продължеине на 2 години не е поглеждал компютър, телефон и таблет по лекарско предписание и махна очилата - но беше малък тогава. Сега в учиище всичко им е на компютър - домашните, уроците, проектите и няма как.
 А като бяха малки - първото детско пред телевизор за каката беше като стана на 3 години, за младежа - като беше на 2-е; Мобилни телефони - каката получи първият си телефон в 3-ти клас, младежа в 5-ти клас чак, че си ходеше с училищен автобус дотогава;
първите си лаптопи получиха в 5 те клас каката и във 2ри клас младежа.
И двамата плуват от 4 годишни задължително по 3 пъти седмично; Другите спорове сами си ги избират;
Сега сме купили проектор и всичко гледаме на  екран или стена - според това къде сме;
Така го караме дотук;

Да започна се, с дай му да погледа за да се нахрани. Дай му да погледа да не се сърди, в момента се налага да гледам в по-голямата част от времето още едно детенце, а то не е мое и не го ограничават, тук нещата ескалират първо, защото е по-голям и второ защото няма ограничение. Та за това реших да се допитам за съвет. Голямото момче е на 13 години и нищо не му грабва вниманието. Просто не желая и моето дете да стига то там.

Кой ти казва тези неща за даването? Другият родител или хора извън семейството?
На колко години е твоето дете?

Seveva как би постъпила, ако разбереш, че на 12 г. се бута сред най-интересните в класа и се крие зад училище да пуши цигари и пр. ?
Как мислиш, че би престанал ефективно, а не привидно ?
За мен отговора е един - показваш вредите, недостатъците, разобличаваш средата в сравнение с бъдещето на хората от различни видове компании или групи и му показваш какво печели и какво губи .
Може би първо проверяваш и какво иска да постигне, как си представя живота и дали интересите и силните му страни са покрити със занимания даващи възможност за развитие.
В същност се изисква време и внимание и разбиране и търпение за обяснения. Може би малко по-малко раб. време, може би повече отпуска, може би повече инвестиция в откриване на силни страни и интереси
Успех.

Моето момченце е на 6 години, другото е на 13 години, тук вмъквам още една тема, но при мен тя е важна, за да мога да се справя със ситуацията. Какво мога и какво не мога да огранича за другото дете. Това е ежедневие за мен от няколко седмици. Другите родители имат друг погледа над нещата, не се тревожат за екранно време. За тях тяхното дете е достатъчно голямо, за да прецени само кога  и колко време да прекарва пред екраните. Не става въпрос за разрешение от тях. На него му е позволено и аз не съм в състояние да му въздействам, дори със забележка. Бих искала да ви благодаря, че взимате присърце моят казус и че веднага разбрахте че имам нужда от съвет, въпреки че идеята ми беше да обсъдим нещата обобщено. Радвам се, че мога да разчитам на вас.

Чужди деца се гледат според изискванията и разбиранията на техните родители.

Seveva можеш да говориш с родителите на другото дете по начин да не се скарате, да не предизвикаш опърничавост и да не постигнеш обратен резултат. Т.е. с респект към техния избор или невъзможност за справяне . 
Но според мен наблегни основно на твоите деца. Те трябва да си изградят механизми за справяне с подобни ситуации и да не се увличат в зависимости.

При толкова голяма разлика във възрастта те едно с друго няма как да играят, ако голямото не направи компромис. Но това, че на голямото е разрешено нещо, хич не означава, че и на малкото трябва да е разрешено същото. Както не могат да карат колела, които са им големи, така и други неща не могат или не са им разрешени.

Влизаш в ролята на родител и даваш да се разбере, че ти определяш правилата и като кажеш 30 мин., примерно, това означава 30 мин. без значение колко патардия ще ти вдига като отминат тези 30 мин. екранно време.
Говоря за твоето дете, разбира се. Точка.
В един момент се усетих, че съм оставила сина ми да определя нещата и сякаш не смея да "тропна с крак" ако видя, че той не е съгласен с нещо. Е да, ама ние не сме равни, аз съм родителят, той - детето. Йерархията трябва да се запази, защото аз знам по-добре от него кое е полезно, и кое - вредно. И аз отговарям за него! Още повече като започна на 11 год. да наглее, да отказва да учи и да се изкарва голямата жертва, задето го караме да учи и не му осигуряваме, видиш ли, никакви забавления, а то било наш дълг, нали! Та, бързо разбрах докъде води либералното родителство и си взех бележка.
Колкото по-скоро родителят осъзнае, че основната му цел не е "детето да не плаче и да се забавлява", толкова по-добре и за детето, и за родителя!
За по-голямото, което не е твое, не мога да те посъветвам, не знам за колко време ще с вас и какви са ви уговорките с родителите.
Знам, че моят ако не го ограничавам, ще стои денонощно.
Аз лично също имам проблем с пристрастяване, затова съм си наложила някои правила.
Иначе времето на баткото е 45 мин., другите двама по-малки (4г и 9 г) нямат достъп. Събота и неделя 9г гледа детско по час и половина. Таблет и компютър са с парола, само ние с баща им я знаем. Телефонът на баткото е с родителски контрол и "вечерен час" от девет вечерта до седем сутринта.
Когато децата знаят ясно определени граници, няма сръдни и караници. Но затова се иска търпелив, т.е. устойчив на рев и манипулации, и уверен в решенията си родител.