Здравейте. Отварям нова тема за "неизвестни творби" на български автори. Темата е вдъхновена от това, че до скоро не бях чувала за романът на Иван Вазов "Нова земя" , която история е продължение на романа "Под игото" във вече освободена България. Още една творба на Вазов твърде малко известна ми попадна -Казаларската царица , любовен роман. Също и първият роман на Димитър Талев - Усилни години. Ще се радвам , да попълним темата с подобни примери и находки, които по един или друг начин са останали в сянка на по-известни творби .
- Публикувана: 20 май 2025, 22:56 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2025, 09:53 ч.
"Неизвестни" творби на български автори
Едно не особено известно стихотворение на Христо Смирненски.
Злободневка. Студ.
Студено, дявол да го вземе!
Студът те реже като ножици!
Човек за да се посъвземе,
са нужни барем две госпожици!
Поспрете, сочнобуза Катя,
да си побъбриме за зимата!
В такъво време сал сърцата
променят съвършено климата.
Смехът на твоите устни али
ще ме съгрее без съмнение;
той двесте печки ще запали
за мое лично отопление…
Студено, дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди, че не върши безумия!
Злободневка. Студ.
Студено, дявол да го вземе!
Студът те реже като ножици!
Човек за да се посъвземе,
са нужни барем две госпожици!
Поспрете, сочнобуза Катя,
да си побъбриме за зимата!
В такъво време сал сърцата
променят съвършено климата.
Смехът на твоите устни али
ще ме съгрее без съмнение;
той двесте печки ще запали
за мое лично отопление…
Студено, дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди, че не върши безумия!
„Хоро“ на Антон Страшимиров е една от онези книги, които не се споменават често, но оставят силно впечатление. Много е емоционална и тежка, разказва за съдбата на една жена и сблъсъка ѝ с жестокостта на обществото. Чете се на един дъх, но остава за дълго. Определено си заслужава, ако търсите нещо дълбоко и различно от познатите заглавия.
Яна Язова - Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“. Четох тези дни някъде в нета, че нейни произведения са били взети и присвоени след смъртта и.
#BGMammaЧете
#BGMammaЧете
„Усилни години“ – първият роман на Димитър Талев. Нито Султана, нито Боримечката – просто мъж, който оцелява в свят, в който всичко се руши и строи едновременно. Заслужава си прочита.
„Хайка за вълци“ – Ивайло Петров. За сблъсъка между човека и системата, между традицията и принудата на новото. Всеки прочит ти носи нещо ново и те кара да се замислиш. Поне аз обичам подобен тип книги, които да останат в съзнанието ти и да ти позволят да размишляваш.
„Вчера“ – Владо Даверов също си заслужава да ѝ се отдели време и да се прочете.
„Хайка за вълци“ – Ивайло Петров. За сблъсъка между човека и системата, между традицията и принудата на новото. Всеки прочит ти носи нещо ново и те кара да се замислиш. Поне аз обичам подобен тип книги, които да останат в съзнанието ти и да ти позволят да размишляваш.
„Вчера“ – Владо Даверов също си заслужава да ѝ се отдели време и да се прочете.
Споделям едно известно стихотворение, което обаче не е известно в своя оригинал, а с редакцията на З.Стоянов
Христо Ботев
ДЯКОН ВАСИЛ ЛЕВСКИ
[Първи вариант на стихотворението „Обесването на Васил Левски“]
О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас вов пустиня!
Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.
Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз - плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
Това е първият вариант на стихотворението „Обесването на Васил Левски“. Публикуван е във в. „България“, г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в „Съчинения на Христо Ботйов“ под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.
Христо Ботев
ДЯКОН ВАСИЛ ЛЕВСКИ
[Първи вариант на стихотворението „Обесването на Васил Левски“]
О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас вов пустиня!
Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.
Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз - плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
Това е първият вариант на стихотворението „Обесването на Васил Левски“. Публикуван е във в. „България“, г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в „Съчинения на Христо Ботйов“ под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.
Ако говорим и за съвременни автори Светлана Любомирска ми направи много силно впечатление, а не съм забелязала да се радва на голяма популярност.