Влизам за бележки по книга, но да река по казуса "етно-чиклит" писателките, че всеки си има своите пристрастия и емоционални доводи за харесване (или не). Тук - стига да е без лични обиди и заяждане - всеки също може да изрази свободно мнението си. Когато на друг не се хареса (обичайно, от наблюденията ми - но тъй е не само във форумите), започва словесната война.
По същество: попадна ми Робърт Браун - "Пътят към рая".
В анотацията (това си е реклама отвсякъде) цитират Букрипортър: Феновете на Дан Браун и Джеймс Ролинс определено ще бъдат впечатлени. Както и всички, които вярват в чудеса... Точно това си е, пък и авторът също е Браун, нали.
Скрит текст:
(И, ако щете вярвайте, без капчица сарказъм, споделям, че "ако от това зависи разсъдъкът ми", заключен у дома и със "забрана" за трилъри и фикшъни - ще сваля от рафта "Вълшебната планина", някой от латиноамериканците и въобще няма да се сетя за В.Б. Затова пък няма да разбера дали тя не е заимствала митове, легенди и приключения и от един Цончо Родев, да речем.) Имахме "Мостът на Дрина" в домашната библиотека, помня я като усещане повече и схематичен сюжет, не съм чел Андрич вече поне 30 г., но не ми пречи да приемам, че е един от класиците в балканската литература. А митовете и легендите... Че то и на Радичков творчеството бъка от тях - ако ги харесаме така; някои буквално, други - употребени с литературна цел в специфичното му творчество. А и той е some kind "сорт" класик - за мен е също безспорно.
Не съм чел и не възнамерявам да се запознавам с Бешлийска (за себе си смятам, че не пропускам кой знае какво; слава Богу, че в СБ не ми се падна питанка за някоя от нейното актуално-литературно модно течение - но пък, виж ти! - с Кънчев говорихме за сканди-ноара
). Бая БГ-литература съм минал (не само от ония списъци за ваканцията някога). От съвременните, дали се казват Господинов или Пасков - важно ми е да ми казват нещо и как ми го казват. От старите/класиката ми е останало онова, което собствения ми интелектуално-емоционален натюрел ми е подредил в по-дълготрайната памет.
Не съм чел и не възнамерявам да се запознавам с Бешлийска (за себе си смятам, че не пропускам кой знае какво; слава Богу, че в СБ не ми се падна питанка за някоя от нейното актуално-литературно модно течение - но пък, виж ти! - с Кънчев говорихме за сканди-ноара
). Бая БГ-литература съм минал (не само от ония списъци за ваканцията някога). От съвременните, дали се казват Господинов или Пасков - важно ми е да ми казват нещо и как ми го казват. От старите/класиката ми е останало онова, което собствения ми интелектуално-емоционален натюрел ми е подредил в по-дълготрайната памет. По същество: попадна ми Робърт Браун - "Пътят към рая".
В анотацията (това си е реклама отвсякъде) цитират Букрипортър: Феновете на Дан Браун и Джеймс Ролинс определено ще бъдат впечатлени. Както и всички, които вярват в чудеса... Точно това си е, пък и авторът също е Браун, нали.
Скрит текст:
Надявам се в идните дни да се наканя да ви напиша нещичко за 2-та книга за "100-годишния старец..." на Юнасон. Понеже дойде сезонът на отпуските и съм на мнение, че с нея и ракийката, и салатката, и почивката - ще ви минат по-весело и приятно. Съвременната гео-политика също ще ви се стори по-приемлива, отколкото от телевизионните екрани. Не е нещо свръх-оригинално, но се чете леко, има напрежение - важно е дали читателят приема паранормалното и отвъдния свят за приемливи и като тема за спекулации. И тук герой е професор-теолог, помага му самият архангел Михаил. Финалът е малко повече холивудски. Ала буди интерес заемката (като базова предистория за сюжета) с Милтъновия "изгубен рай" (ето, признавам, не съм го чел май и научих доста - напр. че вероятно ще ми е интересно, но едва ли ще ми е лесно да го изчета). Даже трилърът е оразмерен като отделни "книги" точно както е творбата на Джон Милтън. Има бая препратки към Стария завет, към Дяволската библия и... скъпоструващите стремежи на американски организации от сферата на сигурността да пробват дали пък - всичко онова, което Химлер си е мислел, че съществува и ще намери - те няма да успеят да приберат. Или поне дешифрират.
Лятно четиво, минава се бързо и без скука, дали ще е Клайв Къслър или "този" Браун (Робърт) - ако ви се ще подобна история/сюжет - най-добре се обърнете към по-мастития Дан.
Лятно четиво, минава се бързо и без скука, дали ще е Клайв Къслър или "този" Браун (Робърт) - ако ви се ще подобна история/сюжет - най-добре се обърнете към по-мастития Дан.
