Изчезването на Стефани Мейлър - гледам на тази книга като на третодивизионно криминално екшънче.Не ме грабва и бавно върви. Скучна ми е,писана без особени писателски умения и трикове.Не я препоръчвам.
- Публикувана: 21 май 2025, 18:24 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2025, 19:45 ч.
В момента чета... 95
Джефри Арчър -Портата на предателя започнах. Отдавна не съм чела нещо на Арчър. Харесва ми този писател. Още съм в началото и мисля, че няма да има разочарование, но ми липсва някак книгата, която приключих, тази за месец юни, а именно "Нощен влак за Лисабон". Съжалявам, че не стана дискусия. Имах доста въпроси по нея, не към съдържанието, а към посланията на автора.
...а именно "Нощен влак за Лисабон". Съжалявам, че не стана дискусия. Имах доста въпроси по нея, не към съдържанието, а към посланията на автора.
Междувременно имам ново откритие - "Магазинчето Сполука" от Горан Петрович - магична, нестандартна, много приятна, това е книга за книгите и четенето с лек фантазен момент, точно колкото да направи историята вълшебна и любопитна.
Прочетох “Закърнели сетива” и “Клето злато” от Добри Станчов, като първата е от Дого Танкарт (негов псевдоним, доколкото знам). Няма да лъжа, първата ми беше странна, но въпреки всичко не беше никак лоша. “Клето злато” определено много ми хареса. Върна ме назад във времето, на село, покрай бабите и дядовците. Успя да ме пренесе там и се чувствах все едно аз съм главния герой. Не се падам по свръхестествени елементи, но тук бяха включени много успешно и се “вързаха” някак с историята и легендата.
От същия автор имам и “Белези от рая” и съвсем скоро смятам да я прочета. Хареса ми автора, определено.
В момента чета “Атон” от Франческо Фратини. Не е никак популярна или поне никой около мен не я е чел. Нямам никакви очаквания и засега ми е доста интересна. За сега няма кой знае каква интрига или мистерия, бавно заплита всичка автора. Има три сюжетни линии, всяка с по няколко героя. Надявам се и до края да ми хареса.
От същия автор имам и “Белези от рая” и съвсем скоро смятам да я прочета. Хареса ми автора, определено.
В момента чета “Атон” от Франческо Фратини. Не е никак популярна или поне никой около мен не я е чел. Нямам никакви очаквания и засега ми е доста интересна. За сега няма кой знае каква интрига или мистерия, бавно заплита всичка автора. Има три сюжетни линии, всяка с по няколко героя. Надявам се и до края да ми хареса.
Този уикенд ни е морски и днес на плажа импулсивно започнах на четеца "Солунският чудотворец" (Фани Попова-Мутафова).
Прозата на тази жена се лее като мед! И така увлича! За момента ми е много интересна!
Прозата на тази жена се лее като мед! И така увлича! За момента ми е много интересна!
Любимият на доста от нас тук Питър Мей: Карантина (писана 2005, издадена 2020)
√ (прочетена)
Да четеш този роман (споделям, че Ковидът ми отне приятели, поне не роднини), след като 2 години си гледал онези кадри и репортажи по телевизията - е някакъв катарзис, в който удоволствието се промъква плахо едва накрая. С уговорката, че всичко, което човечеството преживя беше истина, случи се. А малкото доизмислени геополитически и фармакологични (но пък 15 г. преди да се случат!) елементи на сюжета са онова, което и днес продължаваш да си мислиш. Че също е истина. Макар, никога да не ни я кажат.
Книжката е тънка, а фабулата се нищи само за някакви си 24 часа.
√ (прочетена)
Скрит текст: 
Ако не се порадваме на живота, докато можем, ще умрем, без въобще да сме живели. (А за жертвите не на заразата, а на живите психопати – ще се погрижи Джак Макнийл. Заради човешкото емпатично предположение, че ако не им бе отнет живота – можеше и да не се разболеят.) "Психопати", хм? Май ги наричат бизнесмени. Да четеш този роман (споделям, че Ковидът ми отне приятели, поне не роднини), след като 2 години си гледал онези кадри и репортажи по телевизията - е някакъв катарзис, в който удоволствието се промъква плахо едва накрая. С уговорката, че всичко, което човечеството преживя беше истина, случи се. А малкото доизмислени геополитически и фармакологични (но пък 15 г. преди да се случат!) елементи на сюжета са онова, което и днес продължаваш да си мислиш. Че също е истина. Макар, никога да не ни я кажат.
Книжката е тънка, а фабулата се нищи само за някакви си 24 часа.
Скрит текст:
За мен романът е "хорър-трилър" - сбъднала се прокоба. Струваше си. Препоръчвам ви го. И, разбира се, къде без съдебен антрополог (пато-антрополог) в роман на Мей? За жалост, не е познатият ни от една друга поредица такъв. Има и жена, тя е одонтолог (и практикува върху изровени и почистени черепи). За да може да бъде повествователно оплетена в красиви отношения с двама – които помежду си не се понасят. Разбира се, ченгето (но не Енцо Маклауд, ама пак шотландец) е любовникът, а другият е най-близкия и́ колега – професионален другар в света на мъртвите.
Вирусът е този на птичия грип. Почти. И още през 2005-а Мей задава през устата на един от героите си въпроса: Защо в Лондон, защо не в Азия, от Азия. Още от тази тъжна уж „хомофобска” питанка започва пророчеството на автора. Лондон е пуст, страшен и обещанията за по-добър развой на събитията са… просто бизнес планове на фармацевтичните компании. Както всички ще гледаме по телевизията 15 г. по-късно. В призрачния град е убито дете. Полицията уж трябва да си гледа работата, а на Макнийл му остава да я работи още само един ден. Той само това и може – да разследва. Още по-добре, понеже в този един работен ден го удря и личната трагедия. (Мей е болезнено прям, жесток и циничен към читатели и героите си – като самият вирус.)
Знаете, че природата, екстериора, онова – което ни заобикаля, нас живите – за Мей не е „неживо” и е важно. Може да е красиво или уродливо, но той се старае и ние да го видим такова, каквото е решил да ни го покаже. При локдауна, Лондон: празен, пълен с военни с пушки, страховит и замрял в мрачна мъгла и изпаренията от реката, е също герой от Апокалипсиса; мястото Армагедон, където се води последната битка.
Вирусът е този на птичия грип. Почти. И още през 2005-а Мей задава през устата на един от героите си въпроса: Защо в Лондон, защо не в Азия, от Азия. Още от тази тъжна уж „хомофобска” питанка започва пророчеството на автора. Лондон е пуст, страшен и обещанията за по-добър развой на събитията са… просто бизнес планове на фармацевтичните компании. Както всички ще гледаме по телевизията 15 г. по-късно. В призрачния град е убито дете. Полицията уж трябва да си гледа работата, а на Макнийл му остава да я работи още само един ден. Той само това и може – да разследва. Още по-добре, понеже в този един работен ден го удря и личната трагедия. (Мей е болезнено прям, жесток и циничен към читатели и героите си – като самият вирус.)
Знаете, че природата, екстериора, онова – което ни заобикаля, нас живите – за Мей не е „неживо” и е важно. Може да е красиво или уродливо, но той се старае и ние да го видим такова, каквото е решил да ни го покаже. При локдауна, Лондон: празен, пълен с военни с пушки, страховит и замрял в мрачна мъгла и изпаренията от реката, е също герой от Апокалипсиса; мястото Армагедон, където се води последната битка.
Чета последната 1/3 от "Олива Денаро" - прекрасна книга! Радвам се, че си я купих и я започнах. Ще се нареди в личните ми фаворити със сигурност. Ще кажа повече като я завърша.
"Белези от рая" е много хубава - не е просто романтичен поглед към миналото и селото, ами има и една доста добре измислена криминална нишка. Единствената ми забележка е, че изобилието от диалектни думи и изрази много натежава, хем аз половината ги знаех. "Клето злато" не съм я чела и само опасението, че отново ще е написана на този диалект, ме спира. Ценя богатството на езика, но все пак искам текстът да е четивен, без нужда час по час да проверявам в речника. И "Атон" я имам, още непрочетена, радвам се, че е интересна.
Книгите от цикъла "Асеневци" са ми много любими също.
Книгите от цикъла "Асеневци" са ми много любими също.
Аз май ще съм единствената, която не е харесала "Кралят на планината", ама това е положението. Не можах да открия в нея това, което голяма част от вас са направили. Харесва ми стила на автора, бързо се чете, но за мен нямаше нищо УАУ. Убиецът не ме изненада, особено, вече имам твърде набито око 😂 , а и твърде много натъртваха на друг, така че ми беше ясно, че няма как да е той.
Финалът за мен беше претупан, можеше по плавно и интересно да бъдат разкрити замесените. Историята на Аскер с Хил не ми беше интересна.
Като цяло ми се ще да прочета една кратка и стегната книга от 300 стр., отколкото 500, 600 стр и половината да са пълнеж. Оценка 3/5.
И последната книга, започната на плажа, но която ще си приключа в София живот и здраве. Дано не ме разочарова, че тая големи надежди. 😃
Финалът за мен беше претупан, можеше по плавно и интересно да бъдат разкрити замесените. Историята на Аскер с Хил не ми беше интересна.
Като цяло ми се ще да прочета една кратка и стегната книга от 300 стр., отколкото 500, 600 стр и половината да са пълнеж. Оценка 3/5.
И последната книга, започната на плажа, но която ще си приключа в София живот и здраве. Дано не ме разочарова, че тая големи надежди. 😃
Освен тази, все още чета “Отнесени от вихъра”. Започнах да слушам “Нормални хора”, не можах да я издържа с тези вулгарни описания. Когато в литературата има подобни неща, за мен това определено не е изкуство, затова вече не се “хвърлям” на книги, които са награждавани или са фурор, защото се разочаровам, когато започна да ги чета.
Започвам “Дъщеря на пепелта” от Илария Тути. Замислих се, че това е четвърта книга от Лемур, поредна, която чета.
Прочетох “Атон”. Бях с много ниски, почти никакви очаквания, заради ниската оценка в GR, но честно казано ми хареса. Много леко вървеше, нямаше излишни неща, хареса ми как единия герой претърпя голяма промяна. Доста интересна идея, напомни ми за нещо от преди години. Наистина ми хареса. Даже сега я дадох на ММ, че я иска и той да я прочете.
Прочетох “Атон”. Бях с много ниски, почти никакви очаквания, заради ниската оценка в GR, но честно казано ми хареса. Много леко вървеше, нямаше излишни неща, хареса ми как единия герой претърпя голяма промяна. Доста интересна идея, напомни ми за нещо от преди години. Наистина ми хареса. Даже сега я дадох на ММ, че я иска и той да я прочете.