Е, как, днес излезе Бакман. 
Навсякъде писаха Сиела. 
Аз мисля да си я взема на Панаира.
Навсякъде писаха Сиела. Аз мисля да си я взема на Панаира. - Публикувана: 21 май 2025, 18:24 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2025, 19:45 ч.
В момента чета... 95
Ахаха ама и аз съм една... 
Не следвам никакви издателства, за да не се изкушавам (форумът ми е достатъчен) и преди буквално 2 дни проверих на сайта и още я нямаше и си викам, ще питам в темата, там няма как да не знаят момичетата.
Благодаря, sea.sea, слагам я и аз в списъка за Панаира.
Не следвам никакви издателства, за да не се изкушавам (форумът ми е достатъчен) и преди буквално 2 дни проверих на сайта и още я нямаше и си викам, ще питам в темата, там няма как да не знаят момичетата.
Благодаря, sea.sea, слагам я и аз в списъка за Панаира.
Много ви благодаря за мненията, намерих първите две от серията за Мистър Мерседес, ще ги почна, като завърша това, което чета в момента.
Морско_момиче - аз много обичам екранизации на книги и винаги чета първо книгата, а после гледам филма. В случая не ми се получи така, но бях решила да я прочета. И много се изненадах и през цялото време си мислех как може от толкова посредствена книга, да направят такъв великолепен филм. Много ми е любим, винаги го гледам с удоволствие и всеки път го изстрадвам до край. Но някак самата книга не ми остави същото усещане и се почувствах честно казано доста излъгана от нея. Понякога се чудя дали ако бях чела книгата първо и след това да гледам филма, усещането нямаше да е различно.
Морско_момиче - аз много обичам екранизации на книги и винаги чета първо книгата, а после гледам филма. В случая не ми се получи така, но бях решила да я прочета. И много се изненадах и през цялото време си мислех как може от толкова посредствена книга, да направят такъв великолепен филм. Много ми е любим, винаги го гледам с удоволствие и всеки път го изстрадвам до край. Но някак самата книга не ми остави същото усещане и се почувствах честно казано доста излъгана от нея. Понякога се чудя дали ако бях чела книгата първо и след това да гледам филма, усещането нямаше да е различно.
Някои книги като "ТО" и "Гробище за..." впечатляват докато си до определена възраст. Сега на 40 и кусур ако посегна към "Гробище за..." може и да не ми допадне. Всъщност и преди като я четох като момиче, повече ми беше страшна, отколкото да я сметна за великата творба на Кинг.
Ако трябва да съм честна, това, което ме прави фенка на Стивън Кинг е, че буквално пораснах с книгите му и ги свързвам с младежки спомени разни и как сме го чели с приятелите ми. Ако го нямаше този бекграунд, можеше и да е другояче.
Ако трябва да съм честна, това, което ме прави фенка на Стивън Кинг е, че буквално пораснах с книгите му и ги свързвам с младежки спомени разни и как сме го чели с приятелите ми. Ако го нямаше този бекграунд, можеше и да е другояче.
Благодаря за темата 
Скоро не съм писала. Две от книгите, които по-силно ме впечатлиха от последните прочетени са "Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел и "Преди кафето да изстине" на Тошиказу Кавагучи.
"Като гореща вода за шоколад" е написана изключително интересно. Книгата е една пъстра палитра от емоции. Разказва историята на едно мексиканско семейство, в което по традиция най-малката дъщеря трябва да остане неомъжена, за да се грижи за майка си до нейните старини. Когато обаче Тита се влюбва, тираничната й майка урежда брак между нейния възлюбен и сестра й. Всяка глава от романа започва с готварска рецепта и именно чрез чувствата, които влага в ястията Тита, авторката ни пренася в света на магическия реализъм.
"Преди кафето да изстине" на Тошиказу Кавагучи също много ми хареса. Книгата се състои от четири взаимно свързани истории на фона на малко затънтено кафе в Токио, в което на точно определена маса и стол може да се пътува във времето. Чрез разказите на героите наблюдаваме развитието на техните взаимоотношения - техните радости, болки, раздели, неизказани думи и най-вече какво биха направили по различен начин, връщайки се назад в миналото.
Започнах да чета "Шепотът на пчелите" на София Сеговия.
Скоро не съм писала. Две от книгите, които по-силно ме впечатлиха от последните прочетени са "Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел и "Преди кафето да изстине" на Тошиказу Кавагучи.
"Като гореща вода за шоколад" е написана изключително интересно. Книгата е една пъстра палитра от емоции. Разказва историята на едно мексиканско семейство, в което по традиция най-малката дъщеря трябва да остане неомъжена, за да се грижи за майка си до нейните старини. Когато обаче Тита се влюбва, тираничната й майка урежда брак между нейния възлюбен и сестра й. Всяка глава от романа започва с готварска рецепта и именно чрез чувствата, които влага в ястията Тита, авторката ни пренася в света на магическия реализъм.
"Преди кафето да изстине" на Тошиказу Кавагучи също много ми хареса. Книгата се състои от четири взаимно свързани истории на фона на малко затънтено кафе в Токио, в което на точно определена маса и стол може да се пътува във времето. Чрез разказите на героите наблюдаваме развитието на техните взаимоотношения - техните радости, болки, раздели, неизказани думи и най-вече какво биха направили по различен начин, връщайки се назад в миналото.
Започнах да чета "Шепотът на пчелите" на София Сеговия.
О да, наясно съм, че всеки възприема по различен начин историите, които чете. Може би аз някак не мога да го възприема като нещо върховно Кинг и затова не ме е докоснала книгата така, както тези, които го харесват. Аз си признавам чистосърдечно, че той не е в моя таргет книги и това, което съм чела, не ме е докоснало и не съм го усетила кой знае колко много.
И аз днес попаднах на анонс на Сиела, че пускат за панаира новата книга на Бакман - много ми хареса корицата, за пръв път от тези, с които го издават Надявам се сега по някое от намаленията да я взема и нея, понеже до панаира няма как да стигна.
И аз днес попаднах на анонс на Сиела, че пускат за панаира новата книга на Бакман - много ми хареса корицата, за пръв път от тези, с които го издават
Надявам се сега по някое от намаленията да я взема и нея, понеже до панаира няма как да стигна.
Verano90, и на мен Преди кафето да изстине ми хареса и допадна много, четох я преди 3 години, на английски, още не беше преведена на български. Тогава си я купих заедно със следващата - Before the Coffee Gets Cold: Tales from the Cafe (https://www.ozone.bg/product/before-the-coffee-gets-cold-tales-from-the-cafe/). А току що установих, че има и още: Before We Say Goodbye и Before We Forget Kindness...
Verano90, и на мен Преди кафето да изстине ми хареса и допадна много, четох я преди 3 години, на английски, още не беше преведена на български. Тогава си я купих заедно със следващата - Before the Coffee Gets Cold: Tales from the Cafe (https://www.ozone.bg/product/before-the-coffee-gets-cold-tales-from-the-cafe/). А току що установих, че има и още: Before We Say Goodbye и Before We Forget Kindness...
Страхотно! Не знаех, че е част от поредица.
"Изкуплението Шоушенк" е също много добра екранизация по Кинг, а есента излиза и филм по "Дългата разходка", който чакам с нетърпение!
Прочетох набързо "Утрешният ден" - приятно четиво, но дотам. До болка познат сюжет:
Прочетох набързо "Утрешният ден" - приятно четиво, но дотам. До болка познат сюжет:
Скрит текст:
Пуснах си да слушам "Под Игото", прищя ми се да си я припомня след около 30 години. Нещо, което тотално бях изтрила от паметта си за това произведение (ако въобще съм го усетила като ученичка) е лежерното, приятно и ненатрапчиво чувство за хумор. главната героиня преживява семейна драма, усамотява се, следват срещи, които променят живота ѝ и ѝ връщат усмивката, а за финал се преоткрива и професионално.
Сол при солта започнах, но ме дразни, че всяка глава е от различен разказвач
