В момента чета... 95

Леко изневерявам на четенето аз. Пропуснах тренда миналия месец с четящите мами, но усилено пък ходя на театър. Ударих късмет последните месеци да съм налична за много представления. Най-много ми харесват и вълнуват тези по литературни произведения.
И все още чета Антихрист. Наблягам на бг автори от началото на годината. Но Бешлийска не е сред тях.

Ерос и Психе е много приятна легенда - един от малкото кратки митове, който се чете като приказка. Обаче се съмнявам дали Ya роман ще я предаде достатъчно добре.

Чудя се дали да чета новата книга на Сюзан Колинс или не. Имаше много разнородни отзиви тук и в съседни теми, неотдавна. Включително, че е пълнеж и не е достатъчно интересна. Иначе я имам на разположение (не моя).
Мисля, че ще гледам филма, защото искам да видя Ралф Файнс като Сноу. А той между другото има нула прилика с Доналд Съдърланд и младият актьор, който влезе в ролята...

Исках да пробвам нещо ново (за мен, а не ново по принцип) и реших да чета комиксите за Тин Тин, обаче ударих на камък с първият, който е за СССР и е много тъп.
Харесах филма (горе-долу - но по-скоро го харесах, отколкото обратното), мислех, че поредицата ще е нещо като Индиана Джоунс, но по-комедийна. Може би след първия комикс нещата се оправят...

На мен Изгрева на жътвата ми е най-безинтересната, тегава, предвидима и скучна книга от цялата поредица. Сигурно си има своите верни и запалени фенове, но аз не съм от тях.

Не искам да адвокатствам на Бешлийска, но след като в "Мостът на Дрина" са вплетени легенди, и ако това със заровете е легенда, то над легендите никой не държи авторско право и могат да се разкават от различни автори, кой както си може. Някак не вярвам, че някой съзнателно ще препише цяла част от книга, но тъй като не съм чела нито гореспоменатата, нито "Сърце"...няма как да съм категорична. Може пък и да може, ако съвпаденията са дословни...

Интересно е, че никой никога не я попита, а е давала интервюта и за Литературен вестник, където нивото на журналистите е по-високо, както и общата им култура, та явно са решили просто да не я притесняват с неудобни въпроси.

Аз също съм се наточила това лято да пробвам повече бг автори. Дотук младите ме изненадаха много приятно, но да видим.

Един комичен бърз преразказ на "Доводите на разума" на Джейн Остин

Rayna, абсолютно допускам, че сега дори и журналисти в Литературен вестник и Култура имат огромни пропуски.
Преди време попаднах на уж много добре образована госпожа, която не знаеше за Белчо и Сивушка какво да отговори. Беше въпрос в Стани богат. Ако помня добре за малка сума и с три абсурдни други опции…
Това че някой е чел и трите романа на съвременен автор не значи автоматично, че е чел като дете, ученик, студент или просто ей така за кеф класици или народни творци.
Фатално е, ако един автор е решил, че само той е чел, докато другите са пасли овце (например) и не осъзнава, че да четеш е дори по-голям талант от това да пишеш. И има хора, които го правят много, с разбиране, с удоволствие и с постоянство.

Може би е фатално, само ако се целиш в тази аудитория, а Виктория Бешлийска определено пише за по-глупавите жени, които рядко отварят нещо по-различно от някое домакинско списание със съвети за премахване на петна, модни парцалки и някоя и друга клюка. Нормално е за тях да отваря нов, непознат свят, при това по много елементарен за възприемане начин, така че и те да се почувстват четящи и културни.

За "Образована" на Тара Уестоувър стана дума в темата за новите книги..
Чела съм я , оказа се, през горе-долу далечната вече 2022 година, но я помня изключително детайлно.
Книгата е провокативна и дава храна за размисъл...
Ето какво съм писала навремето за нея..

"Аз приключих "Образована" (Тара Уестоувър) и съм доста озадачена...
Книгата безспорно ми хареса. Беше ми интересно да науча повече за живота на мормонската общност. Това са всъщност мемоарите на авторката за детството и ранната ѝ младост в малко градче в Айдахо.
Адски много напомня "Стъкленият замък" на Джанет Уолс , така че харесалите "Стъкленият замък" сто процента ще харесат и тази.. Пак става дума за едно неконвенционално (дали да не кажа направо "откачено") семейство.
Всъщност не знам дали вместо "семейство" да не употребя думата "племе", защото семейство Уестовър за мен бяха едно племе, в което ценността на всеки член се определя от степента, до която той спомага за общото (на племето) благо. Начело стои , разбира се, племенният вожд - в случая умопобъркания баща на Тара, изискващ безпрекословно подчинение и послушание постигани чрез насилие - психическо и физическо. Животът на Уестоувърови минава на сметището, където често е възможно някой да се върне я без пръст, я със сериозни изгаряния... Но това са дреболии на фона на предстоящия "Край на света" и стремежа на бащата да е подготвен за него с купища складирана храна в специално построени тайници...
Децата - 7 или 8 на брой (честно казано , не разбрах точния им брой, така както и майката не беше успяла да запомни рожденната дата на дъщеря си Тара "на фона на толкова много деца") не посещават училище, а са на "домашно обучение", което е до толкова адекватно, че чак в колежа Тара научава какво е "холокост" например, както и много други неща. Медицината и посещението при лекар като "дяволско" творение са напълно забранени в ортодоксалното мормонско семейство. Раждат домашно, лекуват се с билки и молитви.. И всичко това в XXI век..
Озадачението ми от прочетеното произтича от монотонността на непоследователните действия на авторката. От една страна разбира налудничавостта на всичко това. Години наред търпи физически тормоз и унижения от по-големия си брат - пълен психопат - и в същото време все търсеше контакт с тях почти до край на книгата..
Вероятно е възможно до такава степен да ти промият мозъка, че да изгубиш представа кое как е било, не знам...
Но си мисля, че е възможно и друго - самата авторка да има известна фамилна психическа обремененост , която обуславя това люшкане и невъзможността да заеме твърда и категорична позиция. Или пък наистина тези хора са я пречупили напълно, както сестра ѝ Одри..

"Бъдещето може би щеше да се различава от миналото. Дори миналото можеше да се различава от миналото, защото спомените ни очевидно имаха способността да се променят..."

Оценката ми е 4*/5* и определено е една от забележителните книги, които прочетох през годината."

Дори, ако не се лъжа я бях номинирала за Книга на годината тогава.

Нарастването на популярността на Бешлийска ми напомня "Новите дрехи на царя". Много читатели не смеят да кажат, че царят е гол.

Аз не съм чела нищо от Бешлийска (и не възнамерявам, разбира се), но целият неин стил на поведение, начин на обличане, тихото ѝ говорене, обраното ѝ присъствие, изобщо всичко, за което се представя, просто не предполага някой бесен читател да ѝ изкрещи, че е "гола"    Не че аз не бих го сторила
Тя си има своята таргетна група и ниша, която дели с Мария Лалева и останалите БГ етно-чалга писатели и нека си е щастлива.

Обаче се обижда, когато я слагат наедно с Мария Лалева и Розмари Де Мео, явно в собствените си очи е нещо по-голямо.
Между другото книгите ù ще бъдат преведени, попаднах преди време на новина, че голяма издателска къща купува правата.

Аз нямам никави проблеми всичко, каквото мисля да си казвам и го правя - "Глина" много ми хареса, гласувах и за книга на годината за нея даже помня, че и спечели. "Нишка",  обаче изобщо не ми хареса.
"Сърце" я имам, но кой знае кога ще и дойде редът.

"Глина" и аз я харесах, точно затова прочетох и следващите, но уви - не се развива като писател.

Бешлийска е завършила БФ, та не бих се изненадала да е чопнала нещо от Андрич. Той не е от много четените автори, а е прекрасен, но се учеше в дисциплината "Славянски литератури" и тя, би трябвало да е запозната с творчеството му.
Като допълнение, романът му "Травнишка хроника" е великолепен.