В момента чета... 95

  • 40 329
  • 731
  •   1
Отговори
# 450
  • София
  • Мнения: 26 352
Прочетох "Пазителката на пчелите".
Въпреки тежките теми, които са засегнати в книгата като войната, загубата, домашното насилие, някак си прочитайки я, оставя едно топло чувство в теб. Тук отново имаме преплитане на минало и настояще, само че тук главната героиня от миналото и тази от настоящето нямат нищо общо, освен, че и двете са имали тежък живот. Едното действие се развива в периода 1939-1944, а другото през 2017 г. Оценката, която ще дам е 4/5, защото някои от ситуациите бяха само леко загатнати, а ми се щеше  да бъдат по-подробно разгърнати, това важи и за
отношенията между някои от героите. Въпреки всичко препоръчвам книгата, смятам, че би се харесала на голяма част от вас. Simple Smile
Продължавам с "Дълбоко под кожата"на Лиз Нюджънт.

Също така имаме една година безплатен абонамент от Сторител и колкото и да не го харесвам, реших, че ще е грехота да бъде пропилян. 😃 Та, като мога слушам "Култ", не ми хареса много първата част, но давам пак шанс, за сега ми харесва.

# 451
  • София
  • Мнения: 7 500
Има ли някой, който е прочел Том Лейк на Ан Патчет, искам да питам нещо, което не ми дава мира. Не е сполйлер, но все пак слагам в скрит текст:
Скрит текст:
В началото на книгата бащата казва на момичетата, че майка им е била гадже с известния актьор и те скачат като ужилени и супер изненадани и от там започва тя да им разказва историята. Обаче после на две места се казва как те са знаели, че са гаджета......Аз ли нещо не съм разбрала 🙂

# 452
  • Мнения: 454
Прочетох "Мотел "Залез" на Симон Сейнт Джеймс. Увлекателна мистерия, особено от средата нататък. Авторката има приятен стил на писане и всъщност тази книга ми хареса повече от първата й - "Момичетата от пансиона".
Междувременно в Сторител слушам първите части на "Игрите на глада" на Сюзан Колинс. Харесват ми и прочитът също е много добър.

# 453
  • София
  • Мнения: 5 847
Според мен обидното в тази тема е, че се слагат с лека ръка квалификации на хората, които са харесали книга или автор, който на някого не ни допада.
И допълнително дразнещо е, когато друг пък не е чел тази книга или автор, но вече е съгласен с негативното мнение по презумпция.
Хейтът дразни. Вижда се колко лесно обединява. И това също дразни Wink

"Антихрист" за мен е най-силната книга на Емилиян Станев, силно философска и дълбока.

"Никога не ме оставяй" на Казуо Ишигуро е изключителна.

А по темата - чета "Маса за двама" на любимия ми Еймър Тауълз (който също отнася повече хейт от хайп тук, но здраве да е!).

# 454
  • Мнения: 2 249
"Том Лейк" си я поръчах току-що, като я прочета (скоро), ще споделя. "Холандската къща" ми беше харесала доста, надявам се и тази да не отстъпва.

# 455
  • Мнения: 4 979
Петя,
Съгласна съм за Антихрист. Успях след като я прочетох тази седмица да гледам и постановката по три глави от нея, в Народния. Също много силна и красива. Препоръчвам на онези, които са чели книгата.

Никога не ми се е случвало да се обидя в темата и са ми странни тези, които успяват да се засегнат за автор или заглавие, което те харесват, а друг/и – не.
За мен четенето е интимно занимание. Също като храната. Едни предпочитат гурме, други шкембе. И няма нищо лошо. Въпрос на вкус, битие или пък житие. Всеки с неговото си разбиране и възприятие за света.

Приготвила съм си Джобна енциклопедия на мистериите на Милен Русков.

# 456
  • Мнения: 317
Аз съм на книгите на Фрида Макфадън, много ми харесват. Свърших днес "Катастрофата" и почвам " Колежката". 😉

# 457
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 060
Другарчета, някой има ли впечатления от творбите на Едуард Ръдърфорд? Много ме блазни "Китай", а и книгите му за Париж и Дъблин също, но не съм попадала на безпристрастно ревю..

Моите родители го четоха, а "Китай" си я взех тези дни. Те казаха, че са им харесали, не е типична суха история, а е на фона на едно семейство, разказ за Париж, Лондон и Ню Йорк - тези съм си взела аз. Не знаех, че има за Дъблин, но ще я потърся явно и нея.

# 458
  • Мнения: 602
Снощи късно довърших "Тези, които останаха и онези, които заминаха" на Паринуш Сании. Историята ни среща с едно иранско семейство, разделено от войната, репресиите, бомбите. Срещат се след повече от 30 години в неназован град. 2 сестри, трима братя и техните деца, всеки поел по своя път. За 10 дни ни се разказва историята на всеки един от тях - представите за живота на другия, романтизирането, и действителността. Как израза "Далеч от очите, далеч от сърцето" започва да важи в пълна сила. Хората имаме способността да си мислим, че нашия живот е по-тежък от този на някой друг.
Единствения минус за мен беше, че имаше много имена и то все приличащи си.

# 459
  • София
  • Мнения: 7 500
И аз я започнах вчера. По принцип нямам проблем с имената, но тук наистина са доста. Деца, лели, чичовци....голямо семейството. 😂

# 460
  • Мнения: 4 722
"Часовникът" Ане Рил
Книгата доста ми напомни "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг " на Бакман. Тук главния герой е една възрастна дама с деменция. Главите се нижат една след друга описващи ни живота на Алма ,това което тя си спомня или си мисли,че помни. Има всякакви емоции от нейна страна- страх, любов,надежда,гняв,омраза завършваща с лудостта да нарани... Краят е малко мистичен. Като цяло, някак носи духа на "Смола" но е и доста различна.

Последна редакция: сб, 21 юни 2025, 09:42 от CoCoMilk

# 461
  • Мнения: 2 421
Чета "Далечни брегове" на Кристин Хана. В началото съм още и нямам мнение.
Прочетох на Анри Троая биографична книга за Марина Цветаева, която много ми хареса.

# 462
  • Мнения: 9 056
Довърших по нощите "Измамата", третата книга от трилогията за Играта на Андерш де ла Мота. Интересна и напрегната, до последния момент не знаех на кого да вярвам и как точно ще се навърже всичко. В това отношение, браво. От друга страна все пак оставам малко със смесени чувства. Прекалено грандиозен беше този план. В реалността е абсурд да проработи. Просто на твърде много етапи имаше вероятност нещо да се обърка. Ако авторът беше измислил нещо по-реалистично, сякаш щеше да ми хареса повече.

# 463
  • Мнения: 6 661
За първи път се съгласих с издателство за реда на издаване и се подведох оттук за реда на четене. Стана въпрос за поредицата на Тилие - Caleb Traskman. "Недовършеният ръкопис" ми хареса много, френската школа ми е една от най-добрите в жанра, но определено не трябва да се чете като първа книга. В момента чета "Имало едно време... два пъти", но знаейки какво се случва вече, ми върви мудно и доста скучно. Трябва си и време за забрава, а аз пуснах само една книга помежду им.

# 464
  • Мнения: 856
За мен пък в реда на бг изданията няма никаква логика и изобщо не съжалявам, че не ги четох така, а както са написани от самия автор.

Чета 11/22/63 на Кинг. Малко мудно ми върви в началото, ще видим по-натам.

Общи условия

Активация на акаунт