В момента чета... 95

Анджела Марсънс: Игри на злото (пор. Ким Стоун №2, 2015-у нас 2021)
√ (прочетена)
Чел съм и предишната (и май не съм писал за нея). „Нашите” детективи с лична драма в миналото са ми особено интересни. Кимбърли/Ким Стоун не прави изключение с тежката си обремененост от детството, майката – психопат, загиналото братче и обикалянето на приемни семейства. В това отношение, скандинавски герои и сюжети се преплитат и тук и са ме подготвили за поредното изследване на двубоя на нараненото съзнание срещу тънко-интелигентната психопатология, водеща до счупване на морал, представи и игри със злото.
Малко встрани от художествените сюжети, наистина се замислям, дали може тежко пострадал (най-вече с психотравма от преживени събития), преждевременно умъдрял относително млад човек, да води своята лична борба за социално оцеляване като инатливо и ожесточено избере да се бори с реалното зло навън. Колко граници могат да се прекрачват? До къде лично избраната интровертност (в очите даже на колеги – направо темерутщина, скрита зад бронирана чувствителност) върши работа и е „угодна” на службата в правозащитните органи? А колко безпристрастен може да си? Колко интуиция и колко опит са нужни за да стигнеш до резултати в разследването? (В „Игри-те” Ким знаеше кой какви ги е вършил, но до 350-а стр. – от 380 – не разполагаше с никакво доказателство, та да „закопчае белезниците” и да приключи случая…)
А психарите, лекуващи откачалки (т.е. психиатрите – някои като Себ Бергман са по-приемливи), реално – поне тъй си мисля – са стъпили върху тънкия лед на първо неосъзнатото преминаване от „другата страна”. Което при антагонистката тук, вече е в етапа на премислени игри с животи на други хора, които носят и удоволствие и удовлетворение на „сценарист-режисьорката” в „игрите”.
Добра книга.

ПП. Кутията за птици на Малерман ми беше харесала. После минах през Гоблина и Къщата на дъното и някак не са ми оставили емоционални спомени. Започнах Инспекцията - на екран - и признавам, че нещо ме дразни. Идеята на експеримента (в сюжета) е интересен, но май реализацията на четивото не ме грабва. Макар да има над 20-тина "участници", по същество това (пак) е камерен роман. Но става скучно. Изследва се психо-биологичното развитие при израстването и "управлението" му от самоназначили се богове-съзидатели. Във 2-та част (там някъде съм в момента) отиваме в Кулата на момичетата и предварително не очаквам авторът да ме изненада особено креативно с нещо. Дано ме опровергае.

И аз не съм ги чела и бях дала заявка в библиотеката.
Имаха " Прислужницата" и " Прислужницата вижда всичко".
Четох, че не са свързани, но си купих втората- " Тайната на прислужницата" . Да не взема да се прецакам.
Първата бързо вървеше, а " Тайната..."  е само пълнеж.
Може да е коментирано, но ми приличат на " Последната госпожа Периш".

Започнах снощи втората част, но съвсем малко прочетох

Чета "Животът е кратък, желанието - вечно"
Но в книжарница ми препоръчаха Вода. Някой чел ли я е? Мисля, че е първа част от поредица

Прочетох "Признания" - Канае Минато, оказва се, че липсата на обич е най-високата цена, която хората плащат и като деца, и като възрастни. Липсата на разговори с децата, да разберем чувствата им и да не омаловажаваме проблемите им са ключов фактор в сформирането на устойчив индивид.
Хареса ми как е поднесена историята.

На море съм , а си забравих книгата. Тук ми дадоха "Свидетелката" на Нора Робертс.

Имаше по-назад мнения за "Вода" - доста противоположни.

Аз започнах "Казусът Кукоцки" на Людмила Улицкая. Много увлекателна и добре написнана, в неподправения стил на руските автори. Среща ни с историите  на толкова много хора, обикновени и изумителни, в един хаотичен и суров свят. Много ми е интересна засега, но си иска подходящо настроение.

Приключих "Странната Сали Даймънд". За пореден път се убеждавам, че човек не трябва да има твърде високи очаквания към дадена книга. Беше ми интересна през повечето време, нямах търпение да видя как ще се развият нещата, но последните 70 стр, които трябва да са най-интересни едвам ги прочетох. Чаках развръзката, чаках обрат, чаках някакъв УаУ момент, но си останах с чакането. Оценка 3.5/5

Втори опит правя за Несвършващо време. Спомени от Петър Стоянович.
Убеждавам се (за не зная кой път), че за всяка книга си има и време, и място.

Само не разбрах, харесва ли ви?

Интересна е. Не мога да кажа, че съм с изградено мнение за самия Стоянович, но като автор и начин на поднасяне на историята определено е умел разказвач.

Джош Малерман – Инспекцията (2019, и у нас), √ (прочетена)
Май ми е 5-та негова книга, но – макар да си я изчетох чинно – не ме захласна. Най-напред да обясня мъничко за финалното впечатление:
В послеписа от предишния ми пост (https://bg-mam.ma/p/1777842/49970207) вече щрихирах малко от впечатленията си.
Няма да има спойлери. Романът би подхождал и на Стивън Кинг, но определено не е „Повелителят на мухите”. Ако литературната идея е била проследяване на младежкото съзряване, трупането на житейската опитност, моделирането на психиката и себепознанието при растящи деца – в противовес на (поредния) обсесивния егоцентризъм на възрастните… до къде води пътят към финала? Че „на лъжата краката са къси” (в крайна сметка и при реални – а не идеални – обстоятелства)? Или че манипулираната опитност в съзряването – води до кървав край?
Протагонистите (деца, влизащи в юношеството си) са една идея по-пълнокръвни като персонажи от "лошите" в това „нещо” – реалити фикшън с елементи на хорър на моменти като прочит на сценарна книга за филмирането му. Разбира се, им съчувстваш и им стискаш палци; но колко пък развити образи може да има при 2 х 24 кандидати? Разбира се, също тъй знаеш, че накрая ще си го върнат на злодея „Д-р Моро”, само чакаш какъв точно им го е измислил Малерман.
Не съжалявам за прочита. Но – хайде да се пошегувам – ако знаех какво е сътворил дърводелецът на кутията за птици, нямаше да го подхвана изобщо.

ПП. На хартия ми попадна „Пред камерите” на Беа Фицджералд. Истински реалити-роман. Като сценарий с крими сцени между „кашовете” и рекламите. Вече един такъв съм чел – и дори не помня кой беше. Там поне имаше истински убит, тук още не ми е ясно (на стр.300 от 370) дали… и кой-кого. Явно не е моето четиво.

Изслушах "Татуировчикът от Аушвиц". Има някои силни моменти, но цялостно не ме впечатли особено. Оценка 3.5/5.

Продължавм с "Чернобилска молитва".
Първата история не знаех, че са я използвали за сериала "Чернобил". Дано другите да са ми непознати.

На хартия продължавам с "На тихата улица"

Тъкмо завърших "Черно сърце" на Силвия Авалоне.
Не беше моята книга, вървеше ми много бавно, мудно. Доста положителни бяха мненията, но може би нямам достатъчно опит и умствен капацитет, за да разбера смисъла й.

Успях да разбера Бруно и да влезна за малко под кожата и мислите му, но Емилия си остана за мен неразвит образ и въпреки всичко не успях да предизвикам съчувствие или каквито й да е чувства.

Книгата наистина има силно послание, но просто не ме докосна емоционално.

Та сега съм в литературна чуденка накъде.