Книги, които НЕ бихме препоръчали 📚

  • 2 397
  • 47
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 153
Нека и аз да се включа в тренда. Всички теми са за любими книги, но тук ви каня да поговорим за обратното – кои книги не ви харесаха, не бихте препоръчали и защо?
Може би очакванията са били високи, но нещо в сюжета, стила или героите ви е разочаровало.
Нека си помагаме взаимно да спестим време и пари от заглавия, които не си струват.
#BGMammaЧете

# 1
  • София
  • Мнения: 6 630
Последно не ми хареса "Изгревът в деня на жътвата" на Сюзан Колинс. Тя е от поредицата за Игрите на глада, но започва да ми се струва, че писателката се опитва да "дои" темата за пари.

#BGMammaЧете

# 2
  • София
  • Мнения: 2 299
"Крехко равновесие" на Рохинтън Мистри. Ужасна мизерия и безнадеждност лъха от всяка страница на книгата. Четох я преди няколко години, но и до днес ме побиват тръпки и ми става тягостно като се сетя за измъчените герои в тази история.

# 3
  • Мнения: 19 905
'Крехко равновесие" на Рохинтън Мистри и аз не я харесах. Нито стила на писане, нито героите, нито историческата нишка си струват. Остави ме с много негативно настроение. Едвам я дочетох.

# 4
  • Мнения: 11 784
Много зависи от интересите на съответния читател.
Скрит текст:
Изказвала съм искреното си неодобрение за определени и конкретни книги, заради което съм отнасяла недоволни коментари от “засегнати” читатели, които явно не одобряват различно от трендовото възхваляване, така че май по-добре да не посочвам и сега списъка си, но затова най-общо ще го формулирам така
Не бих препоръчала книги, написани с елементарен стил или груб изказ (освен ако не се цели нещо определено с него, както е в “Гняв” на Стивън Кинг например), беден и плосък сюжет, скучни герои и и/или внушаващи лъжи и заблуди.

# 5
  • Мнения: 15 816
"Крехко равновесие" на Рохинтън Мистри. Ужасна мизерия и безнадеждност лъха от всяка страница на книгата. Четох я преди няколко години, но и до днес ме побиват тръпки и ми става тягостно като се сетя за измъчените герои в тази история.

О от мен подобен отзив за книгата. Научих за нея тук от читателския форум и я прочетох защото не ми се беше случвало дори и да е сериозна препоръчаната книга,  да не ми хареса. Но тази книга не е просто тежка. Мъчителна е, не те оставя с миг спокойствие.
Понеже съм човек , който винаги търси и нещо добро, плюсът беше че получих нов поглед към фамилията Ганди и разбрах, че това не е една семейна линия, както съм си мислила. Както и подробности около режима по това време, на което по същество съм съвременник.

Към книгите, които не бих прочела пак, слагам и "Оризовата майка" на Рани Маника. Описват я като пленителна и екзотична, но мен ме остави с подобно усещане за безизходица и много болка.

Скрит текст:

Последна редакция: пт, 23 май 2025, 18:41 от _re_ge

# 6
  • Мнения: 1 421
От това, което си спомням – „50 нюанса сиво“ на Стефани Майър… просто пълна безсмислица. Празни диалози, няма някаква идея или дълбок смисъл зад всичко това, което се случва, сюжетът е супер скучен. Като филм – окей, става да се отпуснеш, да погледаш хубави лица и красива визия, ама като книга пълна загуба на време.

#BGMammaЧете

# 7
  • Мнения: 428
 Haunting Adeline - май така се казваше. Плосък сюжет, клиширани герои и ситуации, не ми хареса и стила на писане. И преди съм чела книги в които има 2 главни герои и нещата се представят от тяхна гледна точка. Но тук въобще не ми хареса. Изключително много страници, едва се насилих да я прочета. Не си купих 2та част. Темата със сексуалното насилие няма да коментирам. Като си представя, че аудиторията е сиг м/у 18 и 23 години..... става ми тъжно.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 825
За мен това е много субективно и не бих се наела да казвам за книга, която не ми е харесала, защото със сигурност за някой друг ще е топ и ще имаме правилните аргументи.

# 9
  • Мнения: 11 784
За книги, на които има свободно предоставени откъси, всеки (поне в повечето случаи) би могъл да прецени дали биха били по читателските му предпочитания, но има някои книги, които определено попадат в категорията “не препоръчвам” - подобно на жълтите вестници, а в наши дни- сайтове. Разбира се, че всеки има право да избира какво да чете, но е добре и да има някаква хигиена на четенето.

# 10
  • София
  • Мнения: 44 515
Прословутата "Стопанката на Господ". Не за друго, а там сюжет просто липсва. Една жена отива в едно село и се запознава с една баба, която има един козел, на име Господ. И толкова. Повече действие няма, нищо не се случва.

# 11
  • София
  • Мнения: 25 895
От това, което си спомням – „50 нюанса сиво“ на Стефани Майър… просто пълна безсмислица. Празни диалози, няма някаква идея или дълбок смисъл зад всичко това, което се случва, сюжетът е супер скучен. Като филм – окей, става да се отпуснеш, да погледаш хубави лица и красива визия, ама като книга пълна загуба на време.

#BGMammaЧете

Нека като публикуваме книга, да посочваме коректно автора. 😃

"Крехко равновесие" и на мен не ми хареса.

# 12
  • София
  • Мнения: 6 630
Скрит текст:
Прословутата "Стопанката на Господ". Не за друго, а там сюжет просто липсва. Една жена отива в едно село и се запознава с една баба, която има един козел, на име Господ. И толкова. Повече действие няма, нищо не се случва.

Нареждам и "Зарана" - такава мешавица от фолклор, езичество и натрапчиви патриотарски послания...

#BGMammaЧете

# 13
  • Мнения: 443
"Анна О". Толкова хвалби за толкова повърхностна книга. Историята е тъпа, стилът на автора не ми хареса, даже не я помня особено (няколко месеца след прочитането й). За сметка на това помня въртенето на очи от досада и нетърпението да я приключа, за да започна нещо по-добро.
#BGMammaЧете

# 14
  • Мнения: 41 780
Последно не харесах Ребека Куанг - може да пише, проблемът не е в стила, а в самите сюжети. Опитах се да чета нейни неща и се отказах. За мен това е чиста либерална пропаганда и едновременно ме отегчава и дразни.

Друго нещо, което не мога да понасям, са книгите, вдъхновени от митология, при които историята е предадена от женска гледна точка (на жена, която е жертва и е прекалено добра за този свят - може да се избере произволен женски образ от която и да е митология, типът, който е представен в сюжетите е горе-долу един и същ, независимо от името на героинята). Разбирам, че е някакъв тренд. Няма да изброявам имена, за да не излезе, че ги обиждам, но за мен начинът на мислене на тези жени (авторките, не героините) е абсолютно чужд, както и тяхното усещане за морал (обикновено отново либерален - това е нещо, което ми е чуждо по природа; реакцията ми не е свързана със среда или възпитание).

Общи условия

Активация на акаунт