За любителите на корейски и китайски сериали – Тема 16

Не мога да вирея в толкова консервативно общество - жените не показват глезен, рамене и деколтета. Това да се облечеш с потник - срам и позор. На 36 градуса (а не исках да поглеждам като колко се усещаше) те са с дълъг панталон, отгоре рокля с презрамки, под презрамките - тениска. Вярно, че и аз едно време се носех така (беше някаква мода), но при тях си личи, че не е от модата. В хотела с голям надпис - Не са добре дошли хора с татуировки (да, да, знам за японците и татуировките, но все мислех, че приемат ако не се виждат).

Улична храна няма, защото на улицата не се яде. Въпреки че в 4:30 видях едни младежи да нагъват Макдоналдс на пейка - бяха с костюми, но не можах да разбера от нощна смяна ли са си тръгнали, на работа ли отиват или са били на клуб.

Любезни са до полуда, но на мен ми изглеждаше толкова изкуствено, че полудявах накрая. Малко ми приличаха на американците, за които е задължително да са вечно усмихнати и много приветливи, дори вътрешно да те псуват (говоря за обслужващия персонал). Факт, че и нашият обслужващ персонал е под всякаква критика с вечното мръщене, но онова пък е точно другата противоположност. И са като роботи - все едно някой им е задал програма и ако им подадеш команда, която не присъства в нея - дават фира и не знаят какво да направят. Винаги съм изключително търпелива с хората, но тук на летището за пръв път се развиках на служител. И то два пъти на различни за различни неща. 5 дена ми лазеха по нервите като погледнат като теле и не знаят какво да направят. И, не ме разбирайте погрешно - говорехме им и на родния език, за да няма загубени в превода и те пак не можеха да осъзнаят какво да направят, защото не им е заложено съответното действие по подразбиране.

В метрото имаха вагон само за жени, защото там е голям проблем опипването и посегателствата в гъчканата в час-пик. И сутрин по улиците можеш да се нагледаш на пияни младежи и спящи по асфалта.

Както са чували всички, предполагам - кошчета за боклук няма. И се твърди, че въпреки че няма, е чисто. Да, ама е чисто до вечерта. Тогава ресторантите започват да изнасят купищата боклук на улицата, за да ги съберат на сутринта. Около тези купища боклук местните започват да си оставят и техните. Боклукът се събира от 4:30 сутринта натам, но пък стои навън от около 11 вечерта. Доста апокалиптична картинка бяха гарваните, които се спускаха към него и го ровеха грачейки.

Влакът-стрела за мен отстъпва по комфорт на всички европейски високоскоростни, на които съм се возила. Да не говорим, че дори най-бързият им е по-бавен от няколко вида китайски. От миналата година във влака вече не продават и храна и напитки, така че ако пътуваш повече часове трябва да си заредиш торба с вода. Няма вагон-ресторант или кафе, камо ли qr кодове на седалката, с които можеш да си поръчаш до седалката както от влака, така и от гарите по маршрута (съжалявам, че пак ще сравня с Китай, но - ми, по-приятни са за ползване техните). Привилегията за напитки е само за първа класа. Хубавото беше, че линията минаваше покрай Фуджи и голям късмет беше, че от едната страна нямаше никакви облаци, та успях да видя планината.

Осака не ме впечатли изобщо. Нямах и много време за разглеждане, но обиколих доста из търговските улици и нощните пазари - пълни с хора, но някак липсва живот. Вървят като зомбита, не си говорят, не се смеят.  Токио ми хареса една идея повече, но там нямах време да разглеждам. Но е повече хаос, по-жив, повече интересни хора. Посетихме Yoyogi Park и храмът Мейджи - там ми хареса изключително много. Спокойно, красиво.

Имаше много младежи, особено в Токио, облечени като манга и аниме герои.

И малко снимки:

Осака:


Токио:


Експото:

Забелязвам сред китайските имена и в сериали, и в живота, повторения на имената: Ян-Ян,  Мей-Мей,  Ши-Ши и т.н. Примери много! Това има ли някакво значение или е само за благозвучие?