Какво ви дава удовлетворение в работата ви?

Може би не съм Ви разбрала добре, но... Искате да кажете, че приятелят Ви си е пропилял потенциала, защото е отказал да се храни от парите на болни, бедни и отчаяни хора, каквито са клиентите на казината у нас + прането на незаконно придобити средства.

Харесвам си работата. Но е работа, не е хоби, така че удоволствието е относително. От всичко, което съм работил до момента, това е най-доброто и като позиция, и като заплащане, и като място на което продължавам да уча, а не тъпча на едно място. За това и вече станаха 16 години в една и съща фирма. След много години на различни по вид позиции осъзнавам, че голямо значение има страеса на работното място, затова и всяка длъжност съм я разглеждал като пакет - заплата, стрес, сигурност на позицията, отпуски, здравни осигуровки, допълнително пенсионно осигуряване, официални празници, работни часове и свободни уйкенди. Осъзнавам обаче, че не съм отборен играч (тиим плеър), максимум с един човек мога да бачкам, и то между двама трима точно определени. Мразя отборни оценки, а и последните години поради липса на достатъчно кадърни кандидати много фирми така занижиха стандартите за кандидадтстване, че се напълни с много некадърници. Че и аз почнах да се скатавам заради тях, щото иначе започвам да се чувствам прецакан.
Оплаках се... ай ши гий и джен-зи-тата и милениълите.

Аз съм медицинска сестра. Преди 10 години имигрирахме. В България работех съвсем в друга област.
Тук изучих новият "занаят". Не знам в Бг какво, колко и как работят мед. сестри. Тук се работи здраво, отговорностите са големи и заплащането е прилично.
Като сравнително нови имигранти си имаме нашите "борби". Колежките ми, които са на моята възраст, вече са си изплатили къщите, отгледали и изучили децата, или вече са се погрижили да заделят средствата нужни за висше образование.
Ние скоро купихме къща и изплащаме ипотека. В същото време заделяме и за университет и колеж. Ако кажа, че е лесно - ще излъжа.
Колежките ми мислят вече за пенсия и как ще си прекарват времето с любимите си хобита, а на мен ми е ясно, че за мен такива луксове не се очертават. Ама, не се оплаквам. Това си е било наш избор.
Средата, в която работя е страхотна. Хората, с които работя са разкошни. Има огромно значение в каква атмосфера работиш, какъв е екипа. Колкото и да е тежка една работа, като опъват всички "мулета" заедно, нещата се получават.
Аз знам, че по всяко време имам зад гърба си един цял екип от позитивни, кадърни и отзивчиви колеги. Знам, че и аз съм там за тях, когато имат нужда. И те го знаят.
Работата ми е такава, че често възникват спешни ситуации, в които трябва да се действа бързо и адекватно. В тези случаи всички работим заедно като добре смазана машина. Въпреки, че ситуациите са стресови и нечий живот е в риск, всеки знае какво трябва да прави и си върши работата перфектно. Удовлетворението е огромно!
Някои неща не се купуват с пари и не струват пари.

Това, което за теб е пропилян потенциал, за мен е гръбнак и морал.

Моите доводи да стоя на сегашната ми работа са следните - работя от 8 до 17 ч, почивам на всички официални празници, ако се наложи мога да излезна по всяко време, мога да отсъствам без да се ме е грижа кой ще ме замества, болничен, отпуска не са никакъв проблем ( само на парите се отразява, хе хе), мога да стигна с двата си крака до там, не съм зависима от транспорт и прочее. Заплатата е малко над минималната , за пари работи мъжа ми, там вече неговите работни ангажименти са с приоритет пред всичко. Моето е и да си разходя гащите дето се вика, колкото да не съм в къщи.

Свободата да вземам решения ме задържа. Предпочитам да работя друго, но за съжаление не ми разрешават.
И без изключения при възможност за други приходи се възползвам. Парите никога не стигат

И за мен парите са важни, не ми е все едно дали ще работя за 1000лв или за 2000лв. Но и атмосферата в работата, възможността за баланс между работа и лични ангажименти също. Предишната ми работа ми допадаше много, дори в почивен ден не можех да издържа сутрин да не си отворя лаптопа с имейлите, докато си пия кафето, въпреки, че по принцип успявах да си свърша работата в работно време. И аз можех да излизам винаги, когато ми се наложи, е не без да ми е все едно кой ще ме замества. Трябваше да се разбера с някой колега за това, което можеше да се свърши само на място и е спешно, а останалото си довършвах на лаптопа по-късно. На новата работа не знам как ще бъде, започнах я миналия месец. Мисля, че е в сферата на мечтите да искам да ми е толкова комфортно, колкото беше на предишната, но се надявам да успея да поработя още някоя друга година на сравнително добри осигуровки, защото не мисля, че има шанс да е така чак до пенсия. От един момент нататък вероятно ще е само за трудов стаж, да съм сред хора все пак и за поне някакви доходи .

Пропускате, че има доста хора като мен, за които това е равно на разболяване. Аз ще си загубя съня, ще съм постоянно в самообвинения. Парите няма да ми върнат здравето. Човек не може да изкарва пари на всяка цена.

Кое ще избереш ако имаш възможност? Работа в офис от 9 до 18 за 5000 чисто или за 15000 да чистиш софийските колектори за отпадни води от 8 до 14?

Не мисля , че сравнението е релевантно. Когато сравняваме 1000 и 2000 лева при днешните условия, означава да правим компромис с базови разходи за храна, здраве и т.н. С 5000 лева човек може спокойно да си позволи всичко необходимо и няма такава мотивация да работи кофти работа за повече пари.

Защо да няма мотивация? Лятното време сама казва, че това е нейният основен мотиватор.
И не разбирам, какво значи не релевантен? Значителната разлика в сумата или нещо друго?

Какво представляват тези колектори?

И на мен ми е интересно какви са тези колектори? Няма как да кажа дали бих го работила, като не знам за какво става въпрос. Иначе 2000 лв.са ми достатъчни, не съм алчна. Преди около година ми предложиха работа със заплата с около 500лв. над тогавашната, а за мен това са много пари(като процент от дохода) и не се колебах дълго преди да откажа, а не беше гадна. Но сега, докато си търсех работа от ноември до април, защото се наложи, масово предлагат заплати от 1000лв. чисти за позиции на пълен работен ден, при това с изисквания за образование, за опит, за специфични умения или пък осигуровки и на МРЗ и остатъка в пликче, което не ми е приемливо. 1000лв.на месец може и да ти стигнат за сметките и храна, но нямаш никакъв буфер за извънредни ситуации и нищо за душата.                                                    Интересно ми е дали наистина има офис в София, в който се вземат 5000лв.от експертен персонал без ръководни функции. При нас такива пари мисля, че вземат само висшите мениджъри и то предполагам няколко човека в цялата област. Даже мисля, че и в съседните области е така.

Тунел под земята с различни размери.

Не се заяждам. Просто никъде не виждам да е написала , че парите са основният и мотиватор. Казва, че са важни , когато говорим за разликата между 1000 и 2000 лева.  Когато говорим за 5000 лева , обикновено мотивацията се променя и не парите , а други фактори надделяват в избора на работа. Тя ще сподели дали правилно съм я разбрала