Какво ви дава удовлетворение в работата ви?

Няма как да си напорист,успешен, супер-дупер...и да не се лишава не една, а повече от една страна на живота, в дългосрочен план. Здравето и личния живот,задължително.
Затова, има много  изгърмели хора, които  от нищото, ( то не е нищо в личен план- някоя разтърсваща случка ще да е), се преквалифицират.
Топ адвокатка,че и медийно позната, отвори закусвалня в наше село. Всички си мислехме, че е инвестиция,  забавление...вече 4 години  сервира тапас, доволна е явно, осинови дете....

Да, дори да има талант то не е само 1 фактор и седене в поза лотос докато около теб валят резултатите от твоята гениалност. Ама и само с блъскане не става .

В момента - нищо.

"Ако си фен на метрото - ела нощна в депото" ))) Такава реклама видях днес в подлеза на НДК - ох, много се смях;

Това, което задържа човек на дадено работно място, не винаги е онова, което го удовлетворява, за съжаление.
Мен ме удовлетворява да виждам, че от действията ми има видим резултат и видимо доволни хора, което по някакъв начин е добре, когато има и някакво парично изражение.

Удовлетворение в работата ми носи самият факт, че се занимавам с нещо, което обичам и в което се чувствам уверена. Когато виждам резултатите от труда си и знам, че давам стойност – както за екипа, така и за хората, с които работя – това ме мотивира истински. За мен е важно не просто да върша работа, а да усещам смисъл и развитие в нея.

На мен удовлетворение ми дава да възстановя всеки зъб така, сякаш това не е просто пломба, а като художествена реставрация с точно възстановаване на формата и да стане невидима за друг зъболекар. За да става това, трябва човек да приема работата си за нещо като хоби, и да няма търпение да разреши всеки случай.

Друго, което ми носи удоволстие е, че сам избирам работното си време, един ден може да започна от 12 на обяд, друг да започна рано сутрин и към 14.00 да съм готов.
Трето , което ми носи удовлетворение е, че избирам пациентите си и е доста приятно. На повечето от тях знам  къде учат децата им, как прекарват ваканциите си, кога са притеснени, кога мога деликатно да им намекна, че са влошили хигиената и кога по-директно мога да спомена.
Четвърто е, че след като дам най-доброто от себе си в работата си, мога в края на деня или края на месеца да получа най-доброто като клиент- на мечтаната почивка или мечтаното заведение, фитнес, спа.

И за мен удовлетворението идва, само когато човек умее и има възможност да си върши работата наистина добре. Също толкова важни са нормалната работна атмосфера, и приходите да съответстват на нивото на компетентност.

Първият ми приоритет при работата се поделя между възнаграждението и добрата граница между служебен и личен живот. Каквото и да работя, ако тези двете не са изпълнени, никакво удовлетворение не усещам и не съм усещала. Интриги в степен наистина да ми пречат все още не съм срещала, дано не срещна.

Аз съм на същото положение,от 6м съм на работа след майчинството,нещата много са се променили,трафика до там ме стресира и напряга допълнително,организацията сутрин по ясла ,ранното ставане и денят ми става плътно 12ч на крак...Мотивира ме единствено заплащането ,заради което и се натискам ,но от стрес и напрегнато ежедневие започнаха здравословни обаждания ..
Едва изкарвам седмицата,вечер съм като пребита,нямам желание за никакъв живот и мероприятия извън дома,изморена съм и а и нямам време за нищо странично..

Аз съм супер удовлетворена от сегашната ми работа - рецепционист рент а кар на Майорка. Работя я 4 ти сезон в момента. Само да кажа, че иначе съм вишистка, но по висшето си съм работила само 3 год в Бг и после се почна моето странство ( заедно с мм ) по чужбина. Работила съм какво ли не- сервитьорка, по рибни фабрики, карала съм багер, асистент в ДГ, и т.н.
Но тази работа тук ми падна на сърцето. Това не бе 1- та ми работа на Майорка, първо бях аниматор за 1 месец в 1 хотел.
И така...Защо се влюбих в тази работа? 1. Офисът ми е в 1 хотел 4 звезди, на много курортно и приятно място. 2. Клиентите са нормални повечето, платежоспособни и рядко имам проблеми. 3. Работя по 6.5 часа на ден, т.е. имам останалото време свободно за плаж, тренировка или домашни задължения. 4. Нямам шефове на главата, шефовете са в друг град на Майорка и никога не идват да ме " проверяват". Работя сама на смяна, само колегите идват от време на време да ми карат коли на хотела. 5. Заплатата ми е добра като за Майорка и Испания ( защото правим хубава " каса" и шефовете ценят този офис). 6. Като няма клиенти мога да си чета книга, да си ровя в телефона, да си приказвам с някой по тел. или да си записвам гласови в уотсап.
Но най- голямото удовлетворение ми носи самото място на хотела. Чувствам се щастлива всеки път като шофирам до работа, особено сутрин, сякаш шофирам към едно магическо място. И като стигна се потапям в магията. Толкова е разкошно! И зимата когато е затворен хотела, понякога ходим с децата и ММ в тази зона, там винаги цари едно спокойствие....Има дървета и когато подухва обичам да ги гледам през прозореца на хотела как се поклащат.

Мелина, колко хубаво си го написала! Ние поне 1 път годишно сме на Майорка. Питам се, не е ли скучно през зимата?

Аз живея в Порто Кристо, където има много местно население ( майоркинци). Т е. и зимата е оживено, има си типичните майоркински празници, фиести и шествания. Както каза една приятелка българка, която също живее тук" Порто Кристо е много купонджийско".

Мелина, имам приятелка, работила същото и живяла на Майорка и така ми разказваше такива неща. ❤

Възнаграждението винаги е решаващ фактор, когато ти трябват пари, когато започваш, когато не разчиташ на никого за нищо. Като мине време и се утвърдиш, стъпиш си на краката, подредиш някаква динамика в живота, като цяло се развиеш, започваш да виждаш и разбираш, че има и други неща - свободно време, баланс, хибридно работно време, бенефити, локации и т.н.

В много браншове е важно на колко започваш, че с годините увеличенията са минимални.

Като оставим настрана инфлацията последните 3 г., Ковид и т.н., следващите години ще има застой според мен, с малък към никакъв растеж, след може би горе-долу уеднаквяване на всички, но пак ще си зависи от Синдикати, политическа воля.

Аз отдавна не гледам парите само. Естествено, имам един минимум, под който никога не бих паднал, но това е нормално, едно е да си на 20-25 тепърва започващ, друго с опит, изградена личност и професионалист.

Към днешна дата в София особено всички са много разглезени.
За мен вече никой няма право да мрънка, заплатите са адекватни за оцеляване, с малки изключения, примерно на мед. сестри е хубаво да се удвоят, парамедиците и т.н.

Със заплата освен 5-7+ и нагоре не се "забогатява", но потенциално можеш да живееш много добре и спокойно.

Живее се с 2 и 200, но както може да не стигат и 10 и винаги да си на червено, така и с 3-5к да направиш чудесии от храброст в рамките на 10-15 г., години в които, ако си разумен, с правилни приоритети, потребителски профил и дисциплина, би могъл да си подредиш живота много добре.