Какво ви дава удовлетворение в работата ви?

  • 5 048
  • 96
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 61 623
Сегашната ми работа е много голям компромис като позиция и заплащане. Но ми е важна поради възможността за работа на смени, което пък е свързано с ангажиментите ми вкъщи, с възрастна майка и 2 кучета. Няма на кого да разчитам, не мога да бъда редовна смяна и да не мога нито на лекар да отида, или нея да заведа, нито до институция. Също и условията на труд са ми важни, да ми е чисто, топло и приятно. Колектива е компромис, но отдавна съм възприела мисленето, че на работа не са ми нужни приятелства.
Та, на въпроса, удовлетворението ми идва от възможността да си гледам основно домашните задължения.

# 31
  • Мнения: 1 435
Ilien правилно си ме разбрала, точно за разликата между 1000и 2000лв.говорех. От наличните възможности си избирах да отговарят на критериите ми за заплащане, локация, работно време и да е нещо с което бих могла да се справя. Накрая бях свалила летвата на 1500лв.чисти (но поне да са на реални осигуровки) , което не мисля, че е толкова недостижимо. В крайна сметка започнах за малко повече, пак няма две и е по-малко от колкото вземах преди година, но в тази икономическа ситуация и за нашия край мисля, че е най-доброто за момента.

# 32
  • Мнения: 267
Имах време, през което работех за чест, удоволстие и атмосфера. Но с времето тези неща се променят, променат хоризонтите и перспективите. Имах време, когато работех, за да се уча; Имах време, когато работех, за да променям. Сега най - накрая дойде времето, в което работя само и само за пари и ми е много спокойно, неангажиращо, неотговорно, защото е само за пари.

# 33
  • Мнения: 245
Сегашната ми работа, ми носи стрес и напрежение от хората, които са вътре в този процес. Динамична и разнообразна сфера, което е супер. Но както за пореден път се убеждавам, хората сме тези, които съсипваме и усложняваме всичко. Колективът и атмосферата в офиса са ми топ приоритет, парите са ми следващия фактор. Лошото е, че няма как да знам при смяна на работата, дали няма да попадна на същата обстановка, та дори и по-лоша.
Опитвам се да се боря, осъзнавам, че навсякъде е така /с трудни хора/ и рискът е голям, но осъзнавам и, че бих могла да имам работа на която да ходя с удоволствие. Което е другата страна на монетата.
Чакам петък и мразя неделите. Вече близо година съм така. Стресът ми се отразява вече и здравословно.
Да видим до кога ще стискам зъби….демотивацията е голяма.

# 34
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 556
Много си обичам работата. Вярно много стрес, няма почивен ден, няма болничен, денонощно ми звъни телефонът, но не бих я сменила за нищо на света. Може би за нещо временно и пак бих се върнала към адвокатстването. От момента, в който завърших право, си работя по специалността както се казва, дори още не бях си взела удостоверението за правоспособност, когато кандидатствах на две места и от двете ме взеха. Избрах държавна администрация с идеята да поработя малко и после да се впиша като адвокат. Това ми бяха най-щастливите 2 години и малко в живота, мога смело да го кажа. Невероятни хора, чудесен екип. Сега като адвокат точно това ми липсва, екипът, тъй като много обичам да работя с хора.
В интерес на истината парите не са това, което съм очаквала, друго ми носи удовлетворението. Когато клиент например ми каже - Вие сте най-добрия адвокат или Аз много адвокати съм имал през годините, но като Вас не съм имал, да ми целува ръцете и да плаче... Когато колеги идват в кантората или ми се обаждат да си говорим или да коментираме техни казуси, или да ги заместя по техни дела, или са ме препоръчали на техни клиенти... Ей такива неща са ми най-голямото възнаграждение.

# 35
  • София
  • Мнения: 73
Основното, което ме задържа е, че давам само нощни смени- по мое желание. Имам дете с увреждане, за което трябва да се грижа през деня, затова работя през нощта.
Във фирмата се редуват дневни и нощни смени, безкрайно съм благодарна на работодателя и колегите, че давам само нощни. Заплащането не е високо, но не е ниско, близо ми е до вкъщи.

# 36
  • Мнения: 1 623
Основното, което ме задържа е, че давам само нощни смени- по мое желание. Имам дете с увреждане, за което трябва да се грижа през деня, затова работя през нощта.
Във фирмата се редуват дневни и нощни смени, безкрайно съм благодарна на работодателя и колегите, че давам само нощни. Заплащането не е високо, но не е ниско, близо ми е до вкъщи.

Как се наспивате изобщо? Тук има наистина страхотни жени и майки! Пожелавам всичко най-добро и състоянието на детето Ви да се подобрява! Кураж и сили!

# 37
  • Мнения: 33
Като чета повечето коментари, не знам защо се отчитам. Не се чувствам особено удовлетворена на работа. Останах сама, едни ги няма заради майчинство, но казват няма да им стъпи кракът пак там, други напуснаха, заради парите и натовареността. Аз виждам някакъв шанс или виждах откъм заплата след като останах сама. Уви вече близо 3 месеца не виждам промяна, сега се говори за някой % отгоре, но за всички, което пак не ми дава удовлетвореност, че някой вижда, цени, че се старая сама. Удобство ми е, че няма току-така да ме изгонят, тъй като съм понатрупала опит малко или много, няма как някой да поеме от раз всичко. Разочарована съм като виждам как някои ме товарят вповече, защото се старая. А същевременно други на постове над мен ги виждат и казват не се справят, но си стоят на постовете и заплатите, а при мен няма промяна. Имам 2 малки деца и не мисля ще съм желана на ново място, засега мотото ми е да трупам колкото мога повече опит. Има единици свестни колеги, но имам и много отровни личности в работно обкръжение.

# 38
  • Мнения: 1 623
На много работни места има отровни хора. Понякога си мисля, че нашата държава е в топ 20 на най-негативните граждани.

Всеки иска да вземе максимума, но да дава минимума. Мълчи си при явни несправедливости, но вие като куче, когато същото се случи на него. Следи и за дребни нередности у другия, но правилата не се отнасят за нея.
Не навсякъде. Но е по-често срещано, отколкото обратното.

# 39
  • Мнения: 95
На много работни места има отровни хора. Понякога си мисля, че нашата държава е в топ 20 на най-негативните граждани.

Всеки иска да вземе максимума, но да дава минимума. Мълчи си при явни несправедливости, но вие като куче, когато същото се случи на него. Следи и за дребни нередности у другия, но правилата не се отнасят за нея.
Не навсякъде. Но е по-често срещано, отколкото обратното.

Права сте. За съжаление сме си нация от мрънкачи. Специалисти сме в това винаги да търсим и намираме негативното. Постоянно се сблъсквам с подобни токсични хора и се изумявам как дори в най-хубавите моменти успяват за нещо да измрънкат.

# 40
  • Мнения: 7 945
Цитат
Какво ви дава удовлетворение в работата ви?

Петъчните следобеди, ваканцията и ваканцията на началството.

# 41
  • Мнения: 1 424
А да, забравих да добавя, че също така работя от вкъщи, така че повечето мрънканици ги избягвам, а тези които виждам поне не мога да ги чуя.

# 42
  • Мнения: 10 813
Всичко е до мотивация и желание, ако предположим, че "бекраундът" ти е налице.

Един от близките ми приятели, топ от баш програмистите с 20 годишен опит, самоук по същия начин заради скруполи и някаква виждания негови си, мързел дори, отказваше всякакви предложения от казина и тем подобни сенчести бизнеси, вместо сега да е милионер със собствен продукт и клиенти по целия свят. Той ми е пример за пропилян потенциал, малко и саможивец, а както знаем без хора около теб също не става.

Абе, един път да почнеш да взимаш 7-10к+, е така 6-12 м., много неща ще ти се променят, или поне биха.

И средата е важна, колеги и т.н., бенефити, гъвкавост, перспетиви.

Всеки случай крепостно селяничество няма, и повече това го виждат, но много са вързани, било заради локация, деца, свикнали.

Това, което за теб е пропилян потенциал, за мен е гръбнак и морал.
Пропилян потенциал ... според кого ? Т.е. според един потенциал, друг може да го вижда по друг начин. В една друга тема една майка се вайаше как гениалното и порасло момче не било оценено от околните като втори Зукърбърг .
Така че форумските оценки са едно, реалността е друго.
За мен всеки постига в крйана сметка каквото си заслужава. Дали го е научил по един или друг начин ... пак го е научил.
Не знам човек без дарба за нещо да блести в това нещо. Колкото и амбиции да има и да ходи да си медитира и да си самовтълпява как нещо си или някой си му е виновен - я майка му и баща му, я външния вид ...

А по темата четох една статия и според нея за това как се чувства човек с успехите си е важно как е видян от околните и по-високите в йерархията. Не било само да получава енди пари и нито дума. НА човек му било важно да му кажат - браво, благодаря, хубава работа, добро постижение ... и да го потупат по рамото .

# 43
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 851
Пропилян потенциал ... според кого ? Т.е. според един потенциал, друг може да го вижда по друг начин. В една друга тема една майка се вайаше как гениалното и порасло момче не било оценено от околните като втори Зукърбърг .
Така че форумските оценки са едно, реалността е друго.
За мен всеки постига в крйана сметка каквото си заслужава. Дали го е научил по един или друг начин ... пак го е научил.
Не знам човек без дарба за нещо да блести в това нещо. Колкото и амбиции да има и да ходи да си медитира и да си самовтълпява как нещо си или някой си му е виновен - я майка му и баща му, я външния вид ...

А по темата четох една статия и според нея за това как се чувства човек с успехите си е важно как е видян от околните и по-високите в йерархията. Не било само да получава енди пари и нито дума. НА човек му било важно да му кажат - браво, благодаря, хубава работа, добро постижение ... и да го потупат по рамото .

Не съм съгласен.
Малцина получават това, което заслужават, било в негативен, или положителен план.
Голяма част от знаещите, можещи и морални, честни, харесващи си работата, професията така и не успяват да "прокопсат", и кютат с мизерни възнаграждения цял живот.

Не всеки е роден лидер, напорист, готов да "носи" и пробива.

Няма "форумни оценки" при мен, говоря с реалности и живи примери от хора около мен, и не само.

Отдавна съм минал времето на "потупванията по рамото" от вида "браво, моето момче".
Вече името работи за мен, знам си цената, който е готов да я плати, и плаща, си стискаме ръцете и работим дългосрочно, който не - си търси друг кадър, колега, партньор.

Също корпоративният стрес не понася на всеки, не всеки издържа осилника, интригите, това да си постоянно на телефона, разрешавайки всякакви проблеми и казуси, още повече вечерно време да ти се звъни, аз примерно това не обичам, и не вдигам, освен на много близки, защото си ценя личното пространство и почивката.

А относно IT-то, казината само за пример ги дадох.
Много му е зор на служителя какво става отзад, отвъд.
Той получава заплата да гледа там, следи на екрана глупотевините и да съпортва.
А това, че му се плащат безумни суми месечно, за това което прави, е отделен въпрос, но такъв е пазарът и секторът. От парите и хубавото никой не бяга, а всеки ги иска и търси.

Последна редакция: вт, 27 май 2025, 08:59 от Revoker

# 44
  • Мнения: 10 813
Revoker нямам никакво намерение, а и нямам квалификация да ти анализирам мнението. Обаче на мен лично, като на най-обикн. човек ми прави впечатление противоречието между решил съм си , знам си цената и коментарите за казината, начин на работа , заплати и пр. Т.е. какво не ти достига при теб., че чуждата копанка толкова ти привлича погледа ?
Също това
...
Не съм съгласен.
Малцина получават това, което заслужават, било в негативен, или положителен план.
Голяма част от знаещите, можещи и морални, честни, харесващи си работата, професията така и не успяват да "прокопсат", и кютат с мизерни възнаграждения цял живот.

Не всеки е роден лидер, напорист, готов да "носи" и пробива....
Ами то и не всяка красавица по света е на корицата на списанието. Ти знаеш ли колко перфектни миничета и жени живеят съвсем обикн живот , може би дори покрити ? Т.е. не можем всички на първа линия. Обаче и лидер само с амбиции ... ? Може да стане лидер, но какъв лидер ? Напорист, амбициран, на когото хората завиждат   ... или лидер, който хората харесват и може да ги води?

Общи условия

Активация на акаунт