Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 10

Започвам с едно ще продължа с друго...

Тази тема е поредица е 10 "издания" с изключително стойностно съдържание, пълни са със съвети и подходи и си струват прочитането защото не са просто общи приказки. Вие самата пуснахте отделна тема, там писахме много хора, имаше съвети, вкл и от пораснали индивиди носители на състоянието. Така че информация има и оплакването че никой не ви е обърнал конкретно внимание не е точно. Налага се да четете публикуваното и сега и преди.  ДВХА е състояние, за преодоляването на което няма точна рецепта ( 3 яйца, чаша мляко и т.н.) . Подходът е холистичен. Голяма част от него е дело на родител и той трябва да "порасне" и да се образова по проблем. Повечето неща по работата в тази сфера са на принципа не проба грешката. Има някакви общи положения, но как  ще бъдат постигнати дадените цели с конкретно дете няма упътване.

Понеже нямате знания за спецификата на състоянието ДХВА, вие не можете да осъзнаете че има деца носители на това състоения като първично нарушение, но има и други за които ДХВа е вторично отклонение. А първичното им  нарушение е нещо друго. Същото като при онова дете което споменавате че било подлагано на АВа (поведенческа терапия в първи клас). И да има при него ДХВА това е вторично отклонение  не е първично нарушение. Първичното или вие не ни го казвате, или на вас не ви се казва,  или вие не можете да го видите, или го виждате но не можете да го осъзнаете.  Предполагам че става въпрос за съчетание на спектър с ХДВА в първи клас.

Съответно вие имате виждането че ако едно дете дивее , а вие не можете да подгънете крак, това е очевиден показател че то има ДХВА и вие погрешно се концентрирате именно върху него. Като не можете да извадите дивеенето от контекста на цялостното състояние. Защото и то е важно.

Целият интелигентен свят и половин Европа следва DSM V. В бг все още не могат да въведат MKB 11 за да престане това диагностиране на 6г, което е свързано с предписване на успокоителни. Ние живеем в България, но пък можем да се информираме какви са тенденциите в диагностиката на специфичните състояния и защо се смята че дете не трябва да се диагностира до 12 г.  и така да се предотвратят допускани грешки в диагностирането, зиписването на ненужни лекарства. Защото лекаството действа докато се пие. Но после... Не са работи върху причината, повлиява се следствието. Потиска се енергията, успокоява се детето на биохимично ниво. нищо повече. Но тези новости по DSM V ще дойдат и в бг , въпросът е кога най-после препоръките за МКБ 11 ще се преведат и въведат в нашата медицинска система.  

Обяснявам с пример. Ако си представим че имаме дете първичен носител на ДХВА, то няма други нарушения. Останалите компоненти на развитието му следват нормата. Норма следва и проговаряне и интелект и разбиране, адекватност. Засяга се концентрация и поведение.  Заради концентрацията би могло да се засегнат академичните знания,  но дотолкова че дори будейки деца с интелект в норма или дори често над нормата , те да не могат да го демонстрират заради липса на добра организация. Те са буйни, експанзивни, често бунтари, мислят извън кутията. но всичко това  не ги обрича на асоциалност или липса на приятели. Особено ако подходът от страна на родители в детските години  към тях е бил адекватен. Те формират компенсаторни механизми. Можe във възрастния живот да преминават през лашкания, може да се стигна до периоди с медикаменти, но преди всичко всеки намира индивидуалния си начин за справяне с хаоса и експанзивността. До там с първичните носители.

Много често обаче ДХВА е вторично отклонение при някакво първично нарушение ( интелектуален дефицит, спектър, специфични нарушения в ученето, обсесии, други разстройства) . И това трябва ясно да се отчита от родители и специалисти когато се "разглежда едно дете". Ако има отклонения в нормата в развитието, то не говорим за ДХВА, говорим за нещо друго , към  трябва да се обърне фокуса. Затова апелирам към четене и осъзнаване на това какво всъщност е ДХВА. Както и към критичност към в прочетеното. Защото съм попадала и на абсурди в ефир представяни от специалисти като  -всички деца с ДХВА  са с наличие на тежки метали, което предизвиква хиперактивността и пр. Ако детето е спектър с ХДВА, то може и да говорим за тежки метали. В другия случай на чист вид ДХВа говорим за допаминовата "следа".

Какво искам да подчертая и да остане като следа тук в тази тема - има ли някакво отклонение от нормотипичното развитие - проблеми с разбиране, проговаряне, адекватност, поведение не отговарящо на реалната възраст , то тогава, дори и да има прояви на ДХВА   фокусът не е върху него. Говорим за ДХВА като вторично допълнение към някакво друго нарушение/състояние. Важното е  онова първичното. И именно то трябва да се терапевтира в този случай. Защото ако онова първичното състояние не се терапевтира, то ДХВА не може да се бъде повлияно по адекватен начин. От опит мога да кажа че когато първичното се повлиява положително, много често признаците на хиперактивност могат да намалеят и дори да изчезнат.

Извинете, бих искала да помоля да изпишете двете съкращения с думи.

Дали са ви много насоки, особено последното мнение е много подробно. Детето ви е все още малко и Хиперактивност с дефицит на вниманието е състояние за цял живот, което хората, които го имат се учат да контролират. В България има тотално неразбиране на проблема и конкретно на това състояние, много хора си мислят че детето просто си е палаво и ще го израсне. Съветвам ви ако ползвате английски да потърсите в реддит, има ужасно много информация и най вероято ще трябвят години детето да бъде правилно диагностицирано и съответно правилно терапевтирано с медикаменти и терапия. Няма магическо хапче в тази ситуация и обикновенно със започване на училище нещата стават наистина сериозни. Някои деца са само хиперактивни, някои са само с дефицит на внимание, някои с комбинирано ADHD, не вярвам да получите точната информация за вашето дете от форума, без надежден специалист, които познава този синдром в дълбочина.

Разбира се че се опитвам да чета назад в темите, доколкото времето ми позволява.
За сега обаче случаите и съветите които чета са за по големи деца, които най малкото разбират какво им се говори.
При мен е по сложно тъй като детето не само че не отговаря даже с да или не, но е и спорно доколко изобщо ме разбира когато ѝ говоря елементарни неща.
Понякога не ме поглежда дори, сякаш не чува.
Вчера я помолих да затвори вратата. Повторих го няколко пъти като молба. Гледаше ме сякаш не разбира какво казвам и накрая ме подмина просто.
А тя обича да затваря врати.
Та болшинството съвети в темата са много полезни, но за по големи деца.

На 20 месеца моето и не говореше, беше започнал говор, който на 13 месеца спря. И първа цел ни беше проговарянето. За затварянето на вратата, ела да видиш като порасне как ще те слуша. За намаляване на активността целях да приуча към стриктен режим с минимум дразнители. Кафета и магазини бяха забранена територия. Ако много се налага, мъж, приятелка, съседка за магазин, аптека, но обикновено 1 път седмично мъж ми зареждаше. Кафе вкъщи. Спомням си, че редовно пълнех леген с вода и давах едни рибки да се мъчи да лови с въдица, детска играчка с магнитчета или да пуска предмети да плуват във водата, тя много я успокояваше.

Вие си отговаряте сама защо няма нищо споделено за толкова  малки деца с ДВХА. И ще го разберете и от написаното в предното ми мнение. Защото те следват нормотипичното развитие и поведението към тях и тяхното възпитание, поставянето на граници, установяването на ръководещ контрол не е по различно от това което правят родителите на всяко друго дете. Изисква съчетание на повече строгост и повече  разбиране от страна на родителя.  Нищо повече за дете на 20 месеца.


За да разбира елементарни неща трябва да бъде научена да разбира. Да борави с многопластност на думата врата - каъо форма, съдържание, наименование и действия които се прилагат към нея. Дали е научени детето какво е "врата" и какво "затваря" зависи от това дали сте я научили вие на тези знания и умения, защото ако го изисквате без да сте го "преподали", няма да получите адекватност. Ако детето не се учи естествено и има някои "червени лампи" в поведението (описвано от вас) ,  то може да бъде поставено в рискова група на едни други състояния, които са първични нарушения при съчетание с ДВХа - като вторично отклонение. Съответно, мястото за съвети се премества към друга група, защото при  децата носители на това състояние, стандартния родителски подход не важи.


Laurentin, съжалявам да го кажа но при твоето дете ако  има ДВХа е вторично отклонение. Дамата това не го знае, а трябва да се уточни. Защото тя  достатъчно объркана да смята че ДХВА в чист вид може да провокира забавено проговаряне, липса на разбиране и други поведенчески специфики. Не може.


Напишете  кои точно аббревиатури са неясни и веднага ще ги изясня.

Както казах, тя обича да отваря и затваря вратите. Съответно много ѝ е говорено в това отношение. Като "браво, ти отвори вратата"', "браво, ти затвори вратата" или " не отваряй вратата", "чакай мама да отключи вратата"... Това са изрази които чува ежедневно и е странно да не знае какво е то врата.
В същото време ако я питам " къде ти е телефона, топката , бибата, млякото, водата...", започва да ги търси и ми ги показва. И явно речника ѝ е доста ограничен за момента и трябва по сериозно да се работи върху това.
Има думи които беше започнала да казва и употребява от време на време, а после спря да ги казва. Като "няма" например.
От друга страна много говори, но някакъв неин си език и никой не ѝ разбира.
Ще видим днес какво ще каже логопеда.
     При нас има и друго, което не за пръв път забелязвам. Когато детето се храни добре, е съвсем друго дете. Пак не се спира и по три пъти поне става от стола докато успея да я нахраня, но истериите от сутрин до вечер драстично намаляват. Няма я тази нервност и избухливост. Сънят ѝ също е по спокоен.
Лошото е че се храни максимум 1седмица добре и после минава пак на диета която продължава месец -два.
И не мога да разбера дали истериите се дължат на лошото хранене, или лошото хранене се дължи на истериите ѝ, но определено виждам връзка между двете.
Два пъти лежахме в болница заради нежеланието ѝ да се храни и нищо конкретно не откриха като причина.
На ЯМР видяха нещо в главичката, но не можаха да кажат точно какво и що и дотам.

Geizer, такава връзка между храненето и нервността я имаше и при моето дете. И при нас не откриха причина за неяденето.

Консултацията мина.
Има изоставане според тях почти във всичко , но пък смятат че детето има потенциал да си навакса.
Предложиха ми 2 варианта, като единият е веднъж в месеца да ме консултират мене как да работя с детето, а другият е работа с детето веднъж седмично, като много се бавела процедурата по одобрение и сигурно ще може да започне чак на лято. Трети вариант е на частно, като не знам колко ще издържим финансово.
По Неприятната новина дойде от логопедката. Според нея е проблем че детето не яде твърда храна и не ползва достатъчно езика, което е проблем за говора. А тя твърда храна хапва в много малки количества, и после или гладна, или пасирана храна, или бисквити. И аз разбира се избирам пасираното само и само да яде нещо смислено.
Храни се 4 пъти на ден. Сутрин АМ, после 2ро и 3то хранене пасирано и няколко хапки нещо на парченца и 4то хранене пак АМ ако не е минала на диета. Ако е на диета , шише вода за вечеря и така заспива.
Та храненето ѝ ми е страшно болна тема и ако някой може да ми препоръча във Варна специалист, който да работи с детето за дъвкателните му умения и всякакви други съвети ще съм благодарна, защото аз не виждам как бих могла да се справя с дете което като чуе само за храна и тича да се скрие някъде. :disappointed_relieved,:
Чакам да ми се обадят и от Гърция, да ми кажат там какви са вариантите и да решавам кой път да хващам.

За храненето нямам идея. И моята се хранеше по този начин на около 2 години. С порастването прояде морков, твърда круша, ябълка, в минимални количества за съжаление. И сега предпочита кюфте пред пържола, мързи я да дъвчи. Логопедката правеше масаж на бузите отвътре с някакви инструменти. Имаше упражнения за стимулиране на устните и езика, ако потърсиш в Интернет ще излязат.