МОН - промените продължават (7)

Най-точният коментар.
Едно време учехме стихотворения и четяхме книжки и това ни бяха едни от малкото забавления. С нетърпение чаках лятото за да мога по цял следобед да препрочитам и малкото детски книжки, които имах. Нямаше нищо по тв, дори чак вечер си спомям, че започваха да предават нещо. Преди това цял ден “звездички” на екрана имаше. За детски филмчета абсурд. Сънчо и Милион и едно желания - веднъж месечно /май така беше/.
На родителските срещи, майка ми е споделяла, че никой от родителите не смее да упрекне учителя. Винаги непослушните ги превъзпитаваха вкъщи и после бяха по -ниски от тревата, поне известно време. 
Първата родителска на дъщеря ми в 1ви клас поне 5-6 родителя закъсняха и влязоха без да кажат дори извинете. Почнаха да местят столове да говорят, телефони звънят.
Дойде ред на госпожата да каже как се справят децата. Искахме поименно да чуем за всяко дете. Съвсем деликатно госпожата се опита да каже, че едно от момичетата говори в час, разхожда се и не слуша какво говори учителя.
Коментарът на една от закъснелите майки /по случайност майка на това дете/ знаете ли какъв беше?
Ами тя е много общителна затова, такава си е какво да я правиш…. И така си остана общителна…
На един от татковците единственото изказване беше - Ние нали ви плащаме заплатите - вие трябва да се оправяте с децата.
И така. Само малко примери са това, но е масово.
И да има издънки учители, но основна вина за това, в което се превръщат децата ни сме именно ние родителите.

В интерес на истината, така е, родителите са тези, които отговарят за децата си. Моето дете се научи да чете вкъщи, математиката я научи вкъщи, география знае от баща си, история също. Английски научи само, от интернет.
 На училище ходи да търпи булинг от любимците и протежетата на учителя по математика, който беше голяма клечка в училището . Сега ще видим как е в елитната гимназия, в която я приеха, благодарение на парите, които налях по частни уроци.
 Като всяка държавна институция, така и всяко училище зависи от личността на директора. Колкото по-прост и корумпиран директор, толкова повече гнили ябълки има сред учителите. А гнилите ябълки си имат техни протежета, или просто не си мърдат пръста да поддържат дисциплина в час, създава се нетърпима атмосфера, и го отнасят кротките деца с родители, които не правят пътеки до РУО да се оплакват, а търпят докато не прелее чашата, като тогава просто си преместват детето другаде. И като се преместят кротките деца и ето ти я, сегрегацията

Значи... като прочета "деца с дефицити" и ми причернява пред очите... Не знам какъв е смисълът на учителството за човек с такава терминология.
Да напомня - статията, която постнах, посочва 202 училища с близо 4000 ученици, независимо от големината на населеното място!

Не отричам, че има проблем с учителите. Години наред такива ставаха, които не ги приемаха нищо друго, защото професията беше низвергната и нископлатена. Сега пък такива особено в провинцията стават заради заплатата и то протежета на някого, защото  там това е най-високата заплата.
За мой късмет до момента мога само да кажа благодаря на учителите на децата ми за усилията, които полагат да ги научат, защото ми е ясно, че не всичко им  е интересно, че не всичко ги вълнува и много от ученото никога няма да им влезе в употреба, ама и много от сега няма как да знаят дали ще им потрябва. И не съм дала една стотинка за подготовката за гимназия, а и преди това,  но трябва да вмъкна, че до 4. клас следях дали наистина покриват някакви изисквания, като ги пращах на състезания с деца от цялата област, за да видя къде се намират, а след 4. клас учат в училища със силноселектиран изпит за прием и много си личи. В кварталното училище, от където тръгнаха, останаха децата, чиито родители в първи клас обясняваха, че "то таткото трябвало да се погрижи детето да напише 10 примера, ама той отишъл някъде си" и то пред първокласника или пък говореха на ти и малко име на учителя, все едно са първи приятели и пак си пролича на НВОтата.

Точно така. Педагогика отиваха да следват най-слабите ученици във випуска, които приемаха с ниска диплома или с някоя 3-ка по милост. Мисля, че дори имаше период, когато приемаха и с двойки, само и само да не закрият специалностите.
Не казвам, че всички са така. Има много хора, за които все още тази професия е призвание.
Години наред заплащането беше нищожно (съвсем до скоро беше така). А за големите градове като София заплатите на учителите все още са ниски.
Запитайте се искате ли вашите деца да станат учители? А децата ви биха ли искали?
И в случая не само ниското заплащане ще е фактор за отрицателния отговор...

Как така учител е може да обърне индивидуално внимание на всяко дете? Вие сериозно ли? Началните учители са всеки ден по 5-6 часа, с 25-26 деца, цяла година и вие твърдите, че този учител не може да обърне внимание на всеки ученик. То, сигурно в килийните училища един учител е успявал да научи повече деца да четат. А за дисциплината в часовете отговарят учителите, има достатъчно наказания, които могат да приложат към учениците. И да, училището е за всички деца - и на възпитани и на невъзпитани (колкото и субективно да е това) родители. Въпросът е защо не може даже да научи учениците в първи клас да четат. Ако някои деца имат "дефицити", то има един куп ресурси учители.

Без да съм учител, само от наблюденията над моите деца по време на КОВИД, твърдя, че НЯМА време учителят да обърне индивидуално внимание на всяко дете, а в килийните училища нямаме данни, че са имали същите постижения, които се очакват в сегашното общество и твърдя, че много от децата сега са много по-напред от нашето поколение и като знания и като умения, но много и нямат никакви знания и умения, защото нямат търпение и все по-често се срещат дефицит на вниманието, хиперактивност, дислексия, дисграфия и още в един клас и всички те имат нужда от индивидуално внимание и различно време.
Официално 3 деца със специални образователни потребности, като тук трябва да влизат и тези, които са изявени, а не само тези, които са изоставащи, е максимумът по наредба, но само ако са с документ, а те масово нямат документи и НЕ работят с допълнителни учители, защото така са преценили родителите им и няма сила, която да накара който и да е родител да обяви или не детето си със специални образователни потребности. За мен моите деца бяха ощетени, защото бяха напреднали, за други родители техните пък бяха ощетени, защото вървяха с доста по-бавно темпо. В училище се работи със средното ниво на класа при 24-26 деца, а знанията и уменията, които трябва да се усвоят са на санитарен минимум извън училищата със селекция.
Учениците нямат само четене, в 1. клас имат средно 2 часа БЕЛ, което включва 35 мин. четене и 35 мин. писане. Останалите часове са 35 мин. математика (някой смятат бързо, ама като дойдат до текстовите задачи и това, че не могат да четат с разбиране бави и другите, които могат), 35 мин. човеци някакви или родинознание. За да обърнат внимание и да си свършат работата в 1-4 клас по основните предмети най-често се взимат часовете по музика, рисуване, че и по физическо, точно защото се водят обикновено от един учител, та не знам кой се е научавал по мое време да чете или по време на килийните училища. Знам, че баба ми е учила до 4. отделение и знаеше аритметика и четене и до там.  По мое време пък имах съученик, който 3 пъти повтаряше 1. клас преди да продължи в следващия и друг, който с мен повтори 3. клас и остана да повтаря и след мен, че и след братовчедка ми, която беше на следващата година с него в един клас. Сега това го няма и няма и да го има, защото даже и родителите, които смятат, че е добре за децата им да повторят 1. клас още веднъж или колкото трябва, не получават такава възможност, а пропуските се трупат. Децата са различни и едни запомнят още в час, други имат нужда от 3-4 часа след това за упражнение. Едни ще се оправят сами от първи клас с ученето, други и до 7. клас ще им трябва помощ, на едни и при 30 деца всичко ще им е ясно, на други сами срещу учителя пак ще имат нужда от много повторения, докато схванат. Докато училището е масово, докато не се повтаря до усвояване на базови знания и се разчита на 35. мин в час учителят да обърне индивидуално внимание, за да се научи детето да чете, резултатите ще са вечно такива.

И друг път съм давала пример с личните лекари, които имат около 1500- 2000 регистрирани пациенти. Как успяват да ги познават всички, да ги ваксинират, да попълват картони, преглеждат, пишат болнични и извинителни бележки, пишат рецепти, дават направления, подготвят всякакви безумни бележки, които се изискват от училищата и детските градини. На всичкото отгоре отговарят и на телефонни обаждания. През зимата, при грипните вълни, не са върнали никой. Как така един учител, за цяла година не може да обърне внимание на всяко от 25-26 деца и да ги научи да четат? Ако дете има по-сериозни дефицити, то си има предвидени ресурсни учители, които трябва да го поемат. А отделно и много ученици ходят на занималня, където не е ясно на какво точно ги учат. Ако учител не може да научи учениците, без сериозни дефицити, да четат в първи клас, то по-добре да се закрият училищата, защото от тях няма никакъв смисъл. Не познавам дете, което да повтаря първи клас.

Стига с това четене при първокласниците. Далеч не е това проблемът на образователната система. И да чете гладко, като не вдява какво пише в текста, защото цял живот няма да отвори книга по собствено желание, е все тая научили ли са го, или не. А, иначе човек, за да чете гладко, не го учат други хора, а той сам себе си. Без значение първокласник, в детската градина, зрял човек.

Действащата нормативната уредба не позволява повтаряне на клас в начален курс, т.е., 1-4 клас, поради неусвоен материал.

Имат консултации. Обаче не ги ползват както трябва. Моето нали ходи. Учеше го половин година с червено гласните, със синьо съгласните, а аз споменах какъв е беше проблемът.

Както и да го гледаме, българските деца прекарват един работен ден в училище, и все ненаучени.

Децата, учениците, хората...всички учат самостоятелно. Никой не налива знания с фуния. Ученето е самостоятелно занимание.
Грешни са ви очакванията към училището и учителите.
Училището е място за социални контакти и развиване на меки умения.
Учителите са хора, които насочват, показват, разясняват и обясняват неясните моменти от учебниците след като учениците са прочели урока.
Истински добрите в работата си учители успяват да мотивират, тоест да запалят ученика към предмета.
Това е моето мнение според емпиричните ми опити и теоретични размисли относно образованието.

Разликата с така нареченото "едно време" е, че тогава просто мълчахме в час от уважение към учителя, а от скука - слушахме, пишехме и научавахме нещо в "реално време".

Ами не, Ашли, това, за което говориш, се случва в университета. В училище очакванията към учителите са съвсем различни.

Страхотни изводи! Като всички учат самостоятелно, то се губи смисъл от задължителното ходене на училище. Могат за един-два часа на ден, ако искат учениците да отидат да се социализират, а може да се социализират и извън училище. А което дете иска да си стои вкъщи и да си учи само. Защо само да му пречат учителите и другите деца.