Отговор: в 5. клас без пропуски достигат онези деца, които в първи клас са били подкрепени и от родителите. Онези, които искат въпреки средата вкъщи да постигнат нещо, ходят на консултации и има някакъв шанс да стигнат в 5. клас с някакви пропуски, но все още не са затънали. Има обаче и една голяма група, която достига в края на 4. клас с много, много пропуски, която не чува родител, която не изпълнява вече нищо, което родителят казва, защото той отдавна е загубил авторитета си пред тях, а родителите се сещат, че е трябвало да обърнат внимание някъде в началото на 1. клас може би.
София не е България. В малките села и градове на много места НЕ се говори български извън сградата на училището. А и в София и другите големи градове училищата вече са СЕГРЕГИРАНИ. Делегираните бюджети успяха много добре да разслоят училищата на такива, в които се постигат резултати и такива, в които резултатите били нулеви, защото заинтересованите родители драпат за там, където нивото е високо, на другите им е все тая.
Едно време учехме стихотворения и четяхме книжки и това ни бяха едни от малкото забавления. С нетърпение чаках лятото за да мога по цял следобед да препрочитам и малкото детски книжки, които имах. Нямаше нищо по тв, дори чак вечер си спомям, че започваха да предават нещо. Преди това цял ден “звездички” на екрана имаше. За детски филмчета абсурд. Сънчо и Милион и едно желания - веднъж месечно /май така беше/.
На родителските срещи, майка ми е споделяла, че никой от родителите не смее да упрекне учителя. Винаги непослушните ги превъзпитаваха вкъщи и после бяха по -ниски от тревата, поне известно време.
Първата родителска на дъщеря ми в 1ви клас поне 5-6 родителя закъсняха и влязоха без да кажат дори извинете. Почнаха да местят столове да говорят, телефони звънят.
Дойде ред на госпожата да каже как се справят децата. Искахме поименно да чуем за всяко дете. Съвсем деликатно госпожата се опита да каже, че едно от момичетата говори в час, разхожда се и не слуша какво говори учителя.
Коментарът на една от закъснелите майки /по случайност майка на това дете/ знаете ли какъв беше?
Ами тя е много общителна затова, такава си е какво да я правиш…. И така си остана общителна…
На един от татковците единственото изказване беше - Ние нали ви плащаме заплатите - вие трябва да се оправяте с децата.
И така. Само малко примери са това, но е масово.
И да има издънки учители, но основна вина за това, в което се превръщат децата ни сме именно ние родителите.