По темата за съжителството :Всеки има различен опит, аз по друг повод съм писала, че не съм живяла с мъжа си (нито с когото и да е, нито пък той) Изключвам гостувания, екскурзии и подобни. Но като майка на син, вече на възраст за връзки(не е имал досега) се чудя кой е правилният подход? Тук критикуват Таис, че много се сближава. От друга страна, дистанцията може зле да се изтълкува. Вярно, че не съм имала реална ситуация, сма май все ще си в грешка. Аз разбирам днешната свобода и желание да заживяват заедно, обаче ми прави впечстление(от познати деца и млади хора), че това заживяване става много набързо, често не след задълбочени отношения, а за удобство. И тогава, какво точно да е отношението с този партньор, какъв точно ни се пада на нас, родителите.
Мисля, че вече имаше много добър отговор за адекватно отношение към приятелките на сина. Смятам, че трябва и двете страни да се държат възпитано, учтиво и любезно като странят от твърде лични теми. Винаги може да завържете разговор без това да прераства в приятелство.
И, за да прехвърля разговора в оплакването от свекървите, моята много прекрачва границата в навлизането в личното ми пространство , за да демонстрира пред хората, че уж сме много близки. Говори ми на "мамо", прегръща ме постоянно, милва ме по косата и т.н. В същото време никога не сме водили какъвто и да е разговор за мен. Тя е от тези хора, които имат събеседник, колкото да не говорят на стената и разговорът всъщност е един монолог. Съответно тя няма идея какво работя, как си прекарвам свободното време, какво ме вълнува, как се чувствам. Не ми се обажда и празниците да ми честити. Ама като сме двете в присъствието на други хора се навира в мен и почва да ме "мамосва" все едно сме неразделни.