С какво ви дразнят свекървите? - 164

Ами не знам, индивидуално е според мен. Някои имат нужда да си "поживеят" така да се каже не са готови да се обвързват сериозно на 18 или 20. Други нямат нужда от такива "луди години".Хората сме различни.
Със или без брак едно съвместно съжителство предполага живот на семейни начала. Общо домакинство и бюджет , някаква стъпка е и към сериозно обвързване, не само "гаджета"

Да, по-обвързващо е, факт
Което не пречи (извинявам се, че се повтарям) да е по-удобно в един момент.

За мен водещо е кога ще срещнеш човека, с когото искаш да изградиш семейство. Ако това се случи на 18-20 години, може и тогава да заживееш с мъжа и да се омъжиш. Аз не го разбирам това "да си поживееш". Можеш да си омъжена и да си "поживяваш" прекрасно.

Извини ме, но живота и безгрижието на необвързана жена без деца и коренно различно от това след.Не че е нещо лошо, разбира се, просто няма нищо общо..И за мъжете нещо подобно , с едната разлика, че някои продължават да се чувстват не особено обвързани след децата особено и това е причината за много проблеми..Затова кой когато е готов и се е находил.

При всеки е различно. Моят най-щастлив период беше, когато бяхме млади гаджета с ММ (преди децата). Беше ми леко, влюбено, безгрижно. Само се чудехме къде да отидем на пътешествие и какъв нов спорт да изпробваме.

За моженето – може. Въпросът е колко траят подобни ранни бракове. Едно, че на прекалено млада възраст, когато нямаш нужния житейски опит, не можеш да прецениш що за човек има пред теб. Второ, че хората порастват и се променят.
Имам много примери и наблюдения какво става в течение на времето с такива бракове. След 30 – 35 години, когато вече са си родили и поизгледали децата, изведнъж се сещат, че младостта отлита, а те не са си поживели. И давай да наваксваме, докато можем... Деца в пубертета, родителите и тях ги тресе закъснял пубертет... В един момент става много грозно.
Разбира се, това не е задължително. Имам и познати семейства, които успяха да запазят ранните си бракове и отдавна се радват на внуци. Но са малко, много малко, в сравнение с другите.

Освен любовта и моментите с мъжа ми съм имала живот на 20 -25 години / точно студентски /,  изживявания които са свързани с много луди спомени.Майчинството също и контакта  с бебето са прекрасни моменти. Не мога аз да сравня  кой е най-хубав за мен, всяка възраст си има своите изживявания.
За това казвам, че според мен има хора които искат да си изживеят всичко, не веднага да се впуснат в ангажиращи отношения.

Не става дума за поживяване за мен.
А за това да не си част от двойка от момента, в който излезеш от дома на родителите си, да се оправяш сам малко, да откриеш кой си. Това с "намирането на себе си" хич не е случайно и е по-добре да се случи по-рано отколкото по-късно

И не само това. Вече не сме в средновековието отдавна и човек е нормално да е имал и други връзки и интимни отношения преди да срещне настоящия си. Това е не само "наживяване" , а и известен опит и намиране на подходящ тип човек, който да ти пасва в различни отношения . Разбира се, с всеки не е необходимо да живееш на семейни начала, някои неща стават ясни и по-рано.

Да не заживяваш с всеки, с когото имаш романтични отношения е едно, но когато усетите, че нещата се задълбочават и започнете да обмисляте потенциално семейство, е повече от задължително (според мен) да поживеете заедно преди децата. Хората са едни "на гости" с преспиване, ако ще да е през ден и съвсем други в общ бит - ежедневие, битовизми, нерви, умора, болести и тн. То и аз като съм била мило гадженце с преспиване съм била винаги усмихната, нагласена и в настроение. Вече като няма къде да идеш, когато не си на кеф, е леко различно. Не бих родила дете от мъж, когото не съм виждала как се държи, когато не е в настроение, когато аз не съм в настроение край него и като нещата не са романтична приказка.

Не очаквам от бабите да ми гледат децата. Нито от свекърите (те и не напират ), нито от майка ми, която работи на 8-часов работен ден все още. Тя е 60+ годишна, не мога да очаквам след работа да има енергията да ми гледа бебето вместо да почива, за да си почина аз (2 пъти по-млада). Засега е гледала малката за час и половина веднъж. Ще се случва и други пъти със сигурност, някой уикенд като е отпочинала и проявява желание, ама да очаквам дни наред да я гледа или ежедневно/ежеседмично ми се вижда нереалистично. И също съм на мнение, че е важно да се преценяват нещата при планиране на деца така, че да се зависи само от майката и бащата. Баби и дядовци, лели и чичовци могат да са спорадична помощ тук таме, ако ги има, но не са длъжни. И да, като тръгна на работа ще е по-сложно, ако трябва ще ангажираме почасова детегледачка, когато не успеем да се стиковаме ние двамата.

Потресаващо грозно е “уважението“ на един мъж към една жена да се изразява в това да я издържа, да я приюти в дома си, да пуска перални и т.н., и в даден последващ момент да я “нарита“.
И се радвам, че моят син уважава жена си по различен начин и уважението му се изразява в други неща, различни от горните.
Домашното възпитание и моделът на отношения в едно семейство също са много важни, примерът, който детето има докато стане на възраст, на която да прави своя избор.

Не знам дали е потресаващо отношението на мъжете, но познавам няколко жени, които напълно ги удовлетворява това - да има кой да ги издържа, да ги приюти за да не плащат наем, да слугуват в кухнята, да са готови за секс винаги когато той пожелае и т.н. Има доста смачкани и покорни жени, без самочувствие, готови да се подлагат на разни унижения, само и само да са във връзка.

Да, вероятно има.
Но всяка майка според мен трябва да учи и възпитава детето си - независимо дали момче или момиче, че това не са нормални отношения що се отнася до изграждане на семейство.
Щастливо семейство.
Защото децата копират модела, и след години колелото се завърта.

Малко назад се връщам, по темата с бебе на сватба. Само на мен ли ми направи впечатление, че бебето е взето веднага след смяна на памперс? Защо, ако е щяла да го гледа бабата, не са при нея памперси те, ами ще вика дъщеря си? Което означава, че бабата или не смее сама и младите са се подразнили"То ако ще е така, да ни вика за всичко, по добре да не го гледа", разбираемо. Или са свръх контролиращи и нямат доверие на бабата и за един памперс, което вече е много притеснително. Друго-да не каниш родител на гости никога също ми е странно.
По темата за съжителството :Всеки има различен опит, аз по друг повод съм писала, че не съм живяла с мъжа си (нито с когото и да е, нито пък той) Изключвам гостувания, екскурзии и подобни. Но като майка на син, вече на възраст за връзки(не е имал досега) се чудя кой е правилният подход? Тук критикуват Таис, че много се сближава. От друга страна, дистанцията може зле да се изтълкува. Вярно, че не съм имала реална ситуация, сма май все ще си в грешка. Аз разбирам днешната свобода и желание да заживяват заедно, обаче ми прави впечстление(от познати деца и млади хора), че това заживяване става много набързо, често не след задълбочени отношения, а за удобство. И тогава, какво точно да е отношението с този партньор, какъв точно ни се пада на нас, родителите.

Много на място са си последните страници.
В които преобладават постове на млади съвременни снахи, с деца на различна възраст, които доста аргументирано си изказват съображенията "за" и "против" това бабите да гледат внучетата. Типични снахо-свекървенски отношения.