Страсти – ясли и градини в София, кампания 2025/2026 - Тема 2

Когато и да тръгне шансът да боледува е доста голям, само казвам.

Няма шанс да работя и да я гледам. Може би като стане на 3.5/4 г ще е по-възможно. Сега в яслена група - не си го представям. Ще се разбираме с таткото за болничните и така. Иначе имам опция за хоум офис. Мога да доработвам и вечер, но все пак и аз съм човек. Нямам супер сили. Ще се моля по-малко да се разболява 😃

Ама може изобщо да не боледува детето. Само за сравнение 2 деца пуснати на една и съща възраст в яслата - едното се скъса да боледува друго направи един бронхит за цяла година.... Та не мисля, че понякога има и отношение към годините. По-скоро има отношение към имунитета на детето независимо на каква възраст е то.
И е много важно кой какво смята за болест.

Примерно да чукна на дърво, като изключим един тежък отит в яслена възраст, дъщеря ми не е боледувала кой знае колко сериозно, обаче беше нонстоп със задни хреми и кашляше минумум поне 10 дни на разболяване- нищо тежко, в добро общо състояние, ама просто няма как да посещава ДГ с такава кашлица.

тук сме в подобна ситуация, от всеки вирус и сопол прави брутален ларингит и няма как да го пускам, щото то лае, не кашля, не може да спи и се буди постоянно...ама какво да се прави

Ами нямаме избор. На никой не му е приятно да е в постоянен болничен. За съжаление бабите са далече и не мога да разчитам на тях. Работя докато шефа ме търпи. Ако не му харесва - ще се разделим.

И моето дете е изключително болнаво, тръгна на ясла на 2г4 м, но още преди това боледуваше много с бронхиолити и други болести, след тръгване разбира се картинката не е различна и сумарно е ходила три седмици за три месеца

Нас ни приеха тази година в държавна ясла но се отказах в последствие именно заради болести.Още преди да тръгне беше през месец я сопол я нещо друго и предпочитам да си остана вкъщи още година а не да се чудим само кое да си взима болнични и допълнително да се напрягаме.Аз също имам опция за хоум офис но този филм вече сме го играли и нито работата ми е работа нито времето с детето е пълноценно.Поне това са моите впечатления от ситуацията.Септември месец отказахме мястото в 66 СДЯ.Останах с доста добри впечатление от директорката и от една жена от персонала за краткото време в което успях да общувам с тях.

Само ще споделя че и с дете на по 3ги 9м болно в къщи не се работи.  Идва до мен и почва да говори и да иска внимание, или трябва да я зомбирам с тв/таблет което не ме кефи. Особено ако не е съвсем болна.. . Не мога да свърша като хората работата си, а тя е недоволна, че мама и се кара. Работя предимно хоум от около месец, . Беше болнава в 1 яслена заради 3та сливица, пуснах я на 1г и 8м, на 2г и 8 извадихме сливицата и имахме една нормална 2ра година с няколко настинки и пролетта скарлатина и рсв вирус, сега е вече 1 група в градина, има 7 дни отсъствия за настинка. Та до дете е но първата година даже на ЛКК комисия бяхме за болничен,  защото свършиха моите 40 дни, още през април, а баща и нямаше как да взима болнични,  той е основния източник на средства за семейството. Сега с новата работа мога да оставам с нея хоум.. ама просто не си е работа и 2рия път взех болничен.
Места в Младост и аз знам че не са толкова страшни.  А защо са приели дете набор 23г в първа група, защото имаше райони за набор 22г с много места и влизаха и деца с 7точки, та явно са видели шанс, набор се сменя на текущи класирания, но за мен дете на 2г няма място в 1 група.. там е доста по - различно,  учат стихчета, песнички, изрязват лепят,  памперса е най - малкия проблем.  В нашата имам дете сега става на 3г, ами направо си е малък, но поне вече взима участие, с памперс е още, ама това да му е проблема.
Аз обмислям да сменя набора на моете дете, защото е началото на годината, но се радвам че не го направих, сега и е момента да е 1 група, миналата есен си беше малка .

При нас е същата история, трябва да съм 3 дни в седмицата в офиса, но тази седмица не ходя, мъжа ми е вкъщи и пак не се справяме. Да минава този гаден сопол, че го мъче вече 9-ти ден.

Има разни еднорози като дъщеря ми, с която от малка преспокойно можеше да се работи от вкъщи, но се е случвало броени пъти, тъй като тогава баща и трябваше да работи от офиса като цяло.
Но понеже имам и син на 4 г. знам много добре за какво говорите. Все иска нещо, пита нещо, което реално е съвсем нормално, все пак се деца, ама как се работи така...

За мен също е мистерия как хората успяват да работят от вкъщи с дете. Нашето е на 2г8м и когато останем и двамата в къщи, за да го гледаме, крайният резултат е, че никой не е работил. Съответно в последствие си носим теглото. ММ някак успява да работи вечер, той си е нощна птица, но аз припадам с детето.
Дори пускането на ТВ не е особена опция, защото той е научен да гледа по 1 серия и сам спира телевизора като свърши. Пък и не съм се прежалила още да го оставям пред екран, за да си свърша нещо, доста рядко си го позволяваме, ако е нещо наистина спешно.

Той ходи на занималния и после на ясла откакто беше на 1г. Единственият по-дълъг период без боледуване беше август, септември. От началото на октомври до сега, има 3 седмици отсъствие. Доста е мъчително, но и според мен не е съврзано с възрастта, имаме и познати, които са пускали директно 2-ра яслена или 1-ва група... същата работа. Но ако човек има възможност да си гледа детенцето пълните две години, поне ще си запази спокойствието още малко.

И при мен е кошмар с работата и детето, работя от вкъщи, но тя е на 2г6м и постоянно ме търси, повтаря ми да не работя,  а не искам да се зомбира цял ден пред екран... Ужасно тегаво е, а тя боледува много, нямаме помощ от баби, наистина ужасен период е това.