Old Money - стилът отвъд тенденциите

Георгиева, аз пък даже се разплаках в градския ни ЦУМ, виждайки плат за Шанел🤣.Майка ми не можа да излезе наглава с мен и ми разреши да си го ушия.Опита се да ми каже, че това е тоалет за зрели жени, но телешкото ми упорство надделя.Та така като студентка в Софето се развявах на лекции с него.После ми уши комплект рокля с манто в стил Джаки Кенеди, само че при мен роклята беше от кариран вълнен плат.Хастара на палтото беше от същия плат и беше много ефектно.Зер да не се излагаме ние от дълбокия прованс.

Аз свързвам “олд мъни” стила и със специфичен аксесоар-дали ще е перлено колие, дискретни обеци,  дали пръстен, дали игла за коса или брошка. Шаловете и брошките са моята слабост- имам огромна колекция шалове от различни материи и дизайнери. И не толкова огромна колекция от брошки и аксесоари за шалове.
Мисля, че цветовете не се игнорират в този стил, а по-скоро по навик от етикета  и в желание за повече дискретност, се акцентира на един по- смел цвят- например оранжевото при Hermes- шал, чанта, обувки, за сметка на консервативност и монохромност в останалото облекло.
Правила съм това по няколко повода в чужбина- вече ви разказах за срещите ни с френската графиня. 🙂
А един/два пъти и тук в Бг , но за разлика от Люксембург, тук ме гледаха като нещастна братовчедка на искрящо от пайети , ламе и голи гърбове събитие.

Олд мъни обаче не би ли трябвало да включва именно мъни, тоест скъпи и висококачествени марки и материи или шиене при добри шивачи?

Писах по-горе , ако толкова ви дразни термина old money , пишете за стил отвъд тенденциите. Обяснила съм вече защо old money e стил. Културния код  може да се възпитава, развива, предава или избира съзнателно.

И за какво е old money и new money съм писала -  какво значи и включва, но някои четат избирателно или не четат изобщо. Памучният плат не е от скъпите , но в една семпла - класическа кройка и спретнат стайлинг може да изглежда точно old money.  Бялата класическа памучна тениска и бялата класическа памучна ( Oxford ) риза също са old money.

Аз не бих имала нищо против да нося кашмирени жилетки от баба ми. Даже сандалите й с ток от естествена кожа бяха много красиви. Ама пусти ген, паднала съм се на другата рода и размерите на баба ми ставаха в 7 клас.

Щеше да е по-хубаво да напълним темата с вдъхновения, а не да спорим.

Ако се изчисти темата от рояли, аристократи, културни кодове, възпитание и мъни, накрая ще остане едно добре скроено сако от бабата шивачка. И от тук може вече да се получи някаква дискусия.

Стайлинг на бяла памучна тениска:


Стайлинг на бяла памучна риза :


Бабата шивачка може да е ушила най-структурираните дрехи от най-качествените материи, но ако се носят от тупирана хубавица с набодени устни и екстеншъни на къдрици няма да го има old money излъчването .

Първата снимка, но с 20 кила и 20 години (дори по-малко) отгоре, съм направо аз на работа.
Дрехите са от памук. От ХиМ, например.
Не вярвам да е толкова просто да си олд мъни-стайл, или да е в красотата и младостта.
Нещо друго ще е.

И на двете снимки, нито дрехите, нито излъчването на моделите, нито позите им са олд мъни. Нали живееш в чужбина и работиш с рояли.....къде ги срещаш тези с "с набодени устни и екстеншъни на къдрици"?

Ако моите примери не ви харесват, моля дайте вашите примери за стайлинг в old money стил. На лични нападки няма да отговарям.

Бекграунд на бялата тениска и бялата риза в контекста на old money:
В миналото само хора с привилегии можели да си позволят бели дрехи , защото са изисквали често пране, което значело слуги, време и пари. Белите ризи са били знак, че не си „работническа класа“ , тоест няма опасност да се изцапаш.Самият факт, че някой може да поддържа бяло пране в епоха без перални, означава статут.
Появата на спортни активности сред висшето общество като тенис, яхтинг, крикет , води до адаптиране на по-семпли, но все пак бели и безупречно чисти ризи и блузи.
Така се ражда визията, която по-късно Ralph Lauren ще превърне в символ на стила.

Нещо красиво за пролетно-летните дни. Аз бежово не нося на горната част на тялото, защото ме кара да изглеждам болна, особен ми е подтонът. Ползвам го за поли и панталони. За много хора подобна комбинация ще е твърде семпла.

Има нещо друго разбира се, викат му индивидуалност и собствен стил. Дяволчето е в детайлите.
Умението както и да се облечеш да изглеждаш "скъпо" дори с обикновен панталон и бяла ризка. Да умееш да добиваш собственият си почерк и индивидуалност. Щипка "добавена стойност" към най-обикновената дреха - подходящо бижу, качествен кожен колан, хубава чанта, очила, шал....подходящи обувки.

Другата разлика е инвестицията в себе си - винаги правилната и подходяща прическа, добре оформени нокти, чиста и поддържана кожа, хармонична фигура...осанка, походка...то не са едно и две...Всичко това струва пари и определено личи отдалеч, дори когато си по тениска и къси гащи.
Да носиш дрехата, така сякаш си родена с нея и това е най-естествено нещо на света. Без нищо излишно и в пълна хармония със света окол теб.

Тук ясно личи къде е олд мънито и къде ню мънито.


Дори само от снимката може да се усети аромата на лукса.

Мисля си че е нещо по-неуловимо, нещо което идва от възпитание, среда, опит, лично желание за самоусъвършенстване, дисциплина.
И това формира излъчване.
Стил се учи, както и всичко друго, но е по-лесно като става от люлката.

на фестивала гледах "Партенопа" и "Добър ден, Тъга"

Още една препоръка за гледане :

В първите 10 епизода на сезон 1 ,Кралица Елизабет  споменава с известно разочарование, че вместо сериозни науки е учена да се държи като Лейди - на шеф и кройка и етикет. Тя изразява, че това я е оставило без самочувствие и подготовка за политическите ѝ задължения. Това включва иронично споменаване на шиенето като част от типичното женско обучение на едно благородно момиче, но не и на бъдещ държавен глава.

За аристократките шиенето не е било средство за препитание, а израз на добродетелност, търпение и изтънченост. В 18 - 19 век се е говорело за така наречените “female accomplishments” - задължителни умения за образована дама: свирене на пиано, пеене, рисуване, шиене и чужди езици. Без тези умения, една млада лейди трудно би направила добро впечатление в тогавашното общество.

Учели са шиене не защото е трябвало , а защото това ѝ е давало познание и усет, които не се преподават в книги:
- Усет за симетрия и баланс (чрез кройките и рязането по плата)
- Познание за материите ( качествени материи, кое придава структура , кои материи “дишат”)
- Око за детайла (ръб, маншет, перфектна дължина)
- Разбиране на тялото и силуета (кое подчертава, кое скъсява или удължава , кое прикрива недостатъците)
-  Критерий за качество (в епоха, в която дрехите били инвестиция).

Херцогът на Уиндзор (бившият крал Едуард VIII) е известен с изказването си:
„Независимо от модата, добре скроеният костюм от качествен плат ще те отведе навсякъде.“
Бил е  известен със своя изискан стил и внимание към детайла, което го прави икона на мъжката мода през 20-ти век.

Много ще е добре, ако всички жени се обличат в Loro Piana.
Но, какво правим с изкуствените букли и потресаващите нокти? А хилОрона? Ето в това се състои сложността при изграждането на стил.
То хубаво, че ще се облечем в кашмир и лен, без натрапчиви етикети и в меки, неутрални цветове. Но, типичната балканска визия на ужилена от пчела муцуна и с мигли от умрели врабчета, тях какво ги правим?