Доколкото разбирах аз, интегралния изпит по БЕЛ ще включва текст за четене с разбиране по История или Философия, а не че ще са необходими стабилни знания по История.
Добре е скоро да публикуват конкретни примерни тестове, за да може да не гадаем, а да стане ясно какво по дяволите искат да направят тези хора и за какво да се готвят децата, още повече щом ще засяга седмокласниците, които ще са в предстоящата учебна година.
Добре е скоро да публикуват конкретни примерни тестове, за да може да не гадаем, а да стане ясно какво по дяволите искат да направят тези хора и за какво да се готвят децата, още повече щом ще засяга седмокласниците, които ще са в предстоящата учебна година.
Като човек с хуманитарна насоченост си признавам, че едва ли щях да изкарам висока оценка на някакъв тестови изпит по история, примерно, съответно нямаше да мога да уча в езикова гимназия и след това във ВУЗ.
И тъй като виждам само историята като част от интегрален изпит по БЕЛ, ще си позволя да поразсъждавам за това, след като ще бъде част от НВО-то по БЕЛ в 7 клас и предопределя училището, в което ще учи детето в гимназиален курс.
Историята не е набор от дати и имена, знания по история/мислене се демонстрират с отговор на въпроса "защо?", а не "кой, кога, къде?".
В тестови формат отговор на въпроса "защо", наистина с използването на мисъл, а не с налучкване, няма как да получиш. Ако сложиш в тест въпроси от рода на "Кои държави участват в Стогодишната война/кога започва и свършва Стогодишната война?", изискваш елементарно наизустяване на факти, т.е. само знания, без прилагане на аналитични умения. Въпроси от рода на "Защо е започнала Стогодишната война/Какви са последствията от Стогодишната война?" изискват аналитични умения, но не могат да се зададат в тестови формат на изпит.
Можеш да зададеш само абсурден въпрос от рода на "За какво НЕ са се борили Левски, Каравелов, Ботев и т.н.?" с отговор от рода на "За джакпота в тото тираж."
А математиката, в "интегрален" формат, ако я комбинират с измишльотината "здравно образование" (като част от биологията), би могло да включва въпроси от рода на "Колко пъти на ден трябва да си мием зъбите?" или "Кой метод НЕ предпазва от нежелана бременност?". Не че здравното образование е измишльотина, а потенциалните въпроси вероятно ще бъдат просто безумни, но ще дават точки в общия резултат от теста. И повечето деца от обща култура би трябвало да дадат верни отговори, но това няма да допринесе да се селектират най-добрите по знания и аналитични способности. Примерната задача за диоптрите - пак от личен опит ще говоря, като човек, който носи очила от 4 клас. Като дете/ученичка с очила, знаех от личен опит как се определят диоптрите, кое е късогледство и кое далекогледство, съответно с + или - са диоптрите. Съучениците и приятелите ми, които не носеха очила, обаче, това не го знаеха. Вероятно някъде в гимназията по биология, може би в 10 клас (от 11 класа) май учихме за късогледство и далекогледство, т.е. пред или зад очната леща е фокусът, как е кривата на лещата в двата варианта (и във варианта без нужда от корекция). Вече в средата на 20-те ми години млад лекар-преподавател в МА се опита да обясни, по възможно най-"простия" начин какво е астигматизмът.
Да спомена и предвидените изменения в броя часове в учебните планове. Според статията, базирана на пресконференцията в МОН, планира се "увеличение на часовете по гражданско образование в 11. и 12. клас, като ще бъдат включени нови теми: трудова заетост, социално подпомагане, публични финанси, информираност по обществени теми и други." Т.е. планира се включването на теми, които са си чиста пропаганда на властимащите в момента на одобряване на учебниците (информираност по обществени теми), трудова заетост и социално подпомагане си е обучение за потенциални безработни, как могат хем да не работят, хем пари да взимат от държавата, публични финанси пък е пълен абсурд -дори сред завършилите ВУЗ икономисти разбиращите от публични финанси са сигурно не повече от 5% максимум. Има ли смисъл гимназистите да си губят времето да учат
(без реално да разберат, а и не им е нужно), че Законът за държавния бюджет включва И бюджетите на НОИ и на НЗОК, които пък се приемат с отделни закони преди Закона за държавния бюджет? Или пък по какви пера са разпределени разходите на министерствата? Загубени учебни часове за теми, които нито са интересни, нито са полезни. Вместо да учат по-задълбочено общообразователни и специални предмети.
Но това е, което можем да очакваме от екипи, в които специалистите не са влизали в час в училище след завършването на гимназия, а според думите на един бивш министър на образованието (Меглена Кунева), юристите били като дялан камък, където ги сложиш, ще свършат работа. Сегашният пък е икономист. "Корифеят" - академик е, логично, университетски кадър, без представа за началното и средното образование. В университетското образование също със сигурност има големи недомислици, но затова си има зам.министри, които да покриват отделните ресори и да дават смислени предложения.
Като човек, който следи законотворчеството, искам да дам една хипотеза - цялото бързане сега с измененията в закона е за да могат да го приемат преди началото на учебната година и да не може да се оспорват измененията за приема в МГ/ПМГ, промяната на учебните планове, формата на изпитите/матурите и т.н. Това е в главата на един юрист, най-вероятно правната дирекция на министерството, която подготвя и провежда цялата процедура по ЗИД-а - процедурните хватки, въз основа на съдебна практика през годините.
Най-оптимистичното, което мога да кажа, е че все пак има много време напред, много тъпотии могат да бъдат отменени или изменени.
И тъй като виждам само историята като част от интегрален изпит по БЕЛ, ще си позволя да поразсъждавам за това, след като ще бъде част от НВО-то по БЕЛ в 7 клас и предопределя училището, в което ще учи детето в гимназиален курс.
Историята не е набор от дати и имена, знания по история/мислене се демонстрират с отговор на въпроса "защо?", а не "кой, кога, къде?".
Скрит текст:
Също като в правото - имаше една история и истерия с масово скъсани студенти от преподавател в Софийския. Макар и с доста нагъл тон, въпросният преподавател обясни по ТВ-то, че студентите масово не са се справили с решаването на казус, с използване на съответните закони по време на изпита.
В тестови формат отговор на въпроса "защо", наистина с използването на мисъл, а не с налучкване, няма как да получиш. Ако сложиш в тест въпроси от рода на "Кои държави участват в Стогодишната война/кога започва и свършва Стогодишната война?", изискваш елементарно наизустяване на факти, т.е. само знания, без прилагане на аналитични умения. Въпроси от рода на "Защо е започнала Стогодишната война/Какви са последствията от Стогодишната война?" изискват аналитични умения, но не могат да се зададат в тестови формат на изпит.
Можеш да зададеш само абсурден въпрос от рода на "За какво НЕ са се борили Левски, Каравелов, Ботев и т.н.?" с отговор от рода на "За джакпота в тото тираж."
Скрит текст:
Спомням си от моето следване в Софийския университет, един изпит, на който преподавателят зададе темата (аналитична) и остави секретарката на катедрата да ни "пази". Тя го направи с широко затворени очи - всички можехме да си погледнем в лекцията/лекциите за фактите и всички го направихме. При такива равни условия само 4 от 24 бяха с шестица. Същите тези 4 човека бяха с шестица и от защита на дипломната работа.
А математиката, в "интегрален" формат, ако я комбинират с измишльотината "здравно образование" (като част от биологията), би могло да включва въпроси от рода на "Колко пъти на ден трябва да си мием зъбите?" или "Кой метод НЕ предпазва от нежелана бременност?". Не че здравното образование е измишльотина, а потенциалните въпроси вероятно ще бъдат просто безумни, но ще дават точки в общия резултат от теста. И повечето деца от обща култура би трябвало да дадат верни отговори, но това няма да допринесе да се селектират най-добрите по знания и аналитични способности. Примерната задача за диоптрите - пак от личен опит ще говоря, като човек, който носи очила от 4 клас. Като дете/ученичка с очила, знаех от личен опит как се определят диоптрите, кое е късогледство и кое далекогледство, съответно с + или - са диоптрите. Съучениците и приятелите ми, които не носеха очила, обаче, това не го знаеха. Вероятно някъде в гимназията по биология, може би в 10 клас (от 11 класа) май учихме за късогледство и далекогледство, т.е. пред или зад очната леща е фокусът, как е кривата на лещата в двата варианта (и във варианта без нужда от корекция). Вече в средата на 20-те ми години млад лекар-преподавател в МА се опита да обясни, по възможно най-"простия" начин какво е астигматизмът.
Скрит текст:
Та мисълта ми е, че знания по (измерване на) очната рефракция, въпреки че според ЧП изисква само заместване на числа в дадена формула, нито дават представа за знания по физика/биология/математика, нито за умения, необходими на деца на 14 години. Ако такива знания по очна рефракция бяха необходими за тази възраст, защо бъдещите офталмолози да го учат подробно след първоначалните 6 години следване, защо е нужно да имаме отделна специалност оптометрист в техникуми? Според нея, в най-лошия, краен вариант, 1 точка я виждаш като чертичка.
Да спомена и предвидените изменения в броя часове в учебните планове. Според статията, базирана на пресконференцията в МОН, планира се "увеличение на часовете по гражданско образование в 11. и 12. клас, като ще бъдат включени нови теми: трудова заетост, социално подпомагане, публични финанси, информираност по обществени теми и други." Т.е. планира се включването на теми, които са си чиста пропаганда на властимащите в момента на одобряване на учебниците (информираност по обществени теми), трудова заетост и социално подпомагане си е обучение за потенциални безработни, как могат хем да не работят, хем пари да взимат от държавата, публични финанси пък е пълен абсурд -дори сред завършилите ВУЗ икономисти разбиращите от публични финанси са сигурно не повече от 5% максимум. Има ли смисъл гимназистите да си губят времето да учат
(без реално да разберат, а и не им е нужно), че Законът за държавния бюджет включва И бюджетите на НОИ и на НЗОК, които пък се приемат с отделни закони преди Закона за държавния бюджет? Или пък по какви пера са разпределени разходите на министерствата? Загубени учебни часове за теми, които нито са интересни, нито са полезни. Вместо да учат по-задълбочено общообразователни и специални предмети.
Но това е, което можем да очакваме от екипи, в които специалистите не са влизали в час в училище след завършването на гимназия, а според думите на един бивш министър на образованието (Меглена Кунева), юристите били като дялан камък, където ги сложиш, ще свършат работа. Сегашният пък е икономист. "Корифеят" - академик е, логично, университетски кадър, без представа за началното и средното образование. В университетското образование също със сигурност има големи недомислици, но затова си има зам.министри, които да покриват отделните ресори и да дават смислени предложения.
Като човек, който следи законотворчеството, искам да дам една хипотеза - цялото бързане сега с измененията в закона е за да могат да го приемат преди началото на учебната година и да не може да се оспорват измененията за приема в МГ/ПМГ, промяната на учебните планове, формата на изпитите/матурите и т.н. Това е в главата на един юрист, най-вероятно правната дирекция на министерството, която подготвя и провежда цялата процедура по ЗИД-а - процедурните хватки, въз основа на съдебна практика през годините.
Най-оптимистичното, което мога да кажа, е че все пак има много време напред, много тъпотии могат да бъдат отменени или изменени.
))))