Проблемно приятелство

Никой не коментира детето да има ангажимент към бебето. Дете и по-малка сестра живеят заедно и е напълно нормално да има някаква грижа на по-голямото дете, към по-малкото.

Не е точно при "Мими" вината.
Аз мисля, че на детето му е скучно у дома, предполагам, може и да греша, разбира се, но си мисля, че между детето и родителите няма някакви интересни съвместни излизания, занимания. И затова то задоволява емоционален глад чрез приятелки. И така може да попадне на свястно дете, но може и на разглезено.
Ако детето има съвместни изживявания с родители, да трупа емоционални спомени, няма толкова често да иска да е вън от семейството. На всяко дете му се играе и не му се прибира, но чак пък такава настойчивост да е все навън или все в другата къща, просто си мисля, че не му е много добре у дома.

Във ФБ групите за проблеми и разговори за деца, когато някой напише "Беше добро и кротко дете, изведнъж тска и така и тска...", повечето казват "период е ще мине". А аз винаги питам, а вие какво направихте за това дете, извън обгрижването, къде го заведохте, какви съвместни занимания имате, за какво си говорите, какво обсъждате. По мое мнение много се подценява общуването с децата, възможността ние да им предадем знания, да им покажем колко е интересен светът около нас. Нека си имат излизания и приятелче та, нормално, но нека и ние да си имаме "ритуали на опитомяване" (По Екзюпери перефразирсм)

Дори и родителите много да се занимават с детето, то има нужда от контакти и с други деца. На нашият като постоянно му се устройват забавления и му се угажда я от нас, я от баби и дядовци, защо като види дете на площадката бърза да отиде?
Просто явно Мими доста я глезят, а детето на авторката в ролята на почетна гостенка, съвсем облажава от тези събирания.
Аз преди време отказах на наши познати да вземат сина ми с техния на село. Точно от такива съображения. Отделно, че са буйни и двете момченца, постоянно за нещо се дърпат и ако стане някоя беля как ще се погледнем после. Ние имаме достатъчно варианти къде да го заведем, за да не скучае. А онова семейство някак е със самочувствието, че всички по-различни от тях са направо нуждаещи се. Има голяма доза презадоволеност ( напр. винаги идват на гости с ненужно много и скъпи подаръци) и при тях и уж детето им слушало, ама не е баш тъй. Оставиха ни го за рождения ден на сина ми, че били грипави, и той веднага си показа магариите, като за финал удари една мазна псувня на гостите. Като едното нищо утре и аз мога да бъда заклеймена като кофти майка, затова, че не го оставям на самотек, не му давам да се тъпче с петнайсет вида бонбони и не го водя всяка седмица на море.

Авторке, споменаваш, че и преди дъщеря ти е проявявала признаци на обсебване. Значи не е виновно Мимето. Разбирам те за всички неща, които те дразнят, но не знам какво можеш да направиш на този етап. Освен борба и борба и пак борба, докато не поотрасне и не проумее сама някои неща.
Или някак си да разделиш проблемите на групи и да решиш за кое можеш да направиш компромис и да дадеш свобода, за кое - не. Например да я пускаш навън с родителите на Мими, това не е нещо страшно. Ако им имаш доверие де, ние най-редовно правехме така с децата преди, но сме добри приятелски семейства и си имаме пълно доверие. Спане у тях - договорете някакъв лимит. Не всяка седмица, а примерно веднъж месечно. Пак не виждам нищо страшно. Излизане - ако си свърши домашните задължения. Нещо такова... Избирайте си битките, отстъпете за някои неща, не се налагайте за всичко.

Ох, аз се чудя на родителите на Мими как не ги мързи да поемат грижата за още 1 бр. дете, не тяхно. Ентусиасти.
Максимумът при мен е да заведа друго дете + моето на заведение и да ги почерпя. Ама да го вземам с преспиване, да го водя някъде извън града - не, не, мерси. И все пак такива ентусиасти ми изглеждат полезни. Малко повече почивка за вас.

Прочетох темата от началото, защото ми е близка и позната ситуацията с две деца и ревността между тях (при мен е така).
Мисля си, че на вашето момиченце му е нужно повече внимание от ваша страна, за да го привлечете към семейството.
На ваше място бих опитала чрез истории, приказки, разкази от вашето детство да покажа, че Мими се опитва да взема решения от името на вашето дете, да казва кои ще са приятели на вашето дете, кои няма да са, да казва кой е лош и кой не е. Да обясните, че е важно да има собствено мнение, собствени желания, които да следва.
И същевременно да ограничите времето с Мими, като запишете детето на допълнителни занимания, спорт, рисуване. Като прекарвате повече време семейно, да я научите вие на ново умение - каране на кънки, катерене.

На мен много ценни идеи ми даде книгата "Спокойни родители - щастливи деца". Сега чета другата - "Спокойни родители - щастливи братя и сестри".

Ходенето на психолог - чудесна идея, но не за детето, за вас, за да споделите с професионалист и да получавате съвети в движение.

Изобщо съветът ми е - привлечете детето с любов към вас.

Не е малка и ѝ обяснете стойността на парите. И че всяко нещо си има цена - добро поведение, учение, четене на книги, помагане у дома. Направете режим, в който първо си свършва задачките и след това играе с Мими. Намерете и други занимания - спорт, да ходи на рисуване и т.н, места без Мими. И постепенно ги увеличете, да не остане време за Мими, или да е много малко . Не говорете лошо за Мими, защото тогава ще влезе в защита. Бъдете ловки , леко манипулативни ако се наложи. Много Мими - та ще среща в живота си. Ако на 9 не може да излезете на глава с нея, не ви виждам след няколко години, когато пубертета я тресне яко.
П.п, как така деца на по 8-9 играят вън, моят син навсякъде беше с охрана - ту аз, ту баща му 😊

Ами може и така да е. Не знам, дайте пример, вие какво правите с деца на тази възраст?
И все пак не смятам, че това може да е основен проблем, т.е не мисля, че сме длъжни да осигуряваме забавление на децата нон стоп за да не скучаят. Пак ще дам пример със себе си ама като няма с кой друг - никой не ме е забавлявал, то и нямаше как, родителите ми постоянно на работа, аз също играех с приятелки както повечето деца по онова време през нашето детство, а ваканциите даже ги прекарвах на село и по 3 месеца далеч от родителите си. Това не ме е отчуждило от тях, така че по-скоро си мисля, че има друга причина.
Едва ли всички останали непрестанно измислят мега яки неща за правене съвместно с децата, а само ние да сме  сухарите, нооо дайте някакви идеи все пак, ще помисля и в тази посока.

Допълнителни занимания има. Тя е на занималня до 17:30, а след това в две от вечерите има извънкласни дейности до 19:00 часа. Излиза след това пред блока до към 20:30. Едно от заниманията е с Мими. Всъщност тя е основната причина да иска да ходи на него, а на другото (английски) ходи по наше настояване, тя не желае особено. Не я интересува никакъв спорт, танци и т.н многократно съм й предлагала, водила съм я да пробва по веднъж-два пъти да види дали ще й хареса, но тя казва, че ще ходи някъде само ако Мими е там, иначе нямала желание. То трябва и някакво свободно време, все пак. Уикендите иска да ги прекарва само с Мими. Където и да кажем, че ще ходим е "тъпо", сърди се и настоява да останела с нея пред блока. Ако не разреша и дойде с нас или през цялото време е нацупена или ако случайно е в по-добро настроение си гледа часовника и през 10 минути пита дали няма вече да се прибираме та да може да играе.

Тя на море не искаше да дойде миналата година за да не си оставя приятелката и съвсем на сериозно питаше няма ли как да остане с нея?!!! А досега винаги е чакала с нетърпение всяко ходене на море. Други почивки не я интересуват. Ходене на басейн или по планините били невероятно скучни и иска да остава при баба си само и само да не идва, отделно мразела да пътува. Всичко това е от година и половина-две, пред това се радваше като ще ходим някъде и дума не е ставало да не идва с нас.

За това как я пускаме пред блока - живеем в средно голям град в много спокоен квартал, детската площадка е точно под прозореца ни и всички деца са навън сами от 7-8 годишна възраст. Тя не се отдалечава, виждаме я през цялото време.

Ани трябва да се наложите вие, все пак сте родител, а не просто портфейл от който да иска, защото Мими има.
Излизанията пред блока ще са свързани с постигнати резултати, а не навик. Лятото ѝ намерете занимания.
Моите деца чистеха и у дома, а малкият и входа срещу заплащане. Имаха изграден режим и ваканциите сутринта след закуска - два часа четете, следобед - също.
Усещам, че сте доста мека и намирате оправдания за доста неща.

Аз след извънкласните дейности, които са до 19 ч, бих я прибрала директно. А не да хрупа чипсове, защото вероятно е гладна и да вечеря по нощите. Че тя ако се прибира чак в 20:30 ч, кога се мие, кога се къпе, кога вечеря? След като едното извънкласно и без това е с Мими - там се виждат достатъчно. Какво имат още да играят, а вие да ги гледате през прозорците?
Пък, че щяла да се цупи - ами да се цупи.

На първите страници ме изкарваха много лоша и строга, сега съм била мека
Да ви кажа май наистина съм по-скоро мека и прекалено либерална, ама детето реве, че вечно му се караме, вечно е наказано

Излизане пред блока да е свързано с постигнати резултати не мога да си представя. Това е дете, все пак, има право на игра. И ние искаме някакво свободно време вечер като се приберем от работа, да разпуснем някак, нали така? Тя е на училище от 07:45 до 17:30 и след това да я накарам да върши някаква работа още ли? И кога да играе? Аз имам чувството, че ако направя това съсвем ще изтрещи.

Зимата и раната пролет, разбира се, че в 19 часа се прибираше директно ама сега е лято. Всички деца са навън до 21, няма как само моето да е вкъщи. Даже баща ѝ е някъде навън с бебето по това време до към 20:00 часа, а аз да я прибера?
А иначе кога се къпе и вечеря - има си време, до 22 е легнала, само петък и събота евентуално ляга към 22:30.

Според мен така се получава, че вас ви свързва с някакви битовизми и задължителни неща, а семейството на Мими - със забавления и игри. Ако бяхте изначално близки с това семейство и се събирахте всички, някак си нямаше да звучи странно, още повече, че щяхте заедно с другите родители да парирате в зародиш неприемливо поведение. А така, докато е с вас правилата са едни, докато е с тях - май няма никакви правила и се възприема  маниер на поведение и че всичко е разрешено. Как тогава вие да не излизате "гадната" при една такава ситуация. Аз детето си да спи при хора, които не познавам достатъчно добре, не бих пратила. Като искам да разпусна без дете, пращам при баби и дядовци. Те поне са запознати с нашите вътрешни порядки и какво е позволено и какво не и се опитват да ги спазват.

Аз съм била винаги за правила, режим и забавления през почивните дни и ваканция, когато задачите за деня са свършили.
Просто си кажете, че не ви се слушат драми, вечер искате да не се занимавате и за това дъщеря ви е вън.
Моите деца никога не са спали извън дома, докато не станаха на 18, всеки трябва да си знае леглото.
Какво като е на училище до 17ч, да не е само тя? След училище моите са ходили или на спорт, или пиано ( по техен избор), през ден се редуваха ту едното, ту другото.
Подаръци са се правили по празниците, ако са искали нещо са си го изработвали. В четвърти клас малкият започна в почивните дни да чисти входа на блока и домоуправителката му плащаше. Разбира се, аз или баща му сме помагали, но той метеше, чистеше с моп, перилата от прах. Събираше си пари и си купуваше Лего.
Трябвало е по- отдавна да започнете, вече е малко късно, но не и невъзможно.

Е, няма как да кажа, че не ми се занимава и затова детето е навън защото не е вярно. Навън е защото го смятам за нормално и всички останали деца около нас са навън, никое не стои затворено вкъщи.
Разбира се, че не е само тя до 17 на училище ама нали това казвам - другите след това са навън да играят, карат колелета, тротинетки, ролери, поне около нас е така. Няма как тя да стои вкъщи и да ги гледа през прозореца. До 8 годишна възраст аз или баща ѝ бяхме с нея навън, просто после преценихме, че може да стои сама пред блока с Myki или телефон и затова е сама, ако не ни се занимаваше и преди това нямаше да излизаме с нея, а да стоим вкъщи.
В Мими е спала два пъти за 10 месеца откакто се познават, не сме си починали, все пак бебето е с нас, а то си е доста по-голям ангажимент от 9 годишното, така че не съм я пратила за да си почивам, а защото много искаше за пръв път в живота си да спи в приятелка. И аз съм спала много пъти в много мои приятелки като дете и тийнейджър и спирам с оправданията до тук!  Едно е да се дават съвети, съвсем друго само безпочвени нападки и да ми обяснявате, че трябва да си държа детето като затворник и прислуга и че това е единствения начин да се държи нормално!

Тъй като не приемате нито критика, нито съвети, за какво сте пуснали темата?
Да започнат и други родители да се оплакват, за да се успокоите , че не сте само вие?
Факт е, че до сега не сте се справила особено добре, щом не можете да излезете на глава с 9 годишно дете!