Защо хората се разделят толкова лесно в днешни дни?

Проучване на Харвард с 724 двойки разкрива, че това, което поддържа отношенията не е съвместимостта, любовта, сексът или децата, а способността да се устоява на мимолетните раздразнения. Всички разведени са с мисленето: "Този негов/нейн навик ме побърква, но мога да го променя и ще работим в тази посока.“ Тези, които са останали заедно по-скоро приемат реалността и си казват „Такъв/Такава си е. Няма да се промени, но това не е фатално."
Изследването показва, че в дългите бракове рядко се решава всеки конфликт. Това е по-скоро мит. Двойките, които са заедно над 30 години просто не се ровят във всеки проблем и не адресират всяко чувство, което който и да е от двамата изпитва. Вместо това - пускат. Не потискат, а освобождават. Не си мълчат, просто не правят от мухата - слон. "Пак забрави“, „Пак каза грешното нещо“, "Ядосваш ме" - в краткотрайните връзки от такива ситуации става скандал. В дълготрайните обаче има повече разбиране и двамата избират мира, вместо да са прави.
Друг важен белег на устойчивите отношения е бързото емоционално възстановяване. Никой не очаква да не се карате никога, по-важно е колко бързо се връщате един към друг. Сдърпали сте се преди два часа - сега се прегръщате. Без гордост. Без „ти направи първата крачка, ти се извини." Без остатъчна неприязън. С прошка и чиста грижа всеки спор може да завърши с още повече близост.
Оказва се също, че най-силните двойки не се свързват през „имаме толкова много сходства“, а през „подкрепяме се и се изправяме срещу проблемите в този живот заедно". Всяка обща борба, с бедността, токсичните роднини, капитализма, здравословни проблеми, дори споделената омраза към системата - всичко, което ви поставя в един отбор заздравява връзката. Може да сте с различни характери и темпераменти, но се оказва ключово да имате общ "враг".
И още по-любопитното е, че проучването показва, че почти всяка дълготрайна връзка е имала момент, в който и двамата са били на ръба да се разделят, но не са го направили. Не защото не са могли, не защото ги е спирал страх, не защото не са вярвали, че ще срещнат някой "по-добър" за тях, а просто защото са избрали да си дадат още време. Най-честият коментар: „Реших да не правя нищо и да изчакам този период да отмине и шест месеца по-късно всичко се промени, сякаш дори не зависеше от нас". Оказва се (каква изненада), че повечето драми в брака умират... ако просто спреш да ги храниш.

Не знам за ръба на разделянето и връщането обратно как става, аз веднъж съм била там и се разделихме. И не виждам ама никакъв смисъл ако разминаванията са големи, да се държите зорлем заедно вовеки. Има ситуации, при които няма връщане обратно. Както и да го мъчиш, то си не става В сайтовете го наричат "the point of no return". И като почнат статтите как разбираш ли, те хората едно време всичко поправяли, пък ние веднага развод, само се подсмихвам и си казвам: "Е че по-добре си е днес". То това "веднага" само отстрани изглежда така.