Защо хората се разделят толкова лесно в днешни дни?

  • 38 597
  • 1 329
  •   1
Отговори
# 855
  • Мнения: 22 254
Не е необходимо да променяш нищо понякога. Пак си си ти, но с друг човек нещата вървят по друг начин. Не всеки задължително попада на пияници, насилници, емоционални изнудвачи. Няма нужда да се поправя, все едно има кой знае какви грехове.

# 856
  • SF
  • Мнения: 25 699
Нямам предвид конкретно теб.
По принцип си пишем.
Ти си така. Другите не.
Променяй се, ако мислиш, че това ти гарантира стабилност в отношенията.

Ако обичаш да ядеш домати в леглото си (или да пушиш с кафето), (или да закусваш с попара) и някой се е разделил с тебе защото правиш така, следващият може точно  да го привлича, а ти пък да вземеш и да си промениш навика!

# 857
  • Мнения: 24 594
Напротив, ако някой ти вменява промяна за каквото и да било като условие, означава, че това не е ок.
Нито ще стана мързелива зорлем, за да угаждам на някого и импонирам на начина му на живот, нито ще стана леке, за да съм ок с на друг понятията за общуване.
Като срещнеш твоя човек нещата се получават леко и естествено, никой не се чувства длъжен да се променя, криви, нагажда.

# 858
  • Мнения: 8 494
Винаги съм била на принципа, Аз съм си Аз, такава каквато съм. Без фалш и пози, още отначало ,и който ме приема и харесва ще остане с мен,  на който не му изнася продължава. Нито мога, нито съм искала да се променям, особено заради някой. Няма начин.
Мъже е имало винаги, и без мъж не съм оставала. ( не е хвалба, а като доказателство за думите ми)

# 859
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 045
Аз пък се променям. Към по-добро и все по-добро аз разбира се Grinning

# 860
  • Мнения: 24 594
Няма по-по, има различни състояния. Това не значи, че си по-зле от онзи ден или няма да си за в бъдеще. Хората сме система от биохимия и съзнание. Което означава, че е субективно усещането за по-по.
Може да станеш в един и същ ден професор, академик и в същото време да откриеш, че мъжът ти ти изневерява или пък да счупиш крак. Та. Относително нещо е по-по-ная.

# 861
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 045
Казах го в смисъл, че работя върху себе си да развивам все по-положителни качества. Ако нещо независимо от моите действия и състояние се случи, ами късмет. От там нататък вече зависи как реагираш на нещата, които ти се случват. Някои тръгват да търсят врачки да им развалят магия. Примерно.

# 862
  • SF
  • Мнения: 25 699
Което може много да се впише в живота с новия партньор!!!
Няма нужда да го променя!


Напротив, ако някой ти вменява промяна за каквото и да било като условие, означава, че това не е ок.
Нито ще стана мързелива зорлем, за да угаждам на някого и импонирам на начина му на живот, нито ще стана леке, за да съм ок с на друг понятията за общуване.

Нито ще станеш по-интелигентна, нито по-умна, нито по-положителна, находчива, сексапилна или с повече чувство за хумор.

Абе, ако знаехме какво точно да променим в себе си, щяхме да сме идеални!
Можеш да си смениш цвета на косата и дължината й, но не и това, което е под нея.
За ден-два може някакви циркове да си разиграваме, но цял живот... Надали.

# 863
  • Мнения: 24 594
Пак зависи от капацитета. Ако си достигнал максимума си до 30-годишна възраст, няма какво повече да направиш в чисто човешко измерение. Нито ще станеш по-умен, нито по-здрав, нито по-успешен. Хипотетично. Иначе самоусъвършенстването и то писва. ТРябват си епизоди на разпад, за да има после развитие. Мен би ме подлудило едно и също – да съм все по-по, аз себе си няма да понасям, пък представям си за другите покрай мен. Баланс между градация и деградация е моята рецепта. За мен казвам, за моят натюрел и личност.
//
Есме, кой ти каза, че не съм идеална. Simple Smile)
Ебавам се – това е ужасно. Никой не бива да иска да е идеален.

# 864
  • SF
  • Мнения: 25 699
Този въпрос всички го задаваме... Кой ти каза, че не съм...! Знаеш ли аз кой/коя съм...!
Та затова не вярвам в тези теории за промяната и усъвършенстването.
Първи етап са първите 7 години. Втори - до 14, съзряването, после има още един до 21 години и на 30 вече става ясно що е стършел свършил... Simple Smile
След това само трупаме опит - по мекия и лекия начин или с драпане. Или ту така-ту така... Както сме го направили до етап 4 - 29-30 години, така ще отреагираме и на промените и застоите и занапред, на изкачванията и спусканията, . Пък даже някои и ходенето по равното ще ги затруднява.
Щото... капацитетчето... мънинкуууу.

# 865
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 045
Кой го задава този край на 30 години?
Аз пък на 33 започнах да уча висше... Blush

# 866
  • Мнения: 8 494
И аз мисля,че всеки се ражда, такъв какъвто е -  с темперамента,  акъла, външността, емоционалността си и хич не вярвам на глупостите, че ставаме по - добри, по- усъвършенствани и т.н.бла ,бла

# 867
  • SF
  • Мнения: 25 699
Кой го задава този край на 30 години?
Аз пък на 33 започнах да уча висше... Blush

А на 35 роди за първи път,  на 36 роди за втори път, на 45 се развеждаш и после пак се жениш, и осиновяваш, и къща строиш, и ти я взимат, но ти си я връщаш....
Умна си и продължаваш да трупаш и опит. А как ги ползваш двете, зависи от това какво бебе си се родила - с потенциал или пак с потенциал, но орязан. Simple Smile
Кой ги определя ли... Ако ти кажа Сатурн, ще го приемеш ли като отговор?

Сериозно сега... Растежът ни и съзряването ни. Превръщането ни от деца в младежи и в зрели хора.

# 868
  • Мнения: 9 223
Всеки се ражда такъв какъвто е, особено за външността е доста спорно.
Отиди в една чалготека и поискай снимките на 20 жени като малки, да видиш дали са се родили с такива носове, бюстове, коси и какво ли още не..
И за останалото не съм съгласна. Човек се променя постоянно.
Не винаги драстично, понякога едва забележимо дори, но константно.

# 869
  • Мнения: 8 334
Аз мисля, че човек винаги израства и се променя. Иначе няма смисъл да си е все същия цял живот, нищо да не променя у себе си. Говоря за качества и потенциал, да го развива постоянно.

Общи условия

Активация на акаунт