Хората не се разделят лесно, просто сега чисто практически е по-улеснен и възможен процесът, без кой знае какви последствия, както е било преди 50 и натам години. В Испания при режима на Франко са били забранени разводите. В момента, в който дава богу дух и режимът се разпада, настъпва бум на разводите (повечето по инициатива на жените).
И точно защото е по-улеснен процеса много хора (и мъже и жени) дори не считат за необходимо да изговорят проблемите с партньора и директно си събират чукалата: "Щото така...".
И така до следващия път - много зряло.
Способноста да се решават проблеми, в смисъл искането въобще да се мисли за проблеми, после моженето да се назоват правилно и обективно (защото не винаги проблемът е външен дори и да изглежда като такъв), събирането на информация по безпристрастен начин (особенно негативна), комуникирането на всичко това по емоционално (вместо логично безпристрастно дистанциран) добър начин и в двете посоки (слушане и приказване), и способноста за каквато и да е вътрешна промяна или учене - е качество или качества, и то даже относително рядко срещано/и на едно място.
И понеже не всички може да го имат, също си е и в някаква степен въпрос на общоприети ритуали които замазват или занулират негативните неща (като спане заедно) и до характер и нива на относителна доброта или лошотия.
Важното е какъв потенциал има човека, а не само какво има в даден момент. 
Ами наистина точно тези мъже се оказаха стиснати и на емоции, неангажирани и безинициативни и в други направления.
