Защо хората се разделят толкова лесно в днешни дни?

Всъщност жената предпочита да си има шофьор... пък бил той и автобусен. Някой на когото можеш да си довериш живота и да си четеш книжката през това време.

Никога няма да се кача на кола ако мога да ида с влак. Идеалният превоз за мене е влак. Моите деца нямат книжки. Предложихме им и вече се притеснявахме какви коли ще поискат и къде ще търсим паркинг. Никаква кола не поискаха, камо ли мощни. Смятат, че в град колата е излишен замърсител. От поне десетилетие повече от една кола не сме имали никога.

Мене мъже ме учеха да шофирам, но в днешно време явно не е модерно.

Имаме 2 електрически колела, които могат да се карат и без електричество и това е.

Аз не знам защо захапахте почивките и олинклузиВа.
Аз говорех за дом.
Дом, който не е олинклузив, ама не е и матрак на земята. Както казах, да, тръгнала съм от матрак на земята.
Дом, който някак "делиш" независимо дали официално живееш там.
Значи, аз да прибирам разни мъжове наготово в изграден, уютен, направен и ухаещ дом. Ухаещ дом на дом. Не на олинклузив, но не и на мизерия.
Това с шофирането ептен не го разбрахте. Да, аз шофирам от колко, не знам вече колко години, 20-30 примерно. Не ми е поставял някой задачата да се науча, наложи го живота, деца съм отгледала, била ми е нужна. Да, и аз обичам да шофирам, намирам се за доста добър шофьор, колкото и да му е странно на някой, но времето е доказало защо мога да имам самочувствие, с покритие е. Ооообаче! Когато се чака само на мен, се предполага, че и като ме боли глава, и като съм в цикъл, без извинение, и като съм смачкана от умора от работа, или просто не съм на кеф, защото не съм робот, да ходя, да пътувам. Аз. И не само това. То са едни дребнички неща на пръв поглед, за които в началото дори не правиш сметка (аз не съм по сметките и деленето 50/50, не е моето), които правиш, раздаваш се, тук да помогнеш, там да подкрепиш, и то се изчерпва в един момент, когато насреща ти е една инетрност.
Та така.

ПП. Нашите влакове не стават. А и говорим за прекосяване на цялата страна. Няма шанс да хвана в петък влака след работа, за да видя принца и в неделя с нощен да пътувам обратно и вмирисана да седна да работя. Де бре, чак толкоз за един...
И моите деца не искат мощни коли. Но живота в Сф налага да умеят и да шофират. Всичките ми деца шофират. У нас е необходимост, не е глезотия, ако не си по линията на метрото (което все още не покрива адекватно града, а наземния транспорт е нечовешки, губиш часове)
И да...ще ми се вече някой мен да вози. Защото е много удобно и това-аз си сипах и не мога, очаква се аз да не пия и да мога. Мда.

Сякаш сте попадали само на мъже, които никога нищичко на са направили, само са искали да ви подмамят да напуснете прекрасния си дом и да идете на улицата... Възможно ли е да е чак така...?

Не. Не сме. Аз поне не съм, аз коментирам само последния такъв и защо бих отбой.
Предния ми беше съпруг, заедно сме градили, не сме делили. До един момент.
И защото темата е защо се разделят лесно хората, дадох примери, че не се разделят лесно, не винаги.
Моят брак беше над 25 години. Връзки от типа на седмица-месец не ги броя за връзки, а за авантюри. Прекратих сега една 4-годишна, да, връзка, обясних защо.

Е, да, на неблагонадежден мъж никоя жена няма да разчита. Но не са всички такива.

Е, не са, много ясно. Както и не всички жени са как беше-меркантилни използвачки.

Aнонимис, по-голям кавалер няма от мен.
Няма "делене" и "фифти-фифти".
Има взаимност.
Това с колата/колите е пример.
Оставям свободните интерпретации и няма какво да добавя повече.

фъстъчката разбира, бидейки самостоятелна и независима от мъжче.

Невена, без кола животът е много ограничен.
Това в БГ.
Колата е свобода, съкращаване на време, независимост, задължителна за комфортен живот.
Във мизерно влакче, или дори комфортен автобус няма да ме видиш. Било е, до студентските години.

Относно паркингите, понеже съм "стиснат" за 15 дни съм платил толкова пари за паркинги колкото някои за години не плащат.

О, не той е дребнав и педантичен човек, едва ли ще разреши на начинаеща шофьорка да му кара колата. Той сигурно си има минимум 36 правила, които пътниците в неговата кола трябва да спазват и ако може нищо да не пипват в колата, освен седалката със задните им части

Ох, и последно за колите.
Масло, филтри. Топ по ходова част, ежегодно хубави чистачки. Гуми.
Пуках два пъти гума, например. Сама, щото нали, той все не може нещо си. Ама съм налична, удобна, самостоятелна. Това струва, не е безплатно (всякакъв ресурс от финансов до времеви, през собствени нерви и ангажимент колата винаги да е готова за вършене на работа). Както и паркинга, за да съм му Там, някъде. Аз съм си купила гараж иначе, имам си. Аз. И така. Ей така става лесно раздялата на финала

"Всяка заповед/желание е предпоследна/о" би звучало по-резонно.

Относно зависимостта - много се обърках. Докато мечтаехте за независимост от мъж, сега вече мечтаете за зависимост.

Е, нищо де. Мечтите са безплатни. Можете да мечтаете колкото си искате.

Няма такова нещо. Пак бъркате нещата.
Да може една жена не значи да (и позволиш) да влачи всичко сама. Не е мъжко. И изтичаш в канала лесно така.

Както казах - всяка "заповед" е предпоследна. В случая - мнение.

Правила чак не, освен пушенето, твърдо не.
Въпреки че сегашната не пуши, което е чудесно, тамън.
И предната не пушеше.
Иначе е излишно да казвам, при чист и спретнат човек, колата му е такава, и само чисти, спретнати и секси, приятни дами толерирам, ако говорим за връзка.
Грижата отвътре е грижа и отвън.
Мърлячество не харесвам.

Винаги говориш за жените до теб като за безмозъчни надуваеми същества за временно ползване или в най-добрия случай жени с лоботомия.
Те нямат характер, мнение, нямат предпочитания, навици, персоналност.
Те са чисти, покорни, усмихнати, с роботско поведение ииии празни, бездушни.
Като в психопатски филм.
Неслучайно хората смятат, че си измисляш.
В живия живот никоя що-годе адекватна жена няма да те търпи да ѝ казваш къде да си събуе гащите да не ти наруши реда в къщичката на Кен или дали да пуши, диша, кара кола.