Поставянето на граници

  • 4 095
  • 49
  •   1
Отговори
  • Мнения: 101
Здравейте!
Наскоро бях пуснала една тема за приятелството и прочетох доста мнения.
Вчера се замислих за границите - нашите и тези на околните. Умеем ли да ги поставяме, както и да зачитаме тези на отсрещния.
Аз доскоро си мислех, че мога да ги поставям, но ред събития ме убедиха в обратното.
Доста често съм се обвинявала, че емпатията  ми е причината, да бъда толкова открита, да помагам на всеки, който ми “свирне”, да търпя…Но се оказа, че просто нямам лични граници и затова позволявам да ми се качват на главата.
Понякога и аз съм прекрачвала чужди такива, но винаги съм се съвземала, когато видя в отсрещния човек, че не му е приятно.
Уви, аз мога да търпя, търпя и това искам да го изкореня.
Та, как вие се справяте с поставянето на граници?

# 1
  • Мнения: 3 736
Ами как  - просто с времето започнах да отсявам хората, с които общувам и бягам като дявол от тамян от вечни жертви и оплаквачи, откровени използвачи, лепки и емоционално нестабилни хора. Слава богу, сред приятелите ми няма такива, но сред познатите се срещат и с тях се иска по-голяма категоричност, по-малко да си мислиш дали няма да се засегнат и ако се наложи да имитираш прекомерна заетост. Примерно, някоя досадна особа те трови с личните си проблеми или тези на работа и изведнъж ти изниква спешен ангажимент - бързаш, детето иска нещо, мъжът те чака да излизате, шефът те е натоварил със неотложна задача, бързаш да сготвиш.
Имам един актуален случай с перманентна оплаквачка - веднъж разбра, че за нещо съм съгласна с нея и не спира да ми пише. Понеже обстоятелствата не ми позволяват съвсем да я отрежа, просто съм я мютнала и я чета само, ако съм в настроение, но ако реша, че ми е досадно, отговарям с да и не. Ако ми е супер досадно, изобщо не отговарям и тя продължава да си пише сама и сама да си предлага да си починем от проблемите и да се наслаждаваме на слънчевия уикенд Laughing После пак се сеща нещо и тъй... Преди ми и звънеше, но след като няколко пъти я прекъснах и казах, че имам да върша нещо, спря.

Последна редакция: пт, 06 юни 2025, 16:29 от Непослушна готвачка

# 2
  • Melmak
  • Мнения: 8 549
При мен проблемът беше слагането на граници в родата. С външните хора проблем- никакъв. Обаче с мама, леля, баба, такива близки роднинства - тотал щета. С психологическа помощ постигнах много. Вече не се чувствам виновна като казвам “не”, защото не желая или не се чувствам добре да направя нещо, което просто те искат. И да не се чете като “не ме кефи да закарам баба ми в спешното” и подобни. Изключвам всякаква спешна помощ и нужда.
Примерно майка ми, здрава и права я мързеше да ходи да си плаща сметката в мобилния оператор, не желае да се научи как да го прави онлайн, нито иска да ходи в изипей. Караше мен, после ми даваше пари. Сега спрях, може сама да иде. Голям човек е. Ама не й се чакало на опашка просто. Такива неща и това е безобиден пример, но много други мога да дам. Вече не се чувствам зле от това да имам граници, а напротив, страхотно е.

# 3
  • София
  • Мнения: 34 658
При мен проблемът беше слагането на граници в родата. С външните хора проблем- никакъв. Обаче с мама, леля, баба, такива близки роднинства - тотал щета. С психологическа помощ постигнах много. Вече не се чувствам виновна като казвам “не”, защото не желая или не се чувствам добре да направя нещо, което просто те искат. И да не се чете като “не ме кефи да закарам баба ми в спешното” и подобни. Изключвам всякаква спешна помощ и нужда.
Примерно майка ми, здрава и права я мързеше да ходи да си плаща сметката в мобилния оператор, не желае да се научи как да го прави онлайн, нито иска да ходи в изипей. Караше мен, после ми даваше пари. Сега спрях, може сама да иде. Голям човек е. Ама не й се чакало на опашка просто. Такива неща и това е безобиден пример, но много други мога да дам. Вече не се чувствам зле от това да имам граници, а напротив, страхотно е.
И при мен с майка ми личните граници бяха най-големият проблем. За нея словосъчетанието "лично пространство" е на марсиански, явно.

# 4
  • Мнения: 1 276
Лесно ги поставям, трудно ги прекрачвам.

# 5
  • Somewhere far away
  • Мнения: 5 841
На мен проблема ми е точно  че съм емпат и много чувствам хората, усещам емоциите, усещам всичко. И много ги мисля нещата. Което води от своя страна до много проллеми , често имам чувство за вина, после си казвам не трябва да се чувстваш така, и после пак имам чувство за вина и това се повтаря до безкрай, един омагьосан кръг!  осъзнавам го, че ми е проблем  много добре и въпреки това ми е адски трудно да се променя.

# 6
  • София
  • Мнения: 44 338
Аз общо взето, имам три кръга. Неща, които са ми абсолютно НЕ. Неща, които са НЕ по принцип. И неща, които са НЕ за момента.
Втория и третия кръг може да допусна няколко преминавания, но станат ли 3-4, и стане ли очевидно, че човекът много добре знае какво прави и колко ми е неприемливо и неприятно, спирам комуникация или намалявам до възможен минимум.

# 7
  • Мнения: 9 223
Не знам кого съм издразнила с мнението ми, че е изтрито. Както и да е, не пиша шедьоври в бг мама. Аз съм много за поставяне на граници, ако човек не го може да го прави значи не е порастнал достатъчно. Но преди границите има нещо по- важно, уважението към родителите. Ако дъщеря ми не иска да ми плати сметката значи много съм се провалила като родител. Елементарни неща са това.

# 8
  • София
  • Мнения: 18 149
Аз съм малко като бащата от "Запознай се с нашите".
Имам си един вътрешен кръг, в който се влиза страшно трудно, но там граници (почти) няма.
Имам един малко по-широк кръг със сравнително доверени хора, с които имаме взаимни граници по отношение на твърде личното.
Имам кръг в периферията с хора в любезни отношения и сериозни бариери. В стил английският small talk.,
Всички останали са извън зоната ми на интерес.

# 9
  • Мнения: 3 430
Не знам кого съм издразнила с мнението ми, че е изтрито. Както и да е, не пиша шедьоври в бг мама. Аз съм много за поставяне на граници, ако човек не го може да го прави значи не е порастнал достатъчно. Но преди границите има нещо по- важно, уважението към родителите. Ако дъщеря ми не иска да ми плати сметката значи много съм се провалила като родител. Елементарни неща са това.
Уважение би било да го направиш еднократно при всички обстоятелства, няколко пъти - при необходимост, останалото при здрави и прави хора си е липса на уважение към теб. Не ѝ се редяло на опашка... страхотен довод, да ти е удоволствие да я уважиш.

# 10
  • Мнения: 9 223
Че защо да не поглезиш малко майка си? Топлота, обич? Толкова ли е далеч това от някои хора? Границите, дето ги поставяме едва ли точно от там трябва да започнат.

# 11
  • София
  • Мнения: 34 658
Границите се слагат там, където всеки прецени. Ако човек е здрав и прав, е нормално сам да се грижи за ежедневието си.

# 12
  • Мнения: X
Глезене?Какви са тези глупости?После тази жена нарича мен невъзпитана..Аз пък не бих се разсърдила на сина си след време,ако той ми откаже нещо подобно,само защото мен ме  мързи да си раздвижа дупето.Но аз няма и да го карам да се занимава с моите прищявки.
Най-вече когато детето ти си има свое семейство.

# 13
  • София
  • Мнения: 44 338
Ааа, ако говорим за отношенията родител дете, темата е за възпитание, не за поставяне на граници при възрастни.

# 14
  • Melmak
  • Мнения: 8 549
Да поглезиш майка си е да й подариш спа уикенд или да идете на маникюр заедно, нещо такова. В това няма нищо лошо. Обаче да се изисква от теб да решаваш всякакви нейни проблеми плюс да й пестиш ходенето до мтел или изипей ежемесечно.. е скандално. Не говорим за болен човек. Но аз граници с нея нямах, носела съм първо, второ и десерт почти всеки ден, пазаруване, придружаване. За две години направо сили не ми останаха.

Общи условия

Активация на акаунт