Поставянето на граници

Нашите са нещо страшно с телефоните! Непрекъснато подписват някакви безумни договори, взимат устройства на изплащане, не ги ползват...

И аз асоциирам тази дума с изброените от теб действия.Или например да ѝ подариш нещо любимо.

Аз се научих на граници на стари години. Просто вече не се съобразявам с другите за моя сметка.

Хората с емпатия не могат да поставят граници. Социопатите режат. Няма златна среда, винаги ще ощетиш някой, който е заслужил помощта ти и ще си дадеш мило и драго за някой, който ще те предаде.

Живеем в къщи близнаци по принцип с майка ми. Постоянно звъни по сто пъти на ден, баща ми също. Чувствам се виновна дори когато звъннат и не им вдигна веднага, а ако се наложи да звъннат втори път, направо е сръдня цяла седмица. Кажете какво да правя. Ако е друг човек ще го изолирам, ама роднина и то най-близкия. Плаче ми се. Не мога боклука да си хвърля, без да излезе на прозореца и да не се провикне..

Стигнах до извода, за себе си, че може би най-сигурният начин да постигнеш това е просто като живееш сам. Осъзнах, че до голяма степен се чувствам най-добре, когато оставам сама. А и както е всеизвестно, адът са другите. Просто не умея да се отстоявам, така и не се научих, родителите ми ме възпитаха все да отстъпвам, да не споря, и до ден днешен даже се чувствам неудобно, ако си потърся правата, ако повиша тон някъде на публично място. А има много хора, груби, нетактични, безпардонни, с които не можеш да излезеш на глава, освен ако не ти се изхабяват безценни нервни клетки.
Спомням си и за репликата на Алеко Константинов, от един от неговите фейлетони, как бил с изкълчено възпитание. Ако паметта не ме лъже, той го казва по повод на това, че идват да му искат пари за благотворителност, и той не може да откаже, защото е възпитан другояче. Маниерите са добро нещо, не отричам, но човек трябва и периодично да надига глас. Но не знам как някога ще мога да го постигна за себе си, да си търся правата, без чувство за вина и срам.

Наистина, с родителите е сложно. Хем да си на разположение като добър син / дъщеря, хем и да отстояваш някакво лично пространство. За съжаление, нямам този проблем, защото родителите ми не са вече сред нас. Може би на тези, които много им се дразнят, това ще даде една друга гледна точка - че все някога (дано не скоро) и при тях това ще се случи. Така че колкото и да са досадни понякога, има смисъл да се опиташ да не си разваляте отношенията. Моето предложение е - поставяне на граници чрез директен разговор и с уважение към тяхното мнение. Би трябвало да разберат.

Само, че няма ред в тези неща! Само един Господ знае кой първи ще си отиде, нали?!
Моята сестричка не можеше да отстоява границите си, особено пред майка. Дори сестра ми да е правата, все се извиняваше първа / от чувство за вина и от уважение /. Отиде си на 46 години, а майка е жива и здрава!
Същото се случваше и с татко, миличкият, все да е добър и отстъпчив. То с майка е трудно да се живее, ако не отстъпваш!
Сега на мен ми се натяква, че съм и останала само аз. Ама за нея това не означава да ме щади, да не ме ядосва напразно и мааалко да поомекне, че вече е почти на 80 години!!!
Горе стана дума за сметките...ами плащам и мобилния и кабелната, безвъзмездно. Познайте дали за нея това е жест някакъв?! Едва ли...
Мине не мине, ми звъни да и търся в интернет за болести, изследвания и лекарства - да и чета за тях, че не ползва интернет. А аз съм хипохондричка и повече от 20 години с автоимунно и това да чета за болести ме хвърля в луда тревожност. Поставих граници и и купих по нейно желание телефон, с който да си чете, каквото и е нужно. Но мина седмица и НЕ! Щяла да го подари на внука, че не можела, някой и размествал иконите.
И познайте какво се случи с този жест, а и вложение. Все пак, и аз си имам семейство и разходи.
Отделно, след като се отиде сестричката ми, от мъка и жал,  я взимах на всичките ни почивки с мъжа ми, почти 7 години! С всека една, се държеше все по-лошо и буквално вдигах кръвно от всеки наш спор. За какво ходи човек на почивка?! За да се среща там с хора, с които не може да говори спокойно дори по телефона?!
Казах " СТОП "! С почивките с нас до тук! Огромно чувство за вина, но и предложих да и купувам почивка, но да отиде с приятелка. Ама тя не иска, и приятелките си е разкарала...
Е това е! Кажете ми сега, за жестовете, вниманието...грижата...дълга...

Гореизброените винаги са взаимни и присъстват в семействата на хора без характеропатии и отклонения от нормата.

Нарцисите създават роби. Дресират си децата от ранна възраст да им обслужват интереса, затова и се сдобиват с поколение. Те са бездънна яма в която наливаш, и наливаш, докато не се изчерпаш и рухнеш. Не се интересуват от благополучието ти и грам, но си им длъжен докато си жив. От тях ще получиш само гаври, злоба, и злъч.

Често когато някой има проблем с границите, проблемът е с майката, бащата, или и с двамата. Как да се справи вече е въпрос на лична сила.

Аз ако опра до там да си преценявам успеха като родител по това как мога да поразигравам децата си ... то съм се провалила яко и като родител и като човек. Защото щом човек може това да го направи на децата си, то на останалите какво може да измисли.
Аз също гледам да помагам и хората около мен да се чувстват добре. Но когато усетя лично , че някои хора ме съсипват, ги оставям да се оправят сами.

Преди да почна да чета бг мама не съм и подозирала дори колко хора мразят родителите си. Голям грях е това.

А аз  преди да чета бг мама не съм предполагала, че толкова лесно се определят непознати хора и им се приписват невероятни неща. Ти имаш ли предсава какво точно значи
и абсолютно ли си сигурна, че отговаря на истината? Защото доста биха ти се обидили с пълно право.
Дали деца манипулират родители или родители децата си , дали неспознати един друг или понати ... Няма значение. Не е хубаво и поставянето на граници важи във всички посоки. Ти нали работиш в детска гадина ? Ако не бъркам? Ами там като поставяте граници мразите ли ги тези деца ? Или ги обичате доатм , че ги оставяте да ви се накатерят безконтролно на главите ? Нещо не разбирам.

И деца манипулират родителите си, много често даже.
Колко родители са купили жилища на децата си, коли и други неща, но детето ги смята за даденост и иска и сметките да му се плащат? Обаче родителят да не стъпва, само да праща пари, че иначе навлиза в личното пространство. Много случаи имам в обкъжението си. Колежка не може един лев да спести за себе си, защото е поела режийните на дъщеря си, на семейството на дъщеря си. Сватята плаща кредита за жилището. И двете са нежелани в това жилище, обаче.
Много деца само използват родителите си и поставят граници, без да се замислят, че родителите са живи същества, не роботи и банкомати.

Bella- ciao, много често не разбирам какво пишеш, ама не се и напъвам де. Никого не обиждам, разсъждавам си. И не знам откъде ти хрумна, че работя в детска градина.

Напълно съгласна съм с бела чао!
Няма значение дали родител,дете или познат-човек трябва да знае къде е границата.
Не знам защо се хващаш на думите на госпожа Данка.Нея съм я забелязала,че обича да провокира.На такива хора не обръщам внимание.