Хайде на театър - 16

Безкрайно съгласна с Al и Olive...  Самата аз не съм фен на Орфей, но съм се опитала да аргументирам сериозно мнението  си, като специално във всеки мой пост подчертавам, че това е субективна, моя скромна позиция. За семейна близка приятелка - Орфей беше откритие. Защото специално в изкуството няма как да говориш като последна инстанция. За един нещо е прекрасно, за друг ужасно. От много фактори зависи при всеки от нас: определено натрупване на знание и култура в една или друга насока, праг на чувствителността, в традиционна или по - бохемска среда си израсъл, какво е за теб изкуството: само механизъм за отмора или стремеж за излизане от познатото и комфорта. Понякога заради нещо гледано се отключват и скрити травми (при мен се е случвало например) С всичко това искам да кажа, че каквото и мнение да се изказва тук е задължително да се уточни, че то е само твоето собствено.   По мои наблюдения, когато за един спектакъл или филм има крайни, радикално противоположни отзиви - той явно предизвиква различни, силни емоции - а това вече означава качество и неслучайна провокация... И задължително като театроман отивам да го гледам. Пък каквото сабя покаже Имала съм два три случая, когато съм излизала, безкрайно шокирана, подтисната или дори уплашена от спектакъл. И първата ми реакция е: ох боже защо си го причиних. А след това съм се хващала месеци наред да  анализирам и дори да сънувам части от този спектакъл. И в крайна сметка разбирам, че той е постигнал целта си - развълнувал ме е, и ме е подтикнал да мисля. (надявам се разбирате нямам предвид халтурите в Сълза и Смях)
Тъй като до сега нямах възможност да пиша за Сън в лятна нощ на Диана Добрева - ето и моите 5 стотинки по темата. Обожавам пиесата на Шекспир. Гледала съм 6 -7 различни нейни трактовки в България и чужбина. Зашеметяващ за мен беше спектакъла на Александър Морфов сигурно преди 15 години и повече в Народния театър. Той беше извел тази странна “комедия“ до абсолютно трагичните и тонове. На финала всеки един от героите беше изгубил нещо ценно от личността си: невинност, смелост, стремеж към еманципация, дори чувството любов беше изгубено... И този прочит беше по - важен от иначе великолепните визуални хрумки на Морфов. При Добрева за мен е обратното - визията традиционно за нея е страшно силна, а самата история започна да ми се губи в течение на представлението. Симпатични ми бяха дописаните текстове, позасмях се, но някак си останаха лековати и недовършени в посланията си. Подразни ме патетизирането на словото, съвсем ненужна ми беше трактовката на Пък ( в ролята Севар Иванов ) - транссексуалността е къде, къде по - интересна от това, което видях: доста буквално и опосредствено кълчотене. Някои актьори бяха чудесни като Георги Гоцин например, други потънали в собствените си добри щампи, но отдадени.  Мисля, че направих грешка да гледам от втори ред, защото нищо от визията, която видях по рекламните снимки не беше такава - изглеждаше ми всичко много бутафорно. Съзнавам, че вече от 7 - 8 ред не е така, обаче си се разочаровах няма какво да лъжа. Въпреки всичко спектакъла на Добрева е нещо, което не бива да се пропуска. Нейната фантазия е безкрайно картинна и според мен ще допадне на всеки един тийнейджър и романтичен зрител. Лична оценка: 6.5 / 10 

Митовете/вълшебните приказки са ми слабост и с интерес ще влезна в залата. Живи и здрави.
Старая се да не чета отзиви, не питам приятели как е било (филм, книга, театър)

Ще взема за Трамвай желание и Гетсби ще го дебна

И аз съм казвала, че когато желанието на човек да гледа нещо е голямо, е хубаво да отиде, независимо от отзивите. Аз бях прочела какво е мнението на болшинството, гледали Орфей, но ми беше интересно и си казвах, че едва ли ще е чак толкова зле. Отидох без никакви очаквания и пак бях разочарована. Писала съм подробно преди година и половина, няма да се повтарям. Бих дала 0,5/5 само заради играта на Донков и заради идеята (обаче не и реализацията) каква месомелачка е войната, но дотам. Един голям безвкусен гювеч ми беше на мен и оглавява класацията ми за Златна малинка. Други може да са във възторг, не знам.
Сън в лятна нощ го гледах още на премиерата от първи ред, буквално нямах търпение за новия й театрален спектакъл, защото обожавам Диана Добрева. Но категорично не е представление по мой вкус. Мнението ми е непопулярно, знам, че тук цари всеобща възхита и няма лошо, просто аз отидох с пълната кошница и не видях много от обичайния й стил. За момента бих казала, че лично за мен силата й е в драмата, не в комедията, но това си е моето субективно мнение и не ангажирам никого. Идете, вижте. Аз ще чакам от нея повече от "старото".

Алиса, 🤍
*
Мислите ли, че Младежкия скоро ще излезе с програма за октомври или съм прекален оптимист?
*
Сън в лятна нощ ще го гледам заради Георги Гоцин. Феноменален е като присъствие и във всяка роля.
Денков пък бих го гледала в Калигула, но не са го планирали засега.
*
Още ми гори тенджерата на мен от Спанак с картофи. В Сълза и смях мога да похваля уредника. Възрастен господин, но адекватен и много любезен, с обноски (за разлика от т.нар. разпоредителки).
За съжаление, залата е като парник и не могат да направят нищо по този въпрос.

Във ФБ видях коментар, че са планирали да качат скоро програмата на Младежкия за октомври, ама ще видим. 😃

Понеже тук всички май сме фенове на Елена Телбис - готви ни още един текст, който ще се играе в Театър 199, явно другия сезон. 😊
Фактът, че ще е и асистент преподавател, също много ме радва. 👌

Много дейна и полезна е Елена Телбис. И с ум, и с характер.

Тъкмо сега се прибирам от Дишай с Елена Телбис и Бойко Кръстанов. Това е единственото представление, на което съм се насладила два пъти, ако не броим повторното гледане на Идеалният мъж след 15 години. Сега не бях в дамска компания за разлика от май 2024, а специално заведох мъжа ми, защото смятам, че е точно за двойки. Какво да кажа - пак си поплаках порядъчно, а жената до мен също хлипаше на финала. Прекрасен спектакъл, емоционален, въздействащ, интимен, човешки, на един дъх... Мрачната, черна сцена на Сфумато, гола, без декори, и двама души, два живота, обединени от една любов. Три биса имаше. Любимо представление, което силно препоръчвам за вълнуващо изживяване.

И аз плаках на "Дишай", много емоционална и въздействаща постановка!
Елена Телбис е страхотна и ще се радвам да я гледам и другаде...

Аз мислех, че втория път няма да ми е толкова емоционално и няма да плача, но не знам дали не беше по-зле от миналия път.
Сега прочетох нещо интересно - всъщност самият автор на пиесата, англичанинът Дънкан Макмилън е поставил забраните да няма декори, да няма музика, изисквания за семпло осветление. Само двама артисти на сцената, които да съпреживеят истински всичко с героите си, да се постараят да са максимално въздействащи с играта си, без да се облягат на "патерици" и да се отнема вниманието от същественото. Ами, получило се е. Бойко Кръстанов е избрал пиесата. Идеята е да е един разговор, който продължава цял живот.
Сигурно в някакъв момент ще отида да ги гледам и трети път.

https://youtu.be/1Qc3oaFoAms?si=ZAP1LUWj8Zzo9Qah
Аз пък току-що изгледах този клип с Владо Пенев и такива неща разказа за "Великденско вино", че си взех билет за 13.09. 😂😂😂 А преди това никога не е представлявало интерес за мен.

"Великденско вино" е едно от най-скучните неща, които съм гледала. Владо Пенев е чудесен актьор, но спектакълът не беше никак впечатляващ. 🤷‍♀️

Аз пък изобщо не го харесвам като актьор, но ми стана супер интересно какво пък толкова представлява това представление, че 24 часа преди него го обвзема такъв ужас и защо изобщо не е искал да участва в него. 😃

А на мен "Великденско вино" ми е едно от любимите представление. Силно въздействащо, въпреки че не съм фен на Пенев. Страхотен актьор е, но не мога съвсем да се дистанцирам от човека. Както и при Донков.

Гледала съм "Великденско вино" с Велко Кънев и искам този образ да остане в паметта ми. Прекланям се пред таланта му! Светла му памет!