Не става дума за гаранции. Очевидно в повечето частни домове и хосписи в България доброто отношение е по-скоро изключение. Което говори за липса на стандарти, контрол и цялостна политика от страна на държавата и на обществото. Тоест, парите, които дават болните или близките им, не отиват за качествена грижа за тях.
- Публикувана: 7 юни 2025, 17:11 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2025, 20:01 ч.
Нечовешки условия в дом за възрастни хора с.Ягода
Никой не знае какво се случва, когато близките си тръгват. Никой не знае какво се случва и преди да дойдат проверяващи служебни лица, и след като те си тръгнат. Повечето управители на домове са свързани с проверяващите по някакъв начин и последните ги предупреждават преди проверка. Както навсякъде, така и по домовете е "ти на мен, аз на теб". Особено в държавните институции няма случаен човек на ръководен пост. В частните домове също няма да допуснат начело на социална услуга да е някой "необвързан".
Не става дума за гаранции. Очевидно в повечето частни домове и хосписи в България доброто отношение е по-скоро изключение. Което говори за липса на стандарти, контрол и цялостна политика от страна на държавата и на обществото. Тоест, парите, които дават болните или близките им, не отиват за качествена грижа за тях.
За това според мен става въпрос от началото на темата. Колкото да се опитват да прехвърлят вината към близките, вината е изцяло в отсъстващата държава. И тук не говорим за безплатни грижи, услуги и т.н.
Говорим за липса на стандарт, контрол , политика по отношение на работната сила необходима за тези услуги.
По НЗОК има една единствена пътека за палеативни грижи. Само за раково болни, и за 20 дни. Толкова. Колко болници изобщо работят по нея е още по-сложна тема. Все едно тези хората не съществуват и от такива грижи никой няма нужда.
Това казват и двама бивши министри: https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/20718187.
Не става дума за гаранции. Очевидно в повечето частни домове и хосписи в България доброто отношение е по-скоро изключение. Което говори за липса на стандарти, контрол и цялостна политика от страна на държавата и на обществото. Тоест, парите, които дават болните или близките им, не отиват за качествена грижа за тях.
И за мен лично това е по-добър вариант, отколкото да преживееш отношение като това в Ягода, от непознати.
Пак казвам - говоря за хора, които са с акъла си, не психично болни или дементни.
Ако стигна до там и си продам наследството за децата ми, по-добре да се свършва бързо с мен. Имоти за човек на доизживяване вместо за млади хора, създаващи семейство. Успешна работа, няма що.
Да не говорим, че доста често продавачите не са били купувачи.
Да не говорим, че доста често продавачите не са били купувачи.
А кой е казал, че не се грижат. Иначе ако аз толкова си мразя децата, последните ми дни ще са ми най-малкият проблем и ще направя всичко възможно да прехвърля наследството към внуците, а не да го пропилявам.
Ако ти изобщо имаш какво да оставиш и нямаш проблем да си лишаваш децата, ок. Очевидно повечето хора, които имат нещо, са като мен.
Аз не бих се оставила в мизерия и не бих се самоубила в името на това да пазя имот за децата, ако имам възможност той да ми помогне. След като цял живот се справям, без някой да ми е дал имот, не виждам защо и те да не успеят. И смятам докато съм жива да им помагам да сбъднат своите планове, но не и да се жертвам като агне. Като умра, няма вече да могат да разчитат на мен - така ги виждам нещата. Какво ще остане след мен - каквото остане.
Ако стигна до там и си продам наследството за децата ми, по-добре да се свършва бързо с мен. Имоти за човек на доизживяване вместо за млади хора, създаващи семейство. Успешна работа, няма що.
Да не говорим, че доста често продавачите не са били купувачи.
Да не говорим, че доста често продавачите не са били купувачи.
А кой е казал, че не се грижат. Иначе ако аз толкова си мразя децата, последните ми дни ще са ми най-малкият проблем и ще направя всичко възможно да прехвърля наследството към внуците, а не да го пропилявам.
Ако ти изобщо имаш какво да оставиш и нямаш проблем да си лишаваш децата, ок. Очевидно повечето хора, които имат нещо, са като мен.
Евтиното заяждане за липсите или наличието на мои имоти няма да коментирам.
90% от възрастните хора в България имат имоти - не са бездомни и безимотни. Ако тези неща се продадат, ще има достатъчно пари за хубав дом - даже за истински стаи под наем с обслужване, ако възрастниятчовек е здрав, но не иска да живее сам.
Тези имоти са ТЕХНИ - на възрастните хора. Не са на децата. В западните държави, към чиито стандарт се стремим, младите не считат имотите на баба си и дядо си за гарантирано техни.
Тези имоти са ТЕХНИ - на възрастните хора. Не са на децата. В западните държави, към чиито стандарт се стремим, младите не считат имотите на баба си и дядо си за гарантирано техни.
Така е, ама за апартамент в София. А една селска къща за 50 000 лева няма да стигне и за две години таксата в хубав дом. И това е за лукс къща във вървежно село, може и да е по-малко. Може и да няма кой да я купи.
Факторите възрастните да не искат да продадат имотите си са комплекти - манталитет и културни особености, невъзможност да се справят с евентуална продажба, ако са сами, недоверие в институциите, страх от промяна, страх да не бъдат измамени и т.н. Не ги виня. На приказки е много лесно, на практика не е баш така. Споменаха по-назад, че дори и налични, имотите често са с ниска стойност и в лошо състояние, търсенето не е кой знае колко голяма извън някои градове/региони, цените извън същите тези градове и региони са ниски и сумата при продажба няма да е достатъчна за дълго. Не е толкова просто.