Нечовешки условия в дом за възрастни хора с.Ягода

Може и да има читави хосписи за стари хора в България. Този ясно, че е бил гнила работа отвсякъде, но май и в другите не е цвете.
Една леля на мъжа ми, децата ѝ я оставиха в хоспис, и за има няма 3-4 седмици, почина. Той беше ходил да я види. Беше втрещен от рязката промяна в състоянието ѝ отпреди посещението ни в дома ѝ. И все си мисля, че идеята тук е не гледане, а по-бързо да се отърват.

Затова е добре поне хората, които ментално са добре, да мислят за старините си и за някакъв вид подсигуряване на тези години. Очевидно доста деца са склонни да оставят родителите си и в пълна мизерия. За изцяло безпомощните хора направо няма спасение явно

Поне поколението, което идва сега, е редно да се замисли как ще живее след 70-те си години примерно. Като чета понякога теми из форума, как съвсем спокойно "деца" на по 30-40 години настояват родителите им да им припишат всичко свое, да ги оставят без нищо, защото нали за какво им е като са на 60-70 години и ми става доста гадно. Представям си и какво "гледане и грижи" ще са после...

За настаняване в държавен дом за стари хора НЕ СЕ изисква непременно документ от ТЕЛК. В тях настаняват и само поради възраст. Държавните социални домове са различни видове - за стари хора, за пълнолетни лица с физически увреждания, за слепи, за хора с умствена изостаналост и психични заболявания (отделни са за жени и за мъже). Има и домове за деца до 18-годишна възраст - за здрави и за деца с увреждания; центрове за настаняване от семеен тип за хора с различни видове увреждания.

Темата ми е много болна, защото майка ми е с много ранна деменция и е изключително агресивна. В първите години беше по-спокойна, но откакто не ме разпознава, положението е нетърпимо в много моменти. Само човек, който е гледал такъв човек, знае какво чудо е. Най-лесно е да се каже "Защо не си го гледате вкъщи този човек?". Да си го гледаш, ама как? Колко от вас ще си позволят да напуснат работата си, за да гледат човек, който им налита на бой, само защото се опитвате да му изчистите?

Лошото е, че държавата е направила така, че всичко да се случва по най-трудния начин. Поставила съм майка ми под пълно запрещение. Това ми отне близо 12 месеца, от пускането на молбата, до решението на съда. През това време майка ми беше изцяло на моя издръжка + разноските по делото, които бяха над 2 хиляди лева. Нито ходеше да си тегли пенсията, нито ми даваше пълномощно, за да й помогна някак. След решението на съда мина още един месец, докато ми връчат документите и още един месец докато ме назначат за настойник, а накрая още един месец докато преместя пенсията й в пощата, за да мога да я взимам. Общо 15 месеца, през които майка ми нямаше достъп до една стотинка от пенсията й, която й се полага. Ами ако мен ме нямаше, какво щеше да прави?! Щеше да е мъртва още на третия ден.

Никога няма да забравя как в една група за правна помощ, една жена питаше как да постави под запрещение възрастния си съпруг, който е с деменция и маже фекалиите си из цялото им жилище. Жената не можеше да отдели хиляда, какво остава за 2 хиляди лева, за да си плати разноските по делото.

Човек как може да мисли за старините си, какво ще го сполети, от какво ще се разболее след 20-30 год. или след 1 год.?! Неведоми са пътищата Божии.
Може да е в добри взаимоотношения с близките си сега, но след 10-15 год. дали ще е така? Има дъщеря или син, на които разчита, обаче те се обвързват с други хора на определен етап от живота си. Снахата или зетят дали ще са така добронамерени? А ако се случи нещо с тях и ги няма? Бедност, болест, смърт или емиграция... Човешки същества са. Много е сложно.

За мен близките са толкова виновни, колкото и извършителите. При тях всичко е лицемерие - просто искат да се отърват от роднините си по обществено приемлив начин и не им пука дали на тях им е добре.

И аз това не го разбирам.... какво е това възпитание, отношение към собствения ти родител.
Хвърляш го в някакъв дом и не се вълнуваш изобщо как е този човек, здрав ли е, щастлив ли е, ял ли е днес, пил ли си е хапчетата? Не мога да го разбера, освен ако родителят не е бил стока и не сте в добри отношение поради ред причини, но той пак ти е родител и ти пак си му дете.
Не знам в какъв свят живеем и как хора на по 40-50+ са така оперирани от чувства и човешка отговорност към човека, който ти е давал всичко през първите 20 години. Колкото и да е имало попаднали там по неволя, едва ли са мнозинството, конкретно в този "дом".
Държавата е абдикирала на всички нива, от там и населението й.

Има хора без близки и такива с близки, живеещи в чужбина. И тук в една от другите теми сме дискутирали, че има възрастни, които не желаят да се местят в друга държава. Има и такива, които имат нужда от 24/7 наблюдение, което няма как да се случи, ако близките работят. Не можем да съдим така близките, този хоспис не е и евтин - 1000 лв. за това нещо. Кой ще предполага, че биха наранявали по този безумен начин близък и ще го остави там? На мъжа ми баба му беше след инсулт, изцяло неподвижна - без говор, без картина. Живя година в хоспис, добре я гледаха. Тук вярвам, че ако е имало изобщо близки, то няма как да не видят пораженията, предполагам за голяма част от тях близки не е имало изобщо.

Откъде става ясно, че това е така?
Познавам много възрастна жена, която преди години заряза детето си, защото новият мъж не го искаше. Но това не й го пише на челото.

П.П. Приемам наизуст, че роднините имат физическата възможност да ги гледат. Защото ако нямат,  не можем да ги обвиняваме.

Очевидно не са се интересували - ок, не могат да се грижат, но може да поддържат връзка, или ако човекът е неадекватен, да искат служителите да пращат снимки, информация 2-3 пъти седмично.
Другият вариант е, че са в лоши отношения с родителите или роднините си и наистина са ги захвърлили. В този случай плащат, защото трябва - за пред хората и закона. А не заради човека.

Как за 4 години, няма да се заинтересуваш какво става с този човек или тези 1000 лв. месечно осигуряват някакъв душевен комфорт на близките.
Не става дума за осъждане, има хиляди причини, поради които близки са принудени да предприемат такова действие - настаняване в дом за стари и болни хора, но да не видиш този човек повече ..............

Аз разбирам, че трябва да се работи.
Но ако обичам примерно баба си, а аз я обичам и я оставя в дом и след 2 седмици искам да я видя и ми се забрани, ще стане страшно. Едната жена тук е оставена 4 години и не е посещавана.
Тоест децата и  са били ок с това и грам не са се запитали как може някой да си позволи да откаже достъп до родната им майка. Това ако им пука, ако не им пука е ясно.
Та каква е историята не знам.

Държавата носи вина. Бърза помощ като си счупи баба ми крака я взеха и ни я върнаха като ни казаха, че не може да бъде оперирирана, защото имала меки кости.
Върнаха я, тя продължи да крещи 12 часа от болка.
Добре че беше личната и направи нещо издаде някакво направление за прием в частна институция.
От там пък като чуха това за меките кости гледаха доста втренчено и поклатиха глави, казаха, че няма такова нещо като меки кости и са извършили престъпление като са я върнали със счупен крак. Имахме си достатъчно грижи, че да се занимаваме с жалби и такива неща. А и имаше ли смисъл.
Това родната ни държавна медицинска институцийка. В окръжна болница се развива действието. София.
И вие искате държавата да е адекватна.

Разбира се, че е така, Елора. Аз коментирам единствено коментарите по линия на това, че е безотговорно изобщо да изпратиш възрастен роднина в такъв тип учреждение. Но някои наистина нямат близки, дори далечни. Тъжно ми стана, когато на дядо ми брат му нямаше кой да го поеме - ние не го познавахме особено, те в голямата си част бяха скарани, а тези близки, които живееха с него и бяха в по-тесни отношения изобщо се отметнаха. Той нямаше жена и деца. Аз не съм и все още не се чувствам морално отговорна да поема грижите за него. И много хора са в сходна ситуация.

Предвид, че има държавни медицински институции имат такова отношение към възрастни, съм леко шокирана от театрото на държавата в момента.
Били ужасени, служителите плакали.
Абе я у лево. Актьори големи сте.
Ако държавата не допускаше такова отношение, такива домове нямаше да съществуват.
Просто е.
От години държавата е знаела, но нещо се е разсмърдяло сега.
Смешки.

Елора, изтри ми се поста, но написаното от теб е достатъчно. Наредили се все държавни интитуции, дават интервюта, та пушек се дига.Ама тези домове сигур са вдън гори телилейски, че информация йок. Не  е възможно да са нямали и един сигнал. А ма как да си размърдат д-тата от меките столове? Че и мирише там.
А сякаш случващото се е от месец-два, те сега "вдянали".