Аз не мисля, че който не работи е по- здрав. Но истината е, че баланс трябва да има и всички крайности не са добро нещо. Приоритетите трябва да си избира човек, но за някои работата е над всичко и съответно неизбежно е някога да се чувстват разочаровани и погрешно живели.
- Публикувана: 8 юни 2025, 12:51 ч.
- Последно мнение: 30 юни 2025, 11:27 ч.
Работливи ли са българите?
По темата - българинът може да бъде работлив, когато е мотивиран. Когато му се плаща достатъчно, не го карат да работи на празници без заплащане, когато не го държат след работно време без сериозна причина и без да му дадат и една стотинка. Когато получава човешко отношение, а не крясъци и грубост и подмятания, че не е незаменим. Е, тогава може и да се работи добре. Проблемът е, че в повечето фирми ги няма гореизброените условия и затова на служителите не им дреме.
Аз отдавна минах времето, когато се раздавах на работа, до степен за колегите ми да се подразбира, че аз ще остана след работно време, аз няма да обядвам, аз няма да имам отпуска и ще получавам мизерна заплата.Цената от жестокия стрес си я плащам в момента. Затова вече карам по-кротко и хич не ми дреме, че съм закъсняла, че ми се налага да изляза малко по-рано от офиса и тн. Имам предостатъчно знания и умения, за да знам, че съм ценна.
Аз отдавна минах времето, когато се раздавах на работа, до степен за колегите ми да се подразбира, че аз ще остана след работно време, аз няма да обядвам, аз няма да имам отпуска и ще получавам мизерна заплата.Цената от жестокия стрес си я плащам в момента. Затова вече карам по-кротко и хич не ми дреме, че съм закъсняла, че ми се налага да изляза малко по-рано от офиса и тн. Имам предостатъчно знания и умения, за да знам, че съм ценна.
Темата я огледах доста подробно, и само идвам да кажа- българинът е точно толкова работлив, колкото и всеки друг по тази земя, в равни други условия.
С някои от последните постове, съм най-съгласна. След 23 години работа, около 10от тях паралелно и за моя си фирма, и за работодател, мога да кажа, че вече карам по-кротко и хич не ми дреме.
Ако не си си надвил на масрафа, до определен момент- 40-45 годишна възраст, едва ли ще му надвиеш повече, а е по-добре да забавиш темпото, че тялото е тленно.
С някои от последните постове, съм най-съгласна. След 23 години работа, около 10от тях паралелно и за моя си фирма, и за работодател, мога да кажа, че вече карам по-кротко и хич не ми дреме.
Ако не си си надвил на масрафа, до определен момент- 40-45 годишна възраст, едва ли ще му надвиеш повече, а е по-добре да забавиш темпото, че тялото е тленно.
Точно така, Ози, грам не ми дреме и на мен. 
Аз между 25 и 35 блъсках, сега съм млад пенсионер.
Не казвам, че не се занимавам с нищо, но съм автоматизирал, накратко.
За в бъдеще, каквото дойде, добре дошло, разширяване нещо, нови начинания, някаква идея, нов income stream, партньорство, остава се отворен, но само, ако ти изнася и има смисъл, и след много добро обмисляне.
Аз между 25 и 35 блъсках, сега съм млад пенсионер.
Не казвам, че не се занимавам с нищо, но съм автоматизирал, накратко.
За в бъдеще, каквото дойде, добре дошло, разширяване нещо, нови начинания, някаква идея, нов income stream, партньорство, остава се отворен, но само, ако ти изнася и има смисъл, и след много добро обмисляне.
Днес имах повод да се сетя за тази тема. Отидох сутринта до лаборатория Бодимед и установих, че вместо обичайните две служителки - едната, при която се заявяват изследванията и се плаща и втората, която взима кръв, на работа е само една жена, която непрекъснато снове от рецепцията до лабораторията. Отпускарски сезон било. Ето заради такива примери българите вече не сме работливи, защото шефът вместо да наеме достатъчно служители и да може да запълва "дупки" от болнични и отпуски, той наема минимума и експлоатира до дупка.
