- Публикувана: 11 юни 2025, 14:44 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2025, 17:03 ч.
Докато всичко навън разцъфтява, нов живот в мен се появява. ~бебеправене 621~
Wahnsin, пусни едно ЧХГ - каквото и да е, когато има информация притесненията и чуденките спадат рязко.
вчера си мислех някой няма ли вече да изобрети вече един домашен кръвен тест... дет се вика не е нужно да показва стойност, ама няма да е нужно да се взираме има ли я или не чертата
mommy, аз също тайно се надявам всеки път как ще ви хвърля в джаза с една хубава новина, но като гледам... колкото и да ми се иска няма да се случи.
Има кръвни домашни тестове вече, ето една вариация. 
Току що разбрах, че колежка е бременна. Тя е на 40, мъжът ѝ е на 50+, женени са вече от 12 години и макар да не сме го обсъждали изрично подозирах, че имат някакви проблеми и са в процедури от някакви отделни случки и неща, които е казвала. Тя самата не ми е никак любимка, направо си е терорист на работа и аз винаги имах подозрението, че това ѝ поведение е резултат от фрустрация в личния живот. Безкрайно съм щастлива за нея, защото мисля, че това е желание, което от дълго време е искала да се сбъдне. И тя като мен ръководи отдел и аз съм се чудила живот и здраве да забременея… какво ще правя с работата, и ме изкефи шефът сега като каза, че директно му е казала как до края на бременността ще е в болничен и после минимум година в майчинство, а като се върне щяла да види колко ще работи (вероятно почасово). Така си е, в офиса е заменима - ето, нямаше я последните месеци, чакала е да мине първия триместър и какво, ми бизнесът си върви и без нея. За бебето си няма да е заменима, а и с първо дете на 40 няма да има един футболен отбор деца. Споделям, защото аз също си ги мисля тея неща, не че не ми е ясно как не съм незаменима в офиса, де, ама все пак! Отдавна съм взела решението за себе си да постъпя като нея, сега само чакам да ми дойде момента. Честно казано вдъхна ми много надежда и за мен, че ще ми дойде редът
всичките ми идеи напоследък се оказват вече измислени
Нещо във връзка с бременните наоколо - вие имате ли си такава жена, която е нещо като milestone? Тоест вие сте по-младата, опитваща за дете, знаете, че тя също няма все още, но в някакъв момент проима и вие почвате да отмятате колко близо сте до нейната възраст, на която е родила и дали ще я подминете
Аз моите такива жени вече ги подминах кажи-речи, родиха на по 38-39-40
Аз моите такива жени вече ги подминах кажи-речи, родиха на по 38-39-40
Постоянно се сравнявам с другите. Още преди да се омъжа беше така - всичките ми приятелки, макар и по-възрастни от мен, се омъжиха в по-ранни години. Те на около 24–26, аз - на 27. Всички забременяха в рамките на няколко месеца, а при мен вече мина година от първите опити. Знам, че не бива да се сравнявам с никого, ама мислите ми постоянно хвърчат между "wtf не е наред с мен" и "айде, има и по-тежки случаи"
Колкото и да не искам да си го призная и аз винаги се сравнявам по темата с останалите. Въпреки, че имам едно дете ми е голяма болка, че нямам все още второ, а сме започнали опити малко след първия му рожден ден (вече е на 3 години и 4 месеца)… Много ме боли и като ми каже как иска да си имаме бебенце всеки път като види бебето на съседите. Снощи даже седя и ги гледа докато влязат в асансьора и ми вика “Мамо, аз много обичам бебенца”. Осъзнавам, че ако се пръкне някой ден “натрапник” вкъщи ще запее друга песен, но сега тези му думи много ме събарят.
Аз пък познавам немалко, които са имали бременност и са родили между 40-45, но в повечето случаи не е било първо дете. Аз съм на 34 (тази година ставам на 35) и сред моите познати немалка част нямат все още деца, а тези, които имат, ги родиха след 30. Имам само един приятел, който стана татко на 27-8, на всички ни се струваше абсолютно извънземно 😅