Седма тема на чакащите

Моята болка няма значение за тази жена, както и за други като нея, които обмислят подобно решение. Пиша просто с какви трудности могат да се сблъскат – това е.

Никой от нас не знае какво точно е състоянието на децата. Та ние дори не сме ги виждали. Не знаем как ще се развият, какво имат или нямат. Децата са недоносени и отглеждани в институция. Не е нормално да очакваме да се развиват като донесено дете в семейство. Нормално е първо да има коригиране на възрастта, когато се проследяват уменията им и второ - да се вземе предвид, че деца, отглеждани в институция се развиват по-бавно, защото го няма това стимулиране, което се случва в семейна среда. Затова е правилно при някакви съмнения да се направи консултация със специалист или преглед, изследване е пак гаранция няма.

Не всички деца, оставени за осиновяване, са недоносени. Имам познати осиновители, които имат осиновен син. Сега е на 26 години. По време на делото са разбрали, че е роден в брак като четвърто дете в семейството т. е. родителите му вече са имали три деца преди него и са го оставили за осиновяване. Няма никакви увреждания. Осиновили са го на 1 тодина, от град, много далече от техния роден. Дори неговата класна ръководителка, като видяла, че той се развива добре, също е осиновила дете! Понякога доброто е заразно!

Преди него от институция в родния град на осиновителите са им предложили дете с преживени три сърдечни операции и една предстояща заради херния. Отказали са. Единственото им изискване е било детето да е здраво, защото самите осиновители имат здравословни проблеми. Отгледаха детето. Справиха се прекрасно!

И други осиновени деца познавам, които са здрави. А и от увреждания до увреждания също има огромна разлика.

Съгласна съм, че не всички деца към момента на осиновяване имат нещо установено , само че преди 26 години в домовете в страната имаше над 20 000 деца, а сега в списъците на чакащите осиновяване са около 900. Днес много по-рядко се оставя здраво бебе, особено такова родено в семейство. А и гаранция за в бъдеще няма никаква. Приятел на сина ми, в детската градина се разболява от диабет. Не е осиновен, в семействата на родителите няма диабетици.
И да, не всички деца са недоносени, както и не всяко недоносено дете е с увреждания и не всяко доносено е здраво. Късмет, съдба, както щеш го наречи. Децата с установени тежки заболявания, увреждания, малформации директно заминават за осиновяване в чужбина. Аз пък имах позната, която не се решава да осинови, защото познава семейство, чието здраво осиновено дете отключва психично заболяване през пубертета. Действието се развива осемдесетте години, когато има доста повече деца за осиновяване и, когато е било възможно дори осиновяване направо от родилното, а и кандидатите са обикаляли из страната в търсене на дете, което да им допадне.
Никой не може да предвиди дали детето му няма да са разболее или да получи инвалидизираща травма нито, ако си го роди, нито ако го осинови. Това е да си родител - поемаш риска от неизвестното, влагаш всичко от себе си и се надяваш на най-доброто. Но си права - като общество още не сме дозрели да не чукаме на дърво и да се кръстим, когато видим различен човек.

То остави, че много хора се кръстят и чукат на дърво, но в селата и в някои малки градове няма рехабилитационни центрове и подходящи училища за такива деца, и родителите са принудени или да се преместят да живеят в по-големи градове, или да ги возят много километри до по-големи градове, за да им осигурят някаква рехабилитация, или ги оставят за продължително време в институция, като в този случай: https://www.24plovdiv.bg/novini/article/19696346.

Прекрасно е, че детето е проходило, но има цял куп заболявания, за съжаление.

Разбира се, че няма гаранции, но когато се осиновява дете от 2-годишна възраст нагоре, поне може да се види дали има ДЦП или други сериозни двигателни дефицити, някакви сериозни интелектуални и/или говорни нарушения и т. н., които преди това невинаги могат да се видят, ако няма много тежко изразена симптоматика.

Ако видиш бебешките ми снимки преди първата ми година, на тях изобщо, ама ИЗОБЩО не си личи, че имам ДЦП. Тоест, ако ме бяха оставили за осиновяване по някаква причина, някой можеше и да се подлъже да ме вземе, въпреки че съм недоносена. Наддавала съм бързо на тегло, обръщала съм се в леглото. Чак на 10 месеца забелязват, че краката ми са по-сковани, а около годинката, когато са ме изправяли да ходя, съм си преплитала краката, не съм ги разтваряла достатъчно. Поставили са ми диагнозата в клиника по педиатрия в София. После, на 4 и 5-годишна възраст, имам направени две ортопедични операции. Така че дори тежки увреждания невинаги могат да се видят още в първите месеци след раждането. Трябват добри специалисти, изследвания и проследяване във времето.

Здравейте! Ще бъда много благодарна, ако получа съвет и насоки. На 45 години съм, мъжът ми е на 42, имаме наше биологично дете на почти 4. От известно време се замисляме за още едно дете, но не ми се рискува с бременност предвид възрастта ми. От друга страна знам, че има дечица, които чакат своето семейство. Според вас, дали е добре да се консултирам първо с психолог и може ли да ми препоръчате такъв, който има опит с кандидат-основители. Искам емоциите да не са водещи при едно такова решение, защото тук не става въпрос само за нас, а най-вече за дете, което е изстрадало достъчно. Разговор с осиновители дали би бил полезен? Към каква възрастова група да се насочим - близка до възрастта на нашето дете или по-малко? И не на последно място ако се чака с години, дали не сме закъснели много за тази стъпка?

Всеки разговор би Ви бил полезен.
Въобще не сте закъснели , ние когато кандидатствахме бяхме на същата възраст , но с чакането от 5г. малко пораснахме. Но пак се случиха нещата.
Успех!

Здравейте. Ще Ви отговоря според това, което ни съветваха на курса - второто дете да е по-малко от първото, защото в началото изисква много повече внимание и грижа и, ако е на възрастта или по-голяма от първото дете за него ще е непонятно поведението и нуждите на второто.
Добре е самите вие като родители да сте наясно, че както в развитието си, така и в поведението си осиновените деца се различават от детето, отгледано в семейна среда от родилното и не бива да сравнявате и да очаквате развитие, реакции, поведение като на вашето име познатите ви деца. Ще минат години докато тази разлика се заличи.
Трето, децата за осиновяване са все по-малко и може да се наложи да направите компромиси - с произход или здравословен статус. Ако поставите и ограничение за пол, то шансовете ви ще намалеят на половина.
Четвърто, което е свързано и с трето - подгответе се психически, че ще чакате над две години за първо предложение, възможно  е и три-четири.

Този курс само след като се подадат ли документите може да се посещава?

Да, той е задължителен и се провежда в периода на тримесечното проучване преди да излезе докладът, след който ви вписван в регистъра на чакащите за осиновят.

Курса е полезен, нооооо, според мен трябва да е задължителен след осиновяването. Тогава се сблъскваме с проблемите. Иначе, ввтър ни вее на бял кон. 95% от осиновителите, очакват "цветя и рози".

Точно това е идеята - да подготви осиновителите какво ги очаква. На практика май не навсякъде се случва по една или друга причина, но си мисля, че основната е да не изпращат кандидатите и те да се откажат. След осиновяването има поддържащи групи, но не знам до колко са полезни, поне ако не става въпрос за общи леки проблеми

То добре да ги подготви, но след  2 до 5г.едва ли някой се сеща за нещо.

Много точно казано!Почти нищо от курса не ни помогна за това пред което ще се изправим
Единствено възраста на която да кажем на детето, но и там има съмнения, че подхода е правилен

Четейки тази и предишната тема, оставам с впечатлението, че момичетата са по-проблемни. А и обикновено, след време, жените търсят биологичните си родители, докато не съм чувала мъже да се интересуват от тях. Какви са вашите наблюдения?