Седма тема на чакащите

Повярвай, това не е от етноса. Влизала съм в ромски къщи - бедни, но изключително чисти и подредени, пък съм влизала без да съм канена предварително. И познавам българчета, които имат същото поведение и, у които е същата кочина. Та не е до етноса, категорично. До дете си е и както си ги научим + пубертет.

Мама Ру, не приемам, че така съм научил. Родители сме, които сме учени на уважение към по-възрастния, на работливост, на чистота и грижа. И другото ми дете е точно такова каквито сме и ние.По един и същи начин сме ги възпитавали, това което са виждали от нас като поведение е едно и също.Резултатът е диаметрално противоположен при двете деца.

Ами те са две отделни личности. И моите са различни по характер и навици. И също толкова не пазят често, защото аз мърморя, карам се и изчиствам.

И според мен това "еднакво ги гледаме" е широко разпространена заблуда.
Колко деца родени и отраснали в едно семейство сте виждали, които да са "еднакви"?
Аз и собственото си семейство имам такива примери. Брат и сестра от един биологичен произход. Жената се жени, създава семейство и деца. Неуспешно - два развода. Работи и се стреми да се справя с живота. Мъжът - пълен лентяй и егоист. Никога не се намери достатъчно добра жена за него. Пропи се и умря на 59. Без никой да страда за него.
Та камо ли осиновените деца.
Не отричам произхода и значението му, но категорично не съм съгласна, че поведението е резултат 100% от гените. Моята биологична майка, с която съм живяла е жена, която се грижи за себе си - дрешки, козметика, глезотийке. Имали сме период без хляб у дома, но тя винаги е била нагласена.
Аз - съзнателно съм заела диаметрално противоположната страна - размъкнати и скъсани дрехи, грозни обувки, нося каквото ми подарят, не ме вълнува как изглеждам. Като ме види в рокля - имам 2 всичко на всичко, все още се кръсти и се чуди това аз ли съм.
Та не е само гена или етноса.

Разбира се всеки има право на свое мнение, което уважавам. Вярвам, че много кандидат-осиновители четат коментарите ни. Нека те преценяват за себе си, кой крив, кой прав. Давам им моята ситуация, моите избори и какво се е случило след тях. За мен генът играе съществена роля.

Когато има проблем с биологично дете не можем да виним гените. Всъщност пак казваме на партньора/ партньорката "сина ти/ дъщеря ти". Когато има с какво да се похвалим, детето става наше "моят син/ моята дъщеря" или прословутото бащичко/ майчичко. Когато проблемното дете е осиновено всичко се отдава на гените. А сега изненада - гените на осиновените деца в днешно време, хич не са подбрани, независимо от произхода. Децата идват от семейства/ биологични родители, които не са особено образовани и успешни, без значение етноса, пушат, пият и т.н, нямат постоянно работа и доходи, битовите им условия са лоши ... Да не мислите, че българчетата в днешно време са деца на студентка и професор?
Не е от етноса, а точно от гените, ама просто "чуждите - моите", защото техните гени не са нашите гени.

Не очаквам да са нобелови лауреати. Очаквам да не ме лъжат, крадат, да имат поне искрица желание да научат нещо. Правя разлика между болно дете и мързеливо, безхаберно към околните дете.
Ще дам следния пример от реалния ми живот... В кварталчето, в което живеем да кажем 65% са българи и 35% са българи от ромски произход. Решаваме и периодично правим бригада за да почисти,  облагородим района. За години, на пръстите на едната ръка са случаите в които представител на българите от ромски произход е дошъл да поработи... Може и нашата ситуация да е изключение, а навсякъде другаде нещата да стоят иначе.
Мечтата ми беше да дам възможности и тай-добър старт в живота на това дете. Образование, култура , обноски. Поради една или друга причина, то няма да е наравна нога с другите кандидати да работа, то трябва да ги превъзхожда за да му се даде шанс. Имам желанието, но самото дете не желае. Иска да го кара днес, да вземе каквото може на готово, без усилие. Без да мисли да утрешния ден.

Понякога просто са опозиция. Пубертет.

Съжалявам, обаче искрено вярвам, че човек е огледало и получава това, което дава.

Тая глупост с гена ... Не, не и не. Дете се учи от малко, не може в пубертета да се учат тези неща. Аз примерно съм много разхвърляна, над нещата, хаотична..Биологичната ми майка ни побъркваше като малки със сестра ми. Обаче аз си останах такава. Пък не съм осиновена.
Много удобно се обвиняват гените. Няма ген за мързел и мизерия, просто няма.

Нещата не се оправят от само себе си, когато има проблем в развитието на детето. Моето българче има подобен проблем - нарушена привързаност + дислексия и дискалкулия. Ами рефлектира върху приемането от средата, оплаквания, отхвърляния, незабелязани, освен когато не направи нещо за забележка... Така се формира едно нежелано поведение, което се обръща срещу детето в доста ранна възраст. И през ум не ми е минало да го отдам на гените, това че има определени затруднения. Започнали сме работа със специалисти още от втората седмица у дома, буквално. През годините различни хора са я подкрепяли - ерго и кинези терапевт, логопед, специалист по дислексия, психолог, ресурсен. На едни занимания не се е вписвала или са я отхвърляли, на други е ходила успешно и по няколко години.
За децата с някакви дефицити и/или осиновени е много важно да бъдат приемани каквото и да стане, затова и подлагат на тест всички - и родители, и учители, и специалисти. Провокират ни, за за видят дали няма да се откажем и да ги предадем. Все пак осиновените се чувстват веднъж предадени и отхвърлени от биологичното семейство, следователно се приемат за втора ръка хора, за не заслужаващи любов, приятелство, подкрепа...
И идея си нямаш какво може да им говорят навън, особено, ако има и друго дете у дома - осиновено или биологично, то явно ги кара да чувстват мястото си в семейството застрашено, несигурно.
Истината е, че ние като родители имаме огромната нужда от подкрепа и насока как да ги обичаме, как да ги приемаме, как да ги възпитаваме, така че да не се чувстват ощетени и несигурни. И това няма връзка с етноса, гените не са отговорни за мързел или уважение. Гените предават физически данни, психическа устойчивост, талант.

Знам колко съм чела и продължавам да чета тук, години преди да подадем документи за осиновяване.
Отказвам да се съглася с това да се пишат небивалици и да се плашат тези, които тепърва тръгват по този път.

Няма нужда да настръхвате: детето само по себе си е най-огромната човешка отговорност! От един бял лист вие създавате човешко същество, вие залагате в него основния морал, принципи, възпитание. И не, не приемам, че етноса е виновен! Познавам достатъчно биологични деца, чисти българчета, които сори ама не стават за нищо. И абсолютно винаги са виновни родителите!
Да, разбирам, че има и единични случаи, всяко правило си има и изключния,  не обвиявам осиновителите, които си споделиха проблемите, мъчно ми е и съм сигурна, че правят най-доброто, на което са способни. Но това е единичен случай.
И ако някой в момента се чуди дали да осинови дете и се спре от някакви страховити прогнози как видите ли то това дете не може да избяга от циганския си ген, това ще е най-малкото нечестно. Има проблемни деца. Ако биологичното ви е такова, на кой точно ген ще го отдадете?
Смятам, че обученията за кандидат-осиновители в България са изключително недостатъчни, повърхностни и неподготвящи човека за това, което действително следва. Отделно хората в България в голямата си част не четат достатъчно, не са запознати, живеят в свой собствен свят, доказателство за което е и факта, че в 21 в някой си нямало смисъл да каже на детето си, че е осиновено, щял да крие.... Процесът по осиновяване е изключително улеснен в България, чака се заради бюрокрация, порочни практики и най-вече заради хилядите претенции на осиновяващите към децата. В чужбина нямаш право да избираш дете, ама тука ги искаме бели и розовки и здрави и умни....

Пак се "отвори" думата за ген. Наясно сте предполагам какво "пренася" генът. Това са цвят на кожа, коса, очи, болести и предразположености към развитие на такива. Всякакви неща свързани с генотипа на човешкия индивид.
Всичко друго е: характер и среда.
Няма "закодирано генотипно" кой ще краде, лъже, пие, бие, пуши и пр. отрицателни способности.
Не мисля, че е добра идея да се приписват подобни качества на определени групи хора, защото най-малкото не е правилно и коректно.
Нека бъдем толерантни в крайна сметка.
Фактът, че осиновяваме ни поставя в "рискова среда", но от нас зависи до каква степен ще се развие този риск.
Факт е, че от дете до дете (респ. човек до човек) няма еднаквост, няма правила. При едни сработва едно, при други друго.

Ето ви за пример казус - две деца - брат и сестра, с разлика 1г и 7м. Не са били изоставени, били са изведени принудително. Едното дете (момчето вече на почти 11г) е прекрасно, добро, приемащо, а другото (момичето вече на 9г) е още по-прекрасно, но много своенравно, неприемащо, налагащо се. В момента е в "бунтарски период" и на всички обяснява, че била осиновена?! И й се чудим защо го афишира толкова... не че е скришно, тайно или срамно, но явно смята, че е куул или пък търси съчувствие. Не знаем причината, то и тя не може да я изкаже. Лошото е, че много лъже, не обича да чете, да учи, иска само да мързелува и да играе, но само това, което й е на сърце. Сърди се, реве, тръшка се (дори и на учители), говори в час, пречи. Иначе е умна, будна, но не успява да се впише в "правилата" в училище. Говорим, обясняваме, но ефект 0.
Та така.
Генът не е причината едно дете да лъже, краде или нещо подобно. До характер е.

Живеем в объркан свят! Всичко е много относително. Моите не са ромчета, но проявяват своя си характер. Въпреки че поотрасната той е на 11г, тя е на 9г. ,все още ни е трудно да влязат в час. Всички осиновени деца имат някаква карма тяхна си, която ги съпътствава в живота.
Някак си , тези деца са по-различни. Нашите си знаят много добре, че не ние сме биологичните им родители ! За нас кардиналния ни проблем е училището и проблемите със системата.
Днес г-н по Музика ги изпитвал за химна, той го знае , но нищо не е казал. Било го срам. Зашили са му 2-ка! Тя един ден има Браво и отлично, другия ден на тест 0 т.
Трябва постоянно да си им стъпил на врата. За нас ,като родители, образуванието е много важно , особено за тях, които бяха тотално изоставени. В никакъв случай не искаме да са отличници, но само с 2ки нестава. Ей такива неща!