Седма тема на чакащите

Преди години, когато аз кандидатствах, на курса споменаха, че избягват да дават в града деца, които са били при майките си, точно, за да се избегне разпознаване и разкриване на тайната на осиновяването.
До колкото знам приемните родители нямат право да снимат или да позволяват детето да бъде снимано. На тази разходка нямаше ли социален работник и приемен родител?
Трудно ми е да ви посъветвам, но аз вероятно или щях да откажа детето или да се преместя в друг град, някъде по-далеч.

Здравейте,  Бих искала тук да попитам нещо, но ако може отговори без хейт. Преди 10-тина дни ни се обадиха с предложение за момче на 3, 5 годинки, здраво, от ромски произход, изоставено от родителите му преди година. Социалните по протокол многократно са уговаряли майката и бащата и всякакви роднини, да си вземат детето. Те гледали умно-мъдро, понякога обещавали, но никога не отивали да си го вземат (т.е. и те не знаят какво искат – майката била на 15 като го е родила и вече има и друго дете от друг мъж и тепърва започва да  нанизва децата едно след друго. Бащата е на 20 и казвал, че не може да се грижи сега за дете  – това ми е обяснено от социалните). Детенцето се отглежда  сега от приемно семейство в много добри условия. Градът , в който живее в момента не е голям и не е далече от нашия град. Детето преди е живяло в същото населено място. Ние, със съпругът ми, веднага отидохме да се срещнем със социалните и да видим детенцето. Още веднага взаимно се харесахме и прекарахме около час заедно. На другия ден пак се срещнахме и в присъствието на социални и приемната майка изведохме детенцето да си поиграе в центъра на града на люлките. Времето беше прекрасно и там имаше и други деца. Имаше и група роми, които бяха с тези деца. Възрастните познаха детето и започнаха да го викат по име. Снимаха техните деца, но аз бях сигурна, че снимат и нас. Това определено ме притесни много. С наличието на социални мрежи много лесно можем да бъдем открити и в главата ми е развихриха всякакви сценарии как  ако осиновим детето, такива хора могат да ми се изсипят пред вратата и да ми създават проблеми (защото от такива всичко може да се очаква). Социалните ме убеждават, че едва ли ще тръгне някой да търси детето, но знае ли се…. Главата ще ми се пръсне от мисли, хем го искаме това дете, хем имам колебания. На нас друго дете няма да ни предложат, даже е чудо, че това ни предлагат сега.  Вие какво мислите ? Чували ли сте истории с не добър развой ?

Ако много искате детето и сте готови да бъдете негови родители, аз бих била готова и да се преместя на другия край на България и да започна на чисто. Също така не излагам снимки не децата в социалните мрежи публично, а приятелският ми кръг във фб е доста обран (под 100) и сигурно 80-90% от хората познавам лично и/или са ми роднини, с които сме в добри отношения и приемат децата ми.
Защо си мислите, че няма да имате друго предложение? Как бихте се почувствали, ако нямате? Ще съжалявате ли за това? Как бихте се почувствали, ако сега откажете детето, я след 1-2 месеца получите друго предложение? Ще съжалявате ли за това, ще го мислите ли още? Какво почувствахте към детето при малкото ви срещи до тук? Мотивите за искате да осиновите детето имат ли общо със страха, че това може да е единственият ви шанс?

Аз също имам такива страхове. Представям си момента в които ни се обаждат и си харесаме детето. Осиновяваме го и в един момент идва биологичната майка да си го вземе от нас. Помня когато бяхме на обучението попитах обучителката точно това дали ще може да се случи и тя ми каза че шанса е нулев защото всичко се държи в пълна тайна да бъдем спокойни когато дойде този момент.
Така че мили бъдещи родители успех ви пожелавам и смели решения в осиновителния процес!

Биологичните родители нямат право на официален достъп до информация къде е осиновено детето, нови имена, адрес и т.н. Детето след като навърши пълнолетие има право да поиска информация за биологичните си произход, но БР има право да откаже да се даде тази информация.
Аз също имах страхове, защото в ЦНСТ имаха адреса ми от посещенията при тях на детето,  детето беше посещавано до последния ден от БМ, а служителите изказваха подкрепа и загриженост за БМ, след като разбраха, че детето ще е осиновено. Естествено, че нямат право да дадат тази информация, но аз бях на тръни и ми трябваше време да се успокоя.

Ние сме със сменени имена, жителство и ЕГН.
  Писал съм и преди време, че по старото им ЕГН нищо не излиза. Нямахме никаква информация за здравния им статут. Всичко беше потулено и скрито. Нашия личен лекар ни каза, че евентуално са били "играчки" в ръцете на здравната система , вероятно и касичка за някой "лекар" !