Отговори
# 135
  • Мнения: 3 181
Моята стая я наследи племенницата ми,когато се изнесох. Аз пък я наследих от брат ми,когато той се изнесе 😁 Та така е при нас.  Разбирам Нарциса и е права. Дали ще е точно нейната стая или друга,поне да я подготвят когато тя ще гостува-да се разчисти,да сложат нови чаршафи примерно. Явно проблема не е с липсата на място, така че е въпрос на желание.
Майка ми имаше един период,в който трупаше много и не искаше да разчисти. Не можахме да излезнем на глава с нея!Пратихме я при братовчедка й за 10дни и освен,че изхвърлихме повечето боклуци и направихме ремонт на стаята,която използваше. Беше шокирана,но и доволна. По-хубаво било така....😁

# 136
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 381
Ние направихме разчистване след като баща ми почина. Явно тяхното поколение само трупа, нищо не хвърля, защото " може да потрябва някой ден" , само че то никога не трябва. За съжаление малкият ми син е същият плюшкин като дядо си, също като него обича да поправя разни джаджи и пази всяко болтче и кабелче 🙄
Така искам да изрина и неговата стая!

# 137
  • Варна
  • Мнения: 1 155
Месец след като се изнесох, превърнаха стаята ми в скрад, въпреки че на новото място има малко място. Не мога да събера всичките си дрехи в един гардеров ( опция за нов сега няма ) и трябва да пренасям. То има печка, пералня, инструменти, ненужни вещи, боклуци за изхвърляне и всякакви други.

# 138
  • Мнения: 6 640
И как се чувстваш от това?

# 139
  • Мнения: 4 462
Месеци след като заминах да уча в чужбина, родителите ми направиха ремонт и моята стая изчезна. Имах легло и гардероб за моите неща, но не беше моята стая.
Признавам че първите връщания по празници ми бяха неудобни и се чувствах на гости и без дом.

Подръжте стаите година- две, после промяната ще стане по- естествена и за двете страни.

# 140
  • Мнения: 7 175
В случай, че пространството е необходимо за друго, каква година, две...

# 141
  • Мнения: 8 524
В случай, че пространството е необходимо за друго, каква година, две...
Ще кажеш, че едвам са чакали да се изнесе. И за какво друго е необходимо? Или насила са имали дете и са му усигурили базисното за живот. Промяна че и веднага за мен говори, че повече не искат тя да се прибира. Много хора не могат да направят ремонти на домовете си, а тези правят само на нейната стая и то на секундата щом се изнесе?
При баба като ходихме също стаята на баща ми беше станала стая на нашите, както и моя. Какви са тези хора, които не искат дъщеря им или сина им да идва в дома им, и го приравняват като всеки друг гост ? И предпочитат да напълнят стаята с боклуци...като склад.

# 142
  • София
  • Мнения: 19 482
А нима детето след пълнолетие вече не е гост?
Та то е отделно домакинство, прави свое семейство.
Даже не разбирам как на някого би му било приятно да ходи със своето семейство да спи в детската стая у родителите си. Всички знаем как изглежда една типична детска стая - с детски книжки, играчки, малко легло, бюро, малко гардеробче, шарени картинки, плакати. Аз не бих завела в такава стая съпруга ми, а и защо изобщо трябва да се спи с партньор в съседната стая до мама.

# 143
  • Мнения: 9 429
Точно си е гост детето след пълнолетие. И точно няма няма негова стая. Това е домът на родителите му и те могат да си го подреждат както искат. Направо съм изненадана колко много тук пишещи имат чувството на притежание. Моята стая, та моята стая...

# 144
  • Мнения: 22 839
Но дори на някой да му е приятно да иде в детската си стая, ако няма тази възможност - това е положението. Някои неща ни се дават, други - не, това в живота. По-важно е самият ти какво ще си осигуриш и постигнеш. Това гледане към родители и стаи при тях, когато си вече над 30 г. ми се струва странно.

# 145
  • Мнения: 4 408
Не всеки има много стаи и имоти, Фивър, не всеки приема лесно децата му да спят на хотел в родния им град, особено ако става дума за малък град.

Детската стая има носталгично значение, един символ е на изминалото време, на порастването, на промяната. Малко като машина на времето. Според мен има функция в психическия живот на човек в посока равносметка, но и като пристан. Ако си преживял травма в детска възраст, може да помогне в зряла възраст да преоцениш и превъзмогнеш ситуацията. От друга страна може да стане и мерило на това, колко им пука на родителите ти за теб самия. Нетърпението да се усвои за други цели, особено ако не е спешно и има достатъчно пространство, говори доста за мястото на детето в семейството, а вероятно и в сърцата на родителите. Много интересна тема.

# 146
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 381
Моята стая беше ремонтирана когато бях на 15 и въобще не беше детска, а просто спалня. На синовете ми също отдавна не са детски, а спални, имат картини, да книги които им харесват и единият има малко бюрце. Вероятно няма да променя нищо, защото когато окончателно излетят от гнездото, пак се връщат по време на празниците, отпуска и трябва да има къде да спят.
Моите родители направиха стаята ми склад, някъде 6 години след като напуснах дома им. Сега е разчистено и ако аз или децата ми искаме да отидем, има къде да спим, но съпругът ми ще се чувства абсолютно некомфортно например.
Не ми е било голяма драма, че бяха превзели стаята ми с натурии, поне беше минал периода в който се разделих с бащата на големия ми син и за известно време отново с детето бях при нашите докато си стъпя на краката.

# 147
  • Мнения: 25 592
А нима детето след пълнолетие вече не е гост?
Та то е отделно домакинство, прави свое семейство.
Даже не разбирам как на някого би му било приятно да ходи със своето семейство да спи в детската стая у родителите си. Всички знаем как изглежда една типична детска стая - с детски книжки, играчки, малко легло, бюро, малко гардеробче, шарени картинки, плакати. Аз не бих завела в такава стая съпруга ми, а и защо изобщо трябва да се спи с партньор в съседната стая до мама.


Едва ли пълнолетен човек напуска стая в този вид и се е свивал  в детското си легло.

Наистина съм изненадана от някои от отговорите.  Особено, ако, както в общия случай нв могат да подсигурят апартамент на порасналите си деца наблизо,  а просто превземат стаята и ти реално няма къде да си дойде. Все едно едвам са чакали да се изнесе.

# 148
  • Мнения: 4 462
Чак такава драма и проблем не е..
Никой не е умрял. Не е приятно и толкова.
 
Нито ще връча куфарите на рд на 18г на детето си, нито ще го отглеждам завинаги.

Склад не бих правила нито една стая, независимо колко имам такива... по-скоро фитнес или офисче за работа, студио за фотография или салон за шиене... каквото и да било хоби.

Също не искам детето ми да се чувства гост в дома ми.

Последна редакция: нд, 22 юни 2025, 10:25 от Eli..........

# 149
  • София
  • Мнения: 19 482
На 18 рядко стаята изглежда като стая на възрастен. Хайде да не е на 18, а на 19 след гимназия, което не прави голяма разлика.
И не е въпрос на имоти или пространство, а на самостоятелност. И ние оставаме на хотел, когато гостуваме на възрастните ни деца, и те остават на хотел, когато ни гостуват извън София. В София наистина имат жилища, където да отсядат, но на другите места не.
Не става дума да чакаш да се изнесе, а да бъде всеки със своето семейство и своите навици, без да се притеснява дали и какво прави.
Едно дете винаги може да е добре дошло, без да спи на 2 метра от родителите си.

Общи условия

Активация на акаунт