Момичета реших да допъплня, предишния ми пост, тъй като назад във времето прочетох ваши тревоги и мнения. И да потвърждавам, че не всичко е цввтя рози. Видях и съмнения за това, че някои са хора на акушерките и ги вкарват преди вас. Сега ще разкажа малко по-подробно, въобще и ние как попаднахме на доцента. Мъжа ми септвмври 2023 си направи спермограма в Майчин дом, след препоръка на последната гинеколожка при която ходих, и която ( с доста лоша апаратура, но за сметка на това изключително мила и търпелива) не видя видимо в мен проблем освен по деформирани яйчници, каза че не вижда проблем да не забременея до сега, и да направим една спермограма на мъжа ми, за да го отхвърлим като потенциален проблем и да продължим да търсим евентуален такъв в мен. Чудесно, обаче спермограмата излезе толкова лоша ...и шокираща, че мъжа ми отиде на място да пита да не е станала грешка, тук ще вметна за доста неприемливо държание от тях в което го питат дали пие алкохол попринцип и той отговорил, че пие бира попринцип, и му се изсмяли, че много бира е пил, а резултата само ще ви кажа, че е най лошия от лошите изобщо не е за присмех, всеки мъж би го изживял тежко, та след преглед и при уролог се оказа че просто проблема му е вроден не се дължи на алкохол, цигари или какви ли не щуротии.. Но все пак го посъветва да си пусне втора за да се потвъеди резултата, но на друго място. Той пусна в АГ, и тогава по стечение на обстоятелствата я е разчел доцента и му е казал какви са вариантите... и ако сме съгласни да отиде следващия път с мен за да ме прегледа и мен и да си изговорим как действаме нататък. След като с мъжа ми изговорихме всичко, отидохме, аз с една папка с мои изследвания и ходения при разни псевдо гинеколози, изслуша ме тъепеливо човека, аз толкова вече бях набрала, че сигурно съм звучала всякаш му се карам:sweat_smile:, но каза че той лично иска да погледне, прегледа ме, каза че харесва много това което вижда, може би в него момент съм била в овулация, и е виждал фоликули не знам, но каза и че няма да е много лесно понеже имам някаква степен еднометриоза. И това беше разбрахме се да правим цветна снимка която за жалост се отложи във времето защото ми се появиха гъбички, и в края на годината най-после направихке цветната снимка, която на момента не ме заболя, падна ми много кръвното след това от стреса може би, бях чела какви ли не неща за тия снимки и умирах от страх, но Дани ме подпираше после веднага ми даде шоколадов бонбон и вода докато дойда на себе си. След самата снимка доста ме боля, повече от менструални болки, на другия ден и спомем нямаше от болката.Всичко с тръбите беше наред, можехме да минем нататък с инсеминации. Та на тези инсеминации съм си чакала и аз доста за преглед на фоликулите, това вече поне беше в новата клиника където е доста по приятна за чакане, сравнение с мрачния 7ми етаж АГ. Измерването на фоликулите беше за има няма 5 мин, супер бързи прегледи, ако питам нещо ми отговаряше доцента, но в повечето случаи оставаше на Дани да ми разяснява някои неща, след инсеминация се е случвало да ме забравят да си лежа там ...
за което не се сърдя, при положение колко хора чакат отвън, и предполагам са се занимавали с други пациентки и за мен се сещаха като им потрябва стаята. Отделно дори на пункцията ме извикаха в 9 жадна гладна, чаках в чакалнята до 12, след което ме настаниха в стая при други две момичета, едното вече беше минало, другото те първа щеше, а аз чак след нея... Та и там бая си почаках, даже питах Дани, ама сега да не вземат да ми се пукнат фоликулите преди да стигнете до мен . Дори ми се е случвало да отида за измерване на фоликул в оречения ден по обяд, и да ми кажать че имат проверки и не работят, вярвайте ми с рев съм вървяла към спирката, защото излизам от работа която е на другия край на града, от работа се съобразяваха с моите прегледи, та не ходех не обекти в тях дни, което понякога беше проблем. И отделно отиваш с нагласа, че ще те преглеждат а накрая нищо. Дори на трансфера ми ме забравиха след като го извършиха, трябваше да полежа, доста си почаках и щях да се напикая вече, мнооооого ми се пишкаше направо едвам стигнах до тоалетната. Та чакане си има спор няма. Случвало се е да отида когато съм си пуснала специално отпуска, и да свърша за 30 мин. Случвало се е да съм излязла от работа и да чакам 3часа да ме извикат. И въпреки всичко се е случвало Дани да ме прегърне, явно виждайки някакво притеснение в мен и с цел да ме успокои, и това да е изглеждало на другите момичета всякаш се познаваме, а всъщност не се, просто тя беше изключотелно топла и мила и явно така го почувствала, не веднъж ми се е извинявала че трябва да почакам защото има по преоритетни, и когато бях бременна също съм си чакала, точмо защото вече при мен чудото е станало, по важно е да направят всичко възможно за другите момичета и аз нямах против чаках си търпеливо. Само мъжа ми мрънкаше, че чакаме много за 5 мин преглед плащаме 100лв, но за мен спокойствието което прегледа при доцента ми носеше цена нямаше. Та има неприятни моменти с това чакане, така е но трябва да се въоражите с много търпение, действително опитват да обърнат внимание на всички. Та за мен това цялото чакане също беше изнервящо на моменти и стресиращо, но човечността която виждах, и това че не гледат като на касичка на мен ме успокояваше. Никога не съм се чувствала като касичка за тях. Дори искам да ви кажа че в 8ми месец претърпяхме лека катсстрофа, един моториат не спря на знак стоп падна с мотораа си, беше и засилен, и се блъсна в моята врата на колата ...видимо нямахме наранявания повече уплах, за разлика от неговите наранявания, но след слизане от колата мъжа ми започна да плюе кръв, и в този момент минаваше линейка с друг човек, но спряха понеже ме видяха в какво състояние съм, мъжа ми му прилоша припадна, и му оказаха първа помощ, шока който изпитах може да си го представите, а оня "моторист с отнета книжка, без документи на мотора, и куп провинения зад гърба си...с какъв акъл се беше качил да кара не знам", да не говорим, та закараха ни в купом с други линейки в спешното, там ме прегледаха и детето беше с ускорен пулс нормално ...след като и аз бях, това се случва точно след великден. Още вечерта писах на Дани с молба ако може да отида на преглед при доцента възможно по скоро, за да ме прегледа и той, прегледа ми при следящата ми Липчвеа беше доста далеч и не исках с чакам обясних ѝ и ситуацията. Дани ми каза ден още в същата седмица и отидох, отново си почаках, но бях готова да чакам цял ден ако трябва. Влзохме на преглед в крайна сметка и доцента беше искрено загрижен какво се е случило, дори ни разкааза за подобен свой инцидент докато ме преглеждаше, слава богу всичко беше наред. Но аз от тях видях само човечност и разбиране, въпреки цялаата им натовареност и лудница, и пак казвам аз съм никоя, нито на единия съм позната нито на другия. Само веднъж ми се случвало да вкарат преди мен момиче приятелка или роднина беше на една от акушерките, но тя беше за мерене на фоликул, а аз а Фетална при Липчева, така нямах проблем, норамлно нея да вкарат, нейния преглед беше бърз, моя щеше да се проточи. Но не съм ставала свидетел на друг случай така. Може да има разбира се, но аз не съм разбрала поне. Мога да ви посъветвам ако е свободно да сядате максимално близо до вратата от която се влиза за манипулациуте, защото когато коридора е пълен, дори вашата акушерка да ви види първоначално при ццялата лудница лесно може да ви забрави и да си останете да чакате. Заредете се с търпение, в последствие дори и бременни пак ще чакате при следящата ви дори със записам час. Най-голямото щастие изисква мнооого чакане и търппение, но ви уверявам накрая всичко остава блед спомен. И нещо което пропуснах в предишния пост, след трансфера се молех на този ембрион в мен всеки ден, молех му се да бъде инат и да се захване здраво, да ни избере нас точно за родители и да донесе най-после лъч светлина в семейството ни ( понеже след сватабта ни през 2022, ни се случиха куп неприятности на конвейер) . Имах нужда да знамм че дори духовно съм направила каквото мога по силите си. Опитвах се и никога да не забравям, че лекарите не са богове, каквото зависи от тях искрено вярвам че го правят, както ние каквото се изисква от нас, понякога просто ни трябва доза късмет, или за мен лично всичко е и божа работа. Да, допускат е грешки, но силно се надявам, че не са умишлено допускани, и никой не е бил пренебрегван умишлено. Чела съм, че и в други клиники из страната се чака доста. За жалост двойките със репродуктивни проблеми само се множим .... Което ме навява на едни други мисли, но няма да влизам в конспиративни теории и ще ги запазя за себе си. Пожелавам отново на всички успех! И много търпение, накрая всички знаете, че всеки изгубен час в чакане, всяка пролята сълза и всяка болка, ще си е заслужавала и вече няма да има никакво значение.
за което не се сърдя, при положение колко хора чакат отвън, и предполагам са се занимавали с други пациентки и за мен се сещаха като им потрябва стаята. Отделно дори на пункцията ме извикаха в 9 жадна гладна, чаках в чакалнята до 12, след което ме настаниха в стая при други две момичета, едното вече беше минало, другото те първа щеше, а аз чак след нея... Та и там бая си почаках, даже питах Дани, ама сега да не вземат да ми се пукнат фоликулите преди да стигнете до мен . Дори ми се е случвало да отида за измерване на фоликул в оречения ден по обяд, и да ми кажать че имат проверки и не работят, вярвайте ми с рев съм вървяла към спирката, защото излизам от работа която е на другия край на града, от работа се съобразяваха с моите прегледи, та не ходех не обекти в тях дни, което понякога беше проблем. И отделно отиваш с нагласа, че ще те преглеждат а накрая нищо. Дори на трансфера ми ме забравиха след като го извършиха, трябваше да полежа, доста си почаках и щях да се напикая вече, мнооооого ми се пишкаше направо едвам стигнах до тоалетната. Та чакане си има спор няма. Случвало се е да отида когато съм си пуснала специално отпуска, и да свърша за 30 мин. Случвало се е да съм излязла от работа и да чакам 3часа да ме извикат. И въпреки всичко се е случвало Дани да ме прегърне, явно виждайки някакво притеснение в мен и с цел да ме успокои, и това да е изглеждало на другите момичета всякаш се познаваме, а всъщност не се, просто тя беше изключотелно топла и мила и явно така го почувствала, не веднъж ми се е извинявала че трябва да почакам защото има по преоритетни, и когато бях бременна също съм си чакала, точмо защото вече при мен чудото е станало, по важно е да направят всичко възможно за другите момичета и аз нямах против чаках си търпеливо. Само мъжа ми мрънкаше, че чакаме много за 5 мин преглед плащаме 100лв, но за мен спокойствието което прегледа при доцента ми носеше цена нямаше. Та има неприятни моменти с това чакане, така е но трябва да се въоражите с много търпение, действително опитват да обърнат внимание на всички. Та за мен това цялото чакане също беше изнервящо на моменти и стресиращо, но човечността която виждах, и това че не гледат като на касичка на мен ме успокояваше. Никога не съм се чувствала като касичка за тях. Дори искам да ви кажа че в 8ми месец претърпяхме лека катсстрофа, един моториат не спря на знак стоп падна с мотораа си, беше и засилен, и се блъсна в моята врата на колата ...видимо нямахме наранявания повече уплах, за разлика от неговите наранявания, но след слизане от колата мъжа ми започна да плюе кръв, и в този момент минаваше линейка с друг човек, но спряха понеже ме видяха в какво състояние съм, мъжа ми му прилоша припадна, и му оказаха първа помощ, шока който изпитах може да си го представите, а оня "моторист с отнета книжка, без документи на мотора, и куп провинения зад гърба си...с какъв акъл се беше качил да кара не знам", да не говорим, та закараха ни в купом с други линейки в спешното, там ме прегледаха и детето беше с ускорен пулс нормално ...след като и аз бях, това се случва точно след великден. Още вечерта писах на Дани с молба ако може да отида на преглед при доцента възможно по скоро, за да ме прегледа и той, прегледа ми при следящата ми Липчвеа беше доста далеч и не исках с чакам обясних ѝ и ситуацията. Дани ми каза ден още в същата седмица и отидох, отново си почаках, но бях готова да чакам цял ден ако трябва. Влзохме на преглед в крайна сметка и доцента беше искрено загрижен какво се е случило, дори ни разкааза за подобен свой инцидент докато ме преглеждаше, слава богу всичко беше наред. Но аз от тях видях само човечност и разбиране, въпреки цялаата им натовареност и лудница, и пак казвам аз съм никоя, нито на единия съм позната нито на другия. Само веднъж ми се случвало да вкарат преди мен момиче приятелка или роднина беше на една от акушерките, но тя беше за мерене на фоликул, а аз а Фетална при Липчева, така нямах проблем, норамлно нея да вкарат, нейния преглед беше бърз, моя щеше да се проточи. Но не съм ставала свидетел на друг случай така. Може да има разбира се, но аз не съм разбрала поне. Мога да ви посъветвам ако е свободно да сядате максимално близо до вратата от която се влиза за манипулациуте, защото когато коридора е пълен, дори вашата акушерка да ви види първоначално при ццялата лудница лесно може да ви забрави и да си останете да чакате. Заредете се с търпение, в последствие дори и бременни пак ще чакате при следящата ви дори със записам час. Най-голямото щастие изисква мнооого чакане и търппение, но ви уверявам накрая всичко остава блед спомен. И нещо което пропуснах в предишния пост, след трансфера се молех на този ембрион в мен всеки ден, молех му се да бъде инат и да се захване здраво, да ни избере нас точно за родители и да донесе най-после лъч светлина в семейството ни ( понеже след сватабта ни през 2022, ни се случиха куп неприятности на конвейер) . Имах нужда да знамм че дори духовно съм направила каквото мога по силите си. Опитвах се и никога да не забравям, че лекарите не са богове, каквото зависи от тях искрено вярвам че го правят, както ние каквото се изисква от нас, понякога просто ни трябва доза късмет, или за мен лично всичко е и божа работа. Да, допускат е грешки, но силно се надявам, че не са умишлено допускани, и никой не е бил пренебрегван умишлено. Чела съм, че и в други клиники из страната се чака доста. За жалост двойките със репродуктивни проблеми само се множим .... Което ме навява на едни други мисли, но няма да влизам в конспиративни теории и ще ги запазя за себе си. Пожелавам отново на всички успех! И много търпение, накрая всички знаете, че всеки изгубен час в чакане, всяка пролята сълза и всяка болка, ще си е заслужавала и вече няма да има никакво значение. 
