Ghost in the Shell за мен а аромат на лунен камък 
Леден, перлен, тих, с металически отблясъци от време на време. Сякаш гониш ултравиолетови лъчи във вакуума на Космоса и ти се изплъзват като мокър сребрист живак.
Не-gourmand млечни - Dent de Lait на Lutens и Commodity Milk (не знам има ли го при вас). Случайно и новото Нарсизо Radiante е цветно-пудрено-млечно, може би то е вдъхновението?
Някой питаше за Ириса на Прада, ако можете да намерите Absolu (златната бутилка) - разликата е огромна, златото е в пъти по-топло, плътно, рафинирано. Зелената бутилка си е сапунеста, Карамфилът пък е старовремски и хищен, за безумно красив карамфил препоръчвам Oeillet Sauvage на L'Artisan, вълшебство и мека, премерена класа, ако може да се намери.
Existence ме разочарова, за мен е кощунство да се комбинира втората ми най-любима нотка на света с нещо безкомпромисно, тъмно и рязко като дим от каквото и да е естество; ароматът на момина сълза за мен е безплътна горска сирена (защото е и отровен колонизатор, а освен това и не съществува) и пушеци, тамяни, мрак, меланхолия и дървесина нямат място там. По темата, подарих си Guerlain Muguet Millesime 25, в който има учудващо малко "момина сълза" и също е учудващо сапунест, и все пак странно пристрастяващ. Приятелка с мен си взе Perle Imperiale и всички се прехласват по бутилката, а аз психясвам - перлите около гърлото ми приличат на паешки очи, а перлените ленти - на пипала. Сама ли съм 😄
Тествам тези дни Абсолютите на Byredo. Rose of No Man's Land ми е така или иначе скучен, Blanche ми е сух, празен, белинест и на моменти откровено враждебен, Bal d'Afrique е разреден и хладен Пустинен Дух със зелени подправки, та все са ми не. А на Пустинния Дух, любовта на живота ми, безспорен топ 5 парфюмен шедьовър, най-близкото нещо до обонятелен оргазъм, ако такъв има, преплетени необятността на Вселената с мъдростта на вековете с веднъж-в-живота дванайсетчасов секс маратон и съвършено чистата безтегловност на семе от глухарче - ами сложили са му праскова. Предполагам е опит да го направят по-привлекателен за женската част, да го "порозовят" малко, но напълно нелогичен и антиклимактичен ход за мен, пляснали го някакво такова никакво по средата и стои като кръпка-повей от масовка и синтетика. Сигурно знаете, че Бен напуска марката като артистичен директор след покупката й от конгломерат, та за съжаление не съм обнадеждена за бъдещето. Отсега съм отегчена и издразнена. 😄
С Barenia не се разбрахме. Винена е, минерална е, с пикантна подправкова нотка някъде там, на ръка разстояние уж, а се чудиш въобразяваш ли си я, аха да стане потна и резлива, и спира всякакво развитие до степен да ти се иска все пак да стигне до там, за да покаже изобщо някакъв характер, ако ще да е гаден, но не. И тук тотален антиклимакс, бейбе.
No. 5 L’Eau в бутилката яйце най-често ме придружава напоследък, по-лек, свенлив и воднист дори от самия бледен L’Eau, и все пак е любов и пухени облаци. Искам да можех да нося и Валая така сега, но в жегите е отвратителна.
Франджипани обожавам за лятото (както и моной). Къпя се в Ormonde Jayne Frangipani и искам и да го пия, толкова сочен, слънчев и месест аромат. 😅 Тези дни бях на събитие на Jo Malone, представяха новите си предложения (Raspberry Ripple, на практика преиздаден Redcurrant & Cream, и новите им Townhouse свещи, Pastel Macaroons е бо-жест-ве-на) и Frangipani Flower беше, разбира се, в центъра, и за пореден път си припомних колко е плосък, безрадостен и анемичен. Как успяха да съсипят това магично цвете, питам аз и отговор не искам. Че и ме отпратиха по живо, по здраво с 30 мл, ей тъй да ми е гадно. Затова пък преоткрих Scarlet Poppy, плътна сладост и без характерната за цветето землиста, горчива сухота.
Та така.😄
Леден, перлен, тих, с металически отблясъци от време на време. Сякаш гониш ултравиолетови лъчи във вакуума на Космоса и ти се изплъзват като мокър сребрист живак.Не-gourmand млечни - Dent de Lait на Lutens и Commodity Milk (не знам има ли го при вас). Случайно и новото Нарсизо Radiante е цветно-пудрено-млечно, може би то е вдъхновението?
Някой питаше за Ириса на Прада, ако можете да намерите Absolu (златната бутилка) - разликата е огромна, златото е в пъти по-топло, плътно, рафинирано. Зелената бутилка си е сапунеста, Карамфилът пък е старовремски и хищен, за безумно красив карамфил препоръчвам Oeillet Sauvage на L'Artisan, вълшебство и мека, премерена класа, ако може да се намери.
Existence ме разочарова, за мен е кощунство да се комбинира втората ми най-любима нотка на света с нещо безкомпромисно, тъмно и рязко като дим от каквото и да е естество; ароматът на момина сълза за мен е безплътна горска сирена (защото е и отровен колонизатор, а освен това и не съществува) и пушеци, тамяни, мрак, меланхолия и дървесина нямат място там. По темата, подарих си Guerlain Muguet Millesime 25, в който има учудващо малко "момина сълза" и също е учудващо сапунест, и все пак странно пристрастяващ. Приятелка с мен си взе Perle Imperiale и всички се прехласват по бутилката, а аз психясвам - перлите около гърлото ми приличат на паешки очи, а перлените ленти - на пипала. Сама ли съм 😄
Тествам тези дни Абсолютите на Byredo. Rose of No Man's Land ми е така или иначе скучен, Blanche ми е сух, празен, белинест и на моменти откровено враждебен, Bal d'Afrique е разреден и хладен Пустинен Дух със зелени подправки, та все са ми не. А на Пустинния Дух, любовта на живота ми, безспорен топ 5 парфюмен шедьовър, най-близкото нещо до обонятелен оргазъм, ако такъв има, преплетени необятността на Вселената с мъдростта на вековете с веднъж-в-живота дванайсетчасов секс маратон и съвършено чистата безтегловност на семе от глухарче - ами сложили са му праскова. Предполагам е опит да го направят по-привлекателен за женската част, да го "порозовят" малко, но напълно нелогичен и антиклимактичен ход за мен, пляснали го някакво такова никакво по средата и стои като кръпка-повей от масовка и синтетика. Сигурно знаете, че Бен напуска марката като артистичен директор след покупката й от конгломерат, та за съжаление не съм обнадеждена за бъдещето. Отсега съм отегчена и издразнена. 😄
С Barenia не се разбрахме. Винена е, минерална е, с пикантна подправкова нотка някъде там, на ръка разстояние уж, а се чудиш въобразяваш ли си я, аха да стане потна и резлива, и спира всякакво развитие до степен да ти се иска все пак да стигне до там, за да покаже изобщо някакъв характер, ако ще да е гаден, но не. И тук тотален антиклимакс, бейбе.
No. 5 L’Eau в бутилката яйце най-често ме придружава напоследък, по-лек, свенлив и воднист дори от самия бледен L’Eau, и все пак е любов и пухени облаци. Искам да можех да нося и Валая така сега, но в жегите е отвратителна.
Франджипани обожавам за лятото (както и моной). Къпя се в Ormonde Jayne Frangipani и искам и да го пия, толкова сочен, слънчев и месест аромат. 😅 Тези дни бях на събитие на Jo Malone, представяха новите си предложения (Raspberry Ripple, на практика преиздаден Redcurrant & Cream, и новите им Townhouse свещи, Pastel Macaroons е бо-жест-ве-на) и Frangipani Flower беше, разбира се, в центъра, и за пореден път си припомних колко е плосък, безрадостен и анемичен. Как успяха да съсипят това магично цвете, питам аз и отговор не искам. Че и ме отпратиха по живо, по здраво с 30 мл, ей тъй да ми е гадно. Затова пък преоткрих Scarlet Poppy, плътна сладост и без характерната за цветето землиста, горчива сухота.
Та така.😄
