У нас женомразие точно в смисъла на омраза към жените не бих казала, че има, НО има много дълбоко насаден стереотип за мястото на жената, който се поддържа повече (дори основно!) от жени, които възпитават синовете си в същото и създават среда, в която една нормално живееща жена никога не се справя достатъчно добре, за да покрие стандарта.
Аз съм разказвала за нашата ситуация вкъщи - с малко бебе, изключително грижовен татко, бих казала почти 50/50 разпределени задължения у дома и двама работещи (разбира се, сега съм в майчинство). Определено имам късмет с мъжа си и с желанието му да се грижи за семейството си - жена, бебе и куче - без да му трепери под лъжичката да не би да "се мине". НО колкото съм споделяла на познати и близки, а дори на най-близките ми приятелКИ как върви бита у нас, толкова съм се наслушала на:
"Е, аз те разбирам, ама той не се ли чувства по-малко мъж?"
"Твоят мъж е мъж под чехъл"
"О, аз никога не бих била така, предпочитам аз да си свърша всичко, той и без това не може"
"Вкъщи аз си се справям сама с домакинството и децата, ти си зависима от мъжа ти"
"Така няма да свикнеш да се оправяш сама"
На разказа ми как с мъжа ми се редуваме да ходим на спорт (да бягаме) като ту единия гледа бебето, ту другия: "Ау горкия, ама сам ли, без баби и дядовци?"
... мисля да не изреждам повече, но са в този дух.
Сякаш, ако очаквам когато и двамата работим, и двамата да обслужваме скучните битовизми, за да има после всеки някакво време за себе си (и заедно), съм някакъв епичен доминатрикс, който затиска с чехли и тигани горкия мъж.
Или сега като очаквам да поема от време на време бебето, за да си свърша нещо за мен или просто да се разведря. И какъв мъж си ти бе, ако не си лежиш на дивана, цъкайки тик ток, докато жена ти е препасала слинг с бебе, белейки картофи за вечерята в очакване пералнята да свърши, за да простре. И, естествено, че трябва да ти се помоли и да върти клепки, ако иска да поемеш детето да се изкъпе. Изобщо у нас жените мразят жените. Мъжете като цяло са доста по-умерени (вече) и с радост виждам, че все повече татковци искат да имат връзка с децата си още от бебета и с удоволствие се включват във всичко без да чакат жената да развие следродилна психоза, за да я отменят от време на време. Дори за изненада на много хора го правят по своя воля без да се налага жената да върти точилка ала светлинен меч. Колкото говоря с мъже (колегите, приятели), толкова у тях не усещам такова възмущение от нашия модел, каквото срещам у приятелския ми женски кръг. Вторите са винаги в шок как може (амакактака) ММ да гушка бебето докато гледа нетфликс докато аз изляза да потичам вечер и дори после си взимам душ на спокойствие. Мъжете (повечето) го намират за нормално.
Да не говорим за скачането и ритането на падналия, което се наблюдава по разни майчински групи (тук почти го няма, браво на бг-мамки
) - сакън да не питаш нещо или да признаеш, че за нещо не си добре информиран или се колебаеш, жени ще ти обяснят, че не ставаш за майка. А, ако не кърмиш, оле мале. Или, ако кърмиш до късно. Ако отделиш бебето да спи на свое креватче рано. Или, ако пък го гушкаш го глезиш. Родила си секцио и те боли? Пффф, лигла, нищо не знаеш, а как родих язе без упойки естествено. Родила си естествено? И какво, за нещо повече ли се мислиш? Ма как ще го пуснеш на ясла от 1.5 г? Само да ходиш да работиш за някой дерибей си зарязваш детето. Ама как така не работиш вече 3 г? Мързелана, ясли няма ли, мъжа ти те издържа...
Мъже там няма. Жени са. ПП. За насилия, убийства и прочие изобщо не коментирам. Това са патологии, не отношенията в обществото.